5 thoughts on “де е България?”

  1. Виждаме я, чуваме я, усещаме я. Всеки ден. And this is lovely. Остава само да се освободим от натраливото убеждение, че всичко, навсякъде и по всяко време може да бъде идеално. Не може. Не е. Никога не е било. И никога няма да бъде. В Швейцария, примерно, няма панелки. Там има добра социална политика, но хората се оплакват, че им е скучно. Ние не разбираме техните проблеми. Не ги желаем. Едва ли те биха (разбрали) желали нашите…В Кайро получават 80 долара на месец, но имат хубав хашиш. Будистите пък мразят насилието. Китай е комунистически, но „в Бейджинг има 9 милиона велосипеда“. За разлика от Перник. Лично мен панелките ме карат да мисля. Мислещият човек е жив…

  2. ех, докъде сме я докарали, ако на хората им трябва да се прибират в къщи по полуразкопана кална пътека, заобиколени от глутница кучета към своята панелка, че да започнат да мислят. Китай бил комунистически, мой приятел се върна преди няколко седмици, и снимките приличат доста на Вашингтон, само е малко по- чисто. Добре де Justine, тия блокове не те ли подтискат ??

  5. Графе, искрено благодаря за оптимистичния отговор! Имах нужда от него и се радвам, че не беше далеч (самият отговор де ) 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *