какво да се направи, за да има по-малко деца в домове

lyd повдига въпроса за това какво точно да се направи, за да се стигне до по-малко деца в домове

За по-малко деца в домоветеето с тези конкретни препоръки излязохме към Парламента и касаещите ги министерства още на 1 юни миналата година, придружени с над 7000 подписа тогава:
Препоръки за намаляване броя на децата в домове и осигуряване възможности за тяхната по-добра интеграция в обществото

  1. Увеличаване финансовия и човешки капацитет на системата за закрила на детето което да включва: 1) Увеличаване на броя на социалните работници работещи по случаи в Отделите за закрила на детето; 2) Изграждане на обучителна квалификационна и преквалификационна програма за социалните работници, работещи с деца и семейства; 3) Осигуряване на ежемесечна супервизия за социалните работници по случаи с деца и семейства в риск.
  2. Развитие на алтернативни социални услуги за деца и семейства в подкрепа на бременността, доброто родителстване и подкрепа на семейството. Разработване специализирани програми за увеличаване на капацитета на неправителствените организации и други юридически лица, които да се развият като доставчици на социални услуги. Разработване на подобни програми и за местните власти, които да делегират и наблюдават и контролират качеството на предлаганите услуги за деца и семейства.
  3. Учредяване на специализирани детски съдилища, които да разглеждат незабавно случаите, в които има деца при разводи, осиновяване, отнемане/ограничаване на родителски и други мерки по закрилата на децата, както и разглеждане на дела на малолетни и непълнолетни с противообществени прояви.
  4. Национална информационна кампания на ДАЗД за превенция на нежеланите бременности – ангажиране на медиите, институциите и бизнеса в социално отговорна дейност в дългосрочен план.
  5. Облекчаване процедурите за осиновяване.
  6. Граждански контрол върху специализираните институции и социалните услуги за деца и семейства. Налагане на по-строги санкции при неизпълнение от различни инстанции на програми и държавна политика, по-голяма прозрачност на дейността и отчетност на различните институции. Насърчаване доброволчески инициативи и дейности.
  7. Подпомагане на родителството – достатъчно финансово обезпечаване на младите и най-вече на самотните родители, нормативно уреждане за трудово обезпечаване на самотните родители. Образоване на родителите, облекчения за тях и в същото време търсене на отговорност и санкции при системно нарушаване правата на детето.
  8. Преструктуриране и реформиране на съществуващата мрежа от домове трябва да продължи – включването на домовете за деца от 0 до 3 години в реформата, позиционирането им в големите градове, интеграция в обществото, възпитаване на толерантност и отговорност, да се смесват децата от училище с тези от домовете.
  9. Създаване на Министерство на децата и семейството – една институция, която да се грижи за децата и да координира всички аспекти на отглеждането, възпитанието и здравето на децата.

13 thoughts on “какво да се направи, за да има по-малко деца в домове

  1. Жюстин, мисля, че следва всяка една от препоръките да се разработи. Кой ще го направи, обаче? Другият ми въпрос е какво отговориха Парламентът и министерствата.

    В БГ се приемат разни програми и стратегии и оттам нататък дори и да се харчат пари, не се случват кой знае колко смислени неща и реални промени. За да се получи това е нужно да се ангажира по-голяма част от обществото, за да упражнява натиск върху институциите. Освен това, повече глави мислят по-добре от по-малко, така че хората извън институциите могат да се ангажират не само с натиск, но и с разработване на идеите – т.е. да отделят време и мозъчен ресурс, да да ги разработят – нещо, които чиновниците не се престарават да правят – нещо, което те се преструват че правят.

    Наблюденията ми в БГ показват, обаче, че тази част от гражданството, която се ангажира с подобни въпроси са неправителствени организации, чиято цел не е толкова да помогнат, колкото да дръпнат парички отнякъде, преструвайки се че помагат. Така че е нужен и обществен контрол не само върху правителствените, но и върху неправителствените организации.

    Мисля, че по такива въпроси трябва да се създаде task force, който да включва представители на властта, служители на институциите, върху които ще падне основната тежест от реализирането на стратегиите, неправителствени организации и независими личности с авторитет.

    Задължителен елемент е и общественият дебат. Навремето вдигах колкото можах шум да се направи такъв дебат за образованието. Не се. Сега не се получава и за Могилино. Мисля, че за да се получи, трябва да се ангажират сериозно класическите медии Интернет, където по проблема да има сайт, в който да се следи развитието на проблема, да има места за дискусии на отделните аспекти и пр. Не че това не можа да се постигне под формата на блог, но ще е по-добре ако блогът е само елемент от една по-богата, добре подредена, лесна за навигация интуитивна платформа, в която да се включат лесно и новаци в използването на нета. Но само със средствата на Интернет в БГ не може да се направи кой знае какво. Повечето хора са офлайн и гледат телевизия.

    В резюме: протестът е най-лесното нещо. С него заявяваме, че държим някой да свърши някаква работа – някой, дето му е работа. Но трябва да бъдем реалисти – този някой може не просто да няма желание, но да няма и мозъчен ресурс, пък и не само мозъчен. Така че ако ще се ангажираме само на ниво протест и връчване на препоръки, трябва да сме наясно, че просто си измиваме ръцете.

  2. lyd, ами нищо не стана след като предадохме петицията, излезе председателят на Комисията за младежта и спорта (младежта и спорта), прие я, снима се с присъстващите деца, т.е. медиите го снимаха и толкова …
    няма приет документ или стратегия, по които да се работи
    кампанията инашата акция целеше две неща:
    – институциите да се раздвижат – нещо, което очевидно не е по силите дори на инструмент като филма на BBC
    – хората да се замислят и евентуално да не допускат нежелани бремености и ситуации, в които да оставят децата си в домове
    и двете неща не се постигат лесно и само в рамките на няколко месеца, нужни са години, знам
    съгласна съм с теб
    обмислям какво и как да продължа
    ти с мен ли си? а останалите?

  3. Кажи как и къде
    Горната рамка на мен ми хареса
    Оперативна програма с конкретни имена, ангажименти и срокове за изпълнение МОЖЕ да се изработи, в Таск форс или още една кръгла маса

    Още не схващам съвсем идеята на lyd как трябва да изглежда обществения дебат, обаче традиционните медии НЯМАТ покритието, което им се приписва; те сами направиха много, за да чалгализират аудиторията си.

    Какво можеш да направиш с бозяна, посредствена маса безхарактерни и безкритични индивиди, дето живеят на/от тв днес ? Да ги ангажираш ? Забрави!

    Точно преди година участвах в (инфо осигуряването)един проект, поставил си за цел създаването на работна мрежа в обслужващия сектор (домове за възрастни, социални грижи). Инициативата бе на частна, консултантска фирма работеща с проблемите на пазара на труда (партньорите са: държавата, синдикатите, институциите заети с квалифицирането на работещото население).
    Проектът бе финансиран от социалния фонд на ЕС.
    Медията, която се ползваше бе интрАнет. ЕС има собствен формат за е-организация и контрол на финансирането по подобни проекти.

  4. Не мисля, че където и да е може да се направи нещо сериозно ако не се ползва с подкрепата на значителна част от обществото, освен ако не стане по пътя на диктатурата, разбира се, но тъй като Жюстин, ти и аз нямаме тази възможност, остава или да се използват класическите медии (защо смятате, че нямат покритието което им се приписва? нима малка част от населението е чалгаризирана?) или да се прави нещо онлайн офф класическа медия. Не че знам как се промиват мозъци. Ако знаех ….

  5. )))
    не знам какво се прави с промити мозъци.
    Глупотевината ме обижда.
    В прологът, Грънчарова и Со впрегнаха класическите медии. Чалганизираното народонаселение снесе първите шест-седем цифри. Амин
    Ефект в Могилино: откъде да зная ?! Имало заповед с типично московско съдържание „пиле да не прехвръква повече в двора“

    Традиционните медии работят с традиционните методи и традиционните муцуни. Прощавай, lyd, няма как да ме намериш в тази компания.

    Най-големият компромис, който ще направя по случая, е да ударя едно рамо на политическата формация признала проблема.

    Напълно подкрепям Жюстин, че социалния министър е националното зло и събирателен образ на всичко, което пречи да се реши проблема.
    Докато Масларова е там, децата са без всякакъв шанс.
    Последното бе, за да ти илюстрирам традиционно мислене, традиционни методи и преподгряти медиини изяви в действие.

  6. Мнозинството определя правилата. Или имаме достатъчно ресурс да се справим без мнозинството, или имаме още повече, та да се справим въпреки мнозинството, или имаме търпение да променим мнозинството. Аз не бих се отказала с лека ръка от използването на средства като медии. Може и на тях да им се намери цаката 🙂

  7. Всеки чел малко философия ще ти каже защо малцинствата управляват. Без изключение. Днес малцинствата са още по-силни, защото информационните им хватки яздят вълната на тех развитието.
    Обаче разбирам какво ми казваш: Това е бг, тук е така.
    Мисля че през октомври, пак в този блог, предложих експортирането на решението извън територията на безправовата република.
    Днес какво сме, март.
    Все още е актуално.

    Утре е голям ден в пролога Могилино.
    Властимащата върхушка не направи достатъчно, за да убеди драматично разделеното бг народонаселение, че разни ирландски евродепутатки „демонизират страната“
    Така и така водим по непопулярност сред новите членове. От утре, ставаме шампиони по непопулярност без в това да помогна нито една традиционна медия. Или ПР конселтантска къща.
    Нека изчакаме и видим ще има ли „Борад ефект“ върху страната..със съответните финансови последствия.

  8. Не знам колко драматично е разделено населението. Повечето хора в бг са офлайн, и не съм чула мои офлайн познати да говорят за Могилино. Повечето смятат, че това е нещо обичайно за нашите домове за деца, така че всичко им е ясно и са пропуснали филма.

  9. Още едно министерство? О, не. И все пак, какъв хонорар взе журналистката от БиБиСи за филма?

  10. Какво да се направи ли? Най-напред да се прикъсне връзката дете-източник на доход. Крайн време е детските добавки да преминават през дохода на някоя от родителите, а не да се превръщат в средство за препитание на бедни родители. Това, което се дава като детски здобавки да става при родителите НЕЗАВИСИМО от дохода, като им се признаят и разходите (или поне част от тях) за детски градини, детегледачки, както и да остава в тях част от сумата, когато детето тръгва на училище.

  11. Как искате да се увеличава броя на социалните работници, като непрекъснато се реве против големия брой на администрацията? Освен това никой не иска да работи тежка работа за малко пари.

  12. От 2 до 4 е приемливо. Но облегчаване процедурите за осиновяване – във всички развити страни родителите, които искат да осиновят дете се подлагат на много строги процедури – да родиш дете не се изисква нищо, но за осиновяване проучват здравословно, финансово състояние, осигуряване на жилищна площ и т.н.6. Граждански контрол – трябва да има, защото, когато ти поверят безпомощни или по-слаби от теб същества, рискът да злоупотребиш с положението си на по-силен, от когото те зависят, дори и неволно е много голям. А и гражданския контрол се исква по ганювски – един да работи, за без пари ако може, а трима да наблюдават и контролират – за 25 пъти повече пари, плащани от чужди организации.

  13. Достатъчно финансови средства за младите родители. Ами за по-старите, ако ги има? И каква трябва да бъде тази финансова помощ, когато осигуряването на сравнително добро място за живеене е непосилно дори за хора с добри доходи? За самотните родители проблемът е решен и сега, но жизненият ни стандарт е нисък и тази помощ почти не се усеща. Пък и някогашната помощ на хората в едно семейство, род или приятели изчезна, замествана само от помощта на държавата.
    8. Бошлаф. Не разбирам само големите градове с какво са по-добри от по-малките, в които има достатъчно работа и добри социално и образователни условия. Голям град, малък град или село (не пустеещо)-това е второстепенен въпрос.
    9. Решително НЕ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *