един от най-важните уроци, който трябва да научи българският бизнес е, че клиентът не е оня лудия, досадния, нахалния, тъпия и т.н. и т.н. клиентът е Клиент. той е най-важният за да има твоя бизнес. ако нямаш клиенти – нямаш бизнес.
урок, който мнозина и от кварталния магазин и от големите велики фирми имат още да усвояват.
за да има бизнес той трябва да е в любовни отношения с клиента, метафорично. бизнесът трябва да предусеща, предразполага, усмихва клиента си, да го обгрижва и гали, за да се връща той пак и пак. а не да го гони. а това си е цяло изкуство.
Ти хубаво пишеш за Клиента, ама кой ли чете 🙂 А този, дето чете, дали ще стопли…
Аз ли
Аз лично така и не успях да намеря отговор на въпроса „Защо онези, които са инвестирали куп средства, нерви и пари в магазини и стоки, нехаят за това как служителите им се отнасят с клиентите?“. Не ми се вижда сложно за разбиране, че всъщност живите „консултант-п(р)одавачи“ влияят много на това какво и колко ще купи Клиента.
Ако някой има идея защо нещата са такива, нека сподели 🙂
Стефчо, постът се „роди“ от отчайващо нелюбезното отношение на човек на заплата в магазин, който продава красота и се слави с внимание към клиентите си. Няма оправдания. Ситуацията на пазара се надявам да „отвори очите“ на спящите за тези малки жестове, без които всеки бизнес е загубен …