много добър коментар на Любо Ноков за края на зеленото движение, комерсиализацията на зелената идея, малките стъпки, които всъщност само успокояват съвестта ни, но не слижат много и за необходимостта от промяна надълбоко в мисленето ни:
„ако бях екоактивист, щях да се чувствам супертъпо, когато някоя спретната търговска марка ми препише лозунгите и почне да ги вее вместо мен, само че по-мащабно, на винилови билборди, които ще надживеят и внуците ми.“
„малките стъпки работят предимно за чистата ми съвест. Всъщност те са базирани на пазарния консуматорски модел, който сам по себе си е в основата на големите проблеми с климата, ресурсите и биоразнообразието. Завъртаме се в кръг. И за да направим големите промени трябва да подхванем от дъното обществените ценности, като материализма и индивидуализма, които са завъртели този кръг. Стабилен аргумент, който, разбира се, няма да ме откаже да спирам водата, докато си мия зъбите, а по-скоро ще ме накара да се замисля за това какво се прави, за да се променят ценностите.“
кредит: Варов
Follow
Ако края на всеки активизъм се случваше с налагането му, нямаше да има религии. За съжаление зеленият активизъм е много далеч от повсеместно налагане на идеите му. Тъй, че г-н Ноков за сега прилича на театрален служител който спуска завесите след първо действие.