освен дни, в които си преуморен, дни, в които си смазан и другите, онези, в които си в добро настроение, има дни, в които си просто тъжен, едно състояние ала Йори, в което не ти се прави много нещо, а правиш разни неща, за да се разтушиш – е, сигурно днес ми е такъв ден
пътувах до Варна, все едно бях на друга планета за ден; беше топло, хората – сякаш по-спокойниц
говорих си с един продавач в РЕП, който имал внучка, колкото моята дъщеря, двама сина, единият отдавна в София, сам се оправял; говори ми за възпитанието на децата – първото го пазиш, все му внимаваш, то става затворено, по-съсредоточено, а второто – има си свой живот – ето така; беше приятелски настроен човекът и му се говореше, сам в будката цял ден, във вдигащата се влага на предколедна Варна
на един булевард бяха накачили по голите клони на дърветата кръглите бели фенери на лампите от едно време – тъкмо да ги снимам и ми свършиха батериите, а не бях в настроение да търся нови; после ги видях и от таксито в тъмното – оргинално решение, красота с лек привкус на соц носталгия
от същото място, на булеварда с белите кръгли фенери по дърветата купих от две антикварни будки две книги „Приключенията на Незнайко“ и „Билбо Бегинс“; имаме ги, но ми стана жал и обидно, че толкова хубави заглавия (не само тези двете, много) се продават за по 2-5 лева; запазени, едновремешни издания – да, съчетано с белите гръгове по клоните на съседните дървета – още по-голяма тъга ме обзе
и за таксиджиите да кажа, в рамките на няколко часа се наложи няколко пъти да ползвам таксита – първият път докато избирах съседните таксиджии клатейки глава тихо казаха „скъпо е“, ама вече бях отворила вратата, макар да не се оказа скъпо; после другият път си мислех, че при избора на такси трябва ясно да е означено дали шофьорът е пушач – доста неприятно усещане за лош въздух и мръсно – не че пушеше човека, но миришеше гадно на цигари (фасове); да и след това, се качих на едно чисто такси, с любезен шофьор, който – си пусна телевизорче докато мекараше! гледаше си мач човека?! – на къде вървим, Господи?!; след още няколко подобни случки с таксиджии в този ден като за капак – пак при голям избор на коли едни ми викат ама много грубо изречение, което включва „овца“ в обиден смисъл и май наистина се оказах такава, защото таксата му беше на този 1.60 някъде, вместо „ОК супертранс“ пишеше като се загледах „ОК супершанс“ („мамка му и мошенниците“ бих казала ако псувах)
Хахахаха, таксиметровите шофьори наистина са трудна работа. Няма оправия с тях. Едва когато ги заместят роботи ще е по-добре.