темата за носталгията неминуемо ме отведе към Тарковски, бърза справка показва, че съм писала малко за него тук в блога си, отдавна и по някаква причина постът се е затрил, няма значение
припомних си Носталгия, Жертвоприношение, Огледалото, Сталкер, Соларис
дядото и внучето, които поливаха сухото дърво; водата, във всички негови филми неминуемо осезаема и чуваща се; калта; огънят; черно-бялото, потъващов сивото; филмите, като фотография, филмите, като животът, какъвто е и отвъд
малко филмче за великия Тарковски има тук
и се питам, дали днес хората са чували, гледали, харесват, плачат на филмите на Тарковски?
Follow
Спомням си че четох някъде, че е имало сериозно съшерничество между Тарковски и Василий Шукшин в СССР. И двамата обещаващи auteur-и в киното, колеги, съвипускници и т.н.
Единият(Тарковски), бидейки по-задълбочен от другия се е харесвал на по-отбран кръг от зрители. Докато другия(Шукшин), с малко по-семпъл изказ се е харесвал на по-широк кръг. Единият с по-интелектуален бекграунд, другият – селско момче и бачкатор.
Въпреки че винаги съм бил на страната на първата група, някак си Шукшин ми е по-симпатичен.
Но аз съм си повърхностен и гледам повече на киното като на занаят, а не като на набор от метафизични теми.
Безпосрно Тарковски е гигант, защото „само“ с няколко филма се утвърждава като най-важния руски режисьор на 20 в, при такъв набор от творци като Шукшин, Михалков, Михалков-Кончаловски и т.н.
Малко офтопик: появи се нов голям руски режисьор – Андрей Звягинцев, който е млад, талантлив и е next big thing на руското кино. Засега с два филма – Завръщане и Изгнание, но какви филми!
Чак сега стоплям мисълта ти за киното като занаят. Блях, татаф. А аз се чудех почему, джанъм! пишеш за филми толкова равно. Даже те заподозрях в страх да изразиш какво усещаш. Викам си, татаф не почва деня си с развалени домати или амазон, а минава директно към колонката за кино в изданията на Тошев и Блъсков.
Не тръгва понеделнишки подпухнал под зеркалата, щото е изтъргувал съня си срещу шоуто на годината.
Chill out о)) това е блога на Жюстин, не сме при оная баба Коритаров.
Кажи с кой филм да започне човек, дето не познава Тарковски
пп
stalker техниките с адрес жребци са ми познати от времето, когато си навършвал пълнолетие. Само споменавам, за да не си помислиш че ми е неприятно и вземеш да спреш
tataf, ако трябва да съм честна от списъка Шушкин съм го прескочила, имам да наваксвам
Колко се радвам да видя името на Тарковски 🙂 Той ми е… бих го нарекла „любимият режисьор“, ако не звучеше толкова омаловажаващо. Истински гений, за мен – най-добрият. За съжаление никога не съм успявала да изразя с думи отношението си към филмите му, получава се малко като в Сталкер: „хората не обичат да говорят за съкровеното“. Приятно ми е да открия още някой, който го харесва.
и аз се радвам 🙂
ето ти малко Шукшин за начало:
Печки лавочки
и разбира се:
Калина красная