тези дни из блогосферата се леят спомени и на мен малко ми трябва да си намеря повод и да се върна много назад във времето; седмицата беше тежка и така й отговарям – със спомени
Ранобудно петленце – така се наричаше детското, кратката приказка по Програма Хоризонт на Националното радио (първото от общо две по това време, второто – Христо Ботев), някъде края на 70-те, началото на 80-те; разказваха кратка приказка или стихче, беше в 7 без 10, започваше с едно кукуригане на петленце; очаквах го и го слушах всяка суртин в ранното си детство – първите класове в училище, гледах вече да съм се измила, да закусвам, настанена до огромното радио в кухнята и да слушам …
България – Дела и документи бе другото нещо, което изплува от спомените ми днес; излъчваше се ако не ме лъже паметта след новините в 7 сутрин, в рамките на 3 до 5 минути, отново по Програма Хоризонт; започваше с патриотична песен, след което с патетичен глас се разказваше за случки или личности, свързани с конкретната дата; понякога ги слушах, след което тръгвах за училище за 7.25 в клас …
Follow
Щом чуех петленцето ми беше ясно че съм закъснял за училище. Трябваше да тръгна поне пет минути по-рано.
Всъщност, програмите на Българското радио в периода, който описвате, бяха 4: „Хоризонт“, “Христо Ботев“, „Орфей“ и „Знание“. Имаше и регионални, както и за чужбина.
Според мен „Дела и документи“ започваше преди петленцето, а музиката беше инструментална версия на „Мила моя майно льо“, но може и да бъркам?
През `95-`96 също излъчваха сутрин приказка по радиото. Слушах я преди да отида на училище. Имах късмета все още да уча близо до вкъщи и успявах да си изслушам приказката докрай.
Сещаш ли се за първия си официален документ, че си гражданин на републиката )) Вадеше се на 14 или 16; от снимката дето щеше да те преследва следващите Десет Години те гледа тинейджър с уникален хормонален микс, пременен в импулсивен избор вдъхновен от предпоследното музикално увлечение.
Това бе първата г-о-л-я-м-а дилема, щото моята суета тъкмо набираше скорост.
Решавам аз да сменя имиджа и изглеждам поне на 21..според тогавашните представи. Това включва фундаментална смяна на прическата за начало и първия костюм по поръчка. Деца, тогава както и сега, дизайн е град в Сибир за бг лека индустрия в разновидността й: текстил.
Приближава денят, който ще промени живота ми завинаги
(старите зелени паспорти бяха скучна до прозявка графична собственост в пластмаса, без особени вградени елементи за сигурност)
Заплювам си час при фризьор. В пластмасова торбичка от Булгарплод свивам прилежно дрешките, които ще надяна в градското фото студио, дето имам запазен час. Снимките бяха черно-бели,с къдрички в готов вид (тогава нямаше изискване за сив фон и да ти се виждат и двете уши, да си без очила и хилядите „нови“ безмислици) и се чакаше от 7 до 14 дни.
Заданието приключва до към пет часа (тогава затварят и фотото) и аз поемам обратно към къщи. Малко преди да пресеча последната отсечка, майка ми се прибира от работа. Вали и аз съм с чадър. Майка ми поглежда в моя посока и ме подминава.
Мисията е изпълнена. След месец паспорта ми е готов и на него изобщо не съм аз. Обаче това го знаех още от лакмусовия тест с родителката.
Ранобудното петленце и аз си го спомням много добре. Ако „таймингът“ е добър“ тогава трябваше да започне закуската. Баба беше направила необходимото и така. След това слушах новините, едва ги издъжах понякога, за да започне спортната емисия. Тогава нямаше Интернет и Livescore и нямаше как да знам как е завършил мач , който е игран след спортните новини на Първа програма – 20.30 ч. Пък те всички интересни мачове се играеха по-късно.
Сигурно нямаше да знам, че има подобно предаване, ако не живеех на 2 мин. от уилището 🙂
auu da … spomniam si – prikazkata i zakuskata – no ako dela i dokumenti e pochnalo znacheshe che sym zakysnial veche …
a togava ne beshe kakto sega, ako niakoi zakysneeshe ne go dopuskaha do utrinnata vedrina (ili gimnastika ili veche i az ne pomnia) a si spomniam che tova poradi niakakva prichina beshe mnogo losho …
izvestno vreme syshto taka tezi koito biaha zakysniali za utrinnata vedrina gi zadyrjaha na vhoda na uchilishtnia dvor i posle gi pokazvaha na vsichki kakto sa stroeni za vedrinata … ako si spomniam pravilno tova syshto beshe losho …
syshto si spomniam che vnuchkata na uchitelkata po fizichesko beshe moi nabor i tia i neinite dve priatelki ot 1vi do 3ti klas izlizaha nai otpred i pokazvaha na drugite kakvi uprajnenia da pravim … hmmm .. kakvo oshte … a da – sled tova si spomniam che tam huliganite (to kakvi huligani na 7 godini de ama … ) ia natiskaha vednyj do ogradata i ia celuvaha …
malko po kysno kym sredata na 12-ti klas tia i vsichkite i priatelki zabremeniaha po niakakvo 4udo v kup, daje i tezi koito ne i biaha priatelki i te zabremeniaha … stranno naistina … sigurno e bilo zimata na liubovta ili neshto ot toia rod …
az si spomniam che ne zabremeniah, pyk i oshte ne sym .. .
i mnogo jivo si spomniam muzikata na dela i dokumenti i kolko mi beshe dosadna 🙂
tolkova mnogo neshta si spomniam che stana vreme za obiad …
a dnes stava 1 godina ot kakto jiveia v praga … gledai ti …
da … sega sled izvestno premisliane sym ubeden che beshe niakakva prerabotka na mila moia maino lio, samo che po- dramatichna
Жалко но аз съм нямал възможността да чуя това петленце. Патриот съм и ми звучи доста примамливо дори и 10 мин да са.