научихме продавачките около офиса, че не искаме да иползваме пластмасови чашки и пликчета – вече регулярно си говорим с тях на еко теми и досадата от пликчетата и те са толкова облъчени, че са наши агенти и за други клиенти на магазинчетата си
въпреки това пликчетата са повсеместни – преди седмица-две преди да нацъфти толкова София те цъфнаха първи от ветровете – ето снимка
и линк към свеж клип за сбогом на пликчетата – клик тук за клипа /кредит Андрей/
Браво!Вие пред нас и ние след вас…Замислям се здраво, как, въпреки упоритостта ми, домът ми изобилства от тия кесии.Няма оправия. Ще въведа май мрежестите чантички за мляко, стига да ги намеря някъде на сносни цени.Тук (живея в Испания) прекаляват още повече – киселото мляко, освен че е запечатано с фолио, има и пластмасово капаче и т.н. Наскоро една приятелка ми се оплака от дъщеря си – как в училище ( в Италия) промивали мозъците на децата на тема екология:)и детето се сърдело, че в къщи се пролива безогледно питейната вода. Коментарът на жената беше “ Помисли си, като я проливам , нали и помагам да се изпарява, като си стои в тръбата тя не участва в кръговрата, на децата трябва да се казва цялата истина, не само да ги манипулират и настройват срещу родителите“ и т.н и т.н.
Пак се замислих, не издребниавам, а може пък и да издребниавам – ама всичко течно се продава в пластмаса, сокове, води, масла, млека – край няма – успокоява ме това, че тук пластмасата се рециклира. И нещо още, механиката, за разлика от електрониката ме възхищава, казвам го защото в едно еко клипче нямаше разлика. И още: забелязвате ли колко бързо дрехите ни се скапват или излизат от мода, всичко е нетрайно(и на бенетон тоже) – може би еко проблемите трябва да се свържат с културата на еднократната употреба, която произвежда ежесекундно милиарди тонове буклук…