обикновено по Коледа винаги освен празнично ми е и много носталгично. неизбежно се връщам в детството си, което бе като приказка, погледнато от днес. може би защото е време на равносметка, а може би защото все по тези празници дават старите черно-бели детски филми на братя Мормареви, които ме връщат много назад и донасят цял куп сълзи в очите ми
всъщност този пост бе провокиран от снимките на играчките на елхата на бабата на Велян
двете най-стари и най-скъпи за мен играчки от нашата елха са тези две – те са от моята баба
това джудже и тази свирка са от времето, когато моят баща е бил дете, в края на 30-те
истинско чудо е, че са се съхранили и са все още толкова красиви!
Follow
и аз се кефя като гледам по националната телевизия „Войната на таралежите“! Да се готвим за „Рицарят на бялата дама“ и хитовата фраза: „Ама аз съм късоглед и пея в хора“. Що се отнася до играчките за елха, установявам, че с всяка изминала година ми става мъчно като украсявам елхата заради факта, че времето лети и е извън нашия контрол.
така е.
Хубаво! Но!… Под елхата непременно трябва да има „Dom Perignon“, реколта 1998 г. (559 лв.), „Courvoisier XO“ (125 лв.)и „Esturgeon Caviar“ (120 лв. за 30 гр.).