така заварих един кен от кола да битува на върха на един кол от преграда
пред централния вход на БНУ тази сутрин … и малко му завидях, но също се натъжих
помислих си дали са били свързани ръката, която го е оставила там и главата на раменете на същата ръка
и дали кошчетата на заден план се виждат достатъчно добре, не само на снимката
… представих си как след малко кенът вече е на земята, някоя кола го смачква, колата я кара младо неопитно девойче, което страшно се плаши от този звук и мисли, че е спукало гума, губи управление, завива, бута тъкмо излизаща от изпит замаяна от този факт девойка, която пада в безсъзнание, онази в колата припада, хората от близката спирка викат линейка … а смачканият кен си лежи кротко и чака идните няколко хиляди години, за да се превърне в нищото, какъвто е бил преди всичко това.
Много хубава снимка. Направо ми се ще да беше моя. С тази разлика, че аз сигурно бих клекнала и снимала на равнището на кока-колата. Или бих отрязала част от небето. But this is just me, както казва един приятел.
Светла, радвам се, че ти харесва 🙂 толкова предизвикателно стоеше там, че нямаше как да не я снимам
ако не беше кола, ако не беше нещо с бренд бих го дала в доста по-близък план, но в случая разбираемо се въздържах 🙂
много се филмираш… полека със сценариите 😉