днес в колежа през почивката с присъстващите се заформи дискусия – ако работодателят ти те изпрати на обучение:
а/ трябва ли след това да ти вдигне и заплатата, защото ще си по-квалифициран (ама пък той ти е платил, че да си по-квалифициран)
б/ трябва ли да подпишеш договор, че ще работиш още ен на брой години, защото ти е платил обучението
в/ ама трябва ли въобще да ходиш на това обучение или да си го платиш, ако решиш да напускаш, като той (работодателят) те е заврял да учиш, пък си и учил не в работно, а в свободното си време, вместо да си почиваш
ето едни такива разговори.
ти какво мислиш за обучението, квалификацията и работодателя?
Follow
Допълнителната квалификация е стипулирана в Политиката за ЧР
Ако предприятието е малко и няма ЧР, то нещата се подреждат в трудовия договор
Ако предприятието е толкова малко, че преквалификацията е излишна – но човек си харесва работата, някъде трябва да се направи компромис
Обучение е функция на мениджмънта
Проблемът почва ако мениджмънта не знае че обучението му е функция ))
бъзикам се
Идеята за knowledge organisation е почти на възрастта на племенницата ми която утре става на 21
Ако законодателството не предвижда данъчни облекчения за учещия
ако законодателството не предвижда данъчни облекчения за поръчителя или спонсориращия обучението – мотивацията ще е ниска
За жалост
нямаме достатъчно прима дата как стоят нещата в батковината, но по ограничения избор на преквалификационни програми и предлаганите в тях специалности можем да заключим че се кара по стария рабфак модел. Още. тъжно. Амин
a. да, трябва
b. не
c. виж b.
Работодателят по дефиниция постъпва в интерес на фирмата, не на служителя. Той праща служител на обучение, защото му е по-евтино да обучи сегашен служител на 1 нова технология, отколкото нов на 10.
Служителят ходи на обучение, защото като усвоява нова технология се развива, а и ще му увеличат заплатата. Иначе защо по дяволите да ходи на курсове в свободното си време?
Въпроса ти е по-принцип, но от предложението подвъпроси прозират проблеми в БГ.
По-принцип аз смятам, че ако обучението е сериозно увеличение на професионалната квалификация, което води до по-добра продуктивност това е в интерес и полза за работодателя и съответно той поема осигуряването на ресурсите да се осъществи обучението -време, пари.
Качественото повишаване на квалификацията би трябвало да означава повишаване на заплата понеже служителя добавя повече стойност.
Последната точка В) е срещана в БГ, но ако се прилага от работодателя изключва горните две мои размишления. Тя издава неразбиране от ползата и как да се използва допълнителната квалификация.
Това дали работодателя ще обвърже работника с някакъв договор за работа, според мен зависи от това доколко е голяма инвестицията в квалификацията и доколко квалификацията е съществена, важна и нужна на работодателя. Смятам, че е нормално да се обвърже с работен договор при една по-сериозна квалификация, но това не означава, че не трябва да се повиши и заплата. Тези неща според мен трябва да се договарят преди обучението за да може се договорят.
a.Не – заплатата зависи от качеството и количество работа, а не от квалификацията.
б.Не – да не живеем във феодализма?
в.Не – Работодателя е длъжен ако иска служителя му да има определена квалификация, да я плати и да плати времето през което тя е добита от служителя.
Вместо обобщение – ако си наистина добър служител, едва ли ще ти се наложи да си задаваш подобни въпроси, а ако си ги задваш – по-добре си смени работодателя – той не те заслужава.
Благодаря на всички за мненията!
Тома, всъщност моята позиция е на работодател, а в конкретния случай – на преподавател на млади хора, изпратени частично от работодателя им да си повишават квалификацията.
Ако трябва да съм искрена раздразнението ми в цения цитиран спор дойде най-вече от факта, че отново се опитаха да ми наместят фраза „ами то само в България е така“, с което категорично не съм съгласна, но това е друга тема.
тази седмица в кариери/икономедия, пича от Интел глаголи колко струва невежеството
мисля че пак там мернах БНБ има програма за стажанти. Петима.
Сега бавничко: БНБ има стажанстска прогама за петима!!!
Всъщност
аз предпочитам вътрешно фирменото обучение като култура.
Опасността да те пратят на обучение навън е, че всяко такова мероприятие променя културата. Връщаш се окрилен, интусиазиран..и за хората на рутината, ставаш дразнител.
Разбира се, последното е вярно само ако преподаваното е БЕст Практисис
При всички случаи съм за допълнителната квалификация – от полза е и за двете страни, ако за обучението е избран подходящият човек (който ще извлече полза и ще може да го приложи после). Заплатата не би трябвало да се повишава веднага, а след доказан полезен ефект от обучението например. защото заплатата се дава за добре свършена работа. Дали ще подпишат договор за работа в продължение на няколко години е въпрос на кадрова политика на фирмата – според мен е удачно, но само отчасти, тъй като ако някой реши да си тръгне, той ще си тръгне. виж рутинираният персонал може би ще се притесни, че ще има да връща някакви пари и току виж поостанал. що се отнася до това служителят иска ли да се обучава – ако иска да се развива професионално, изобщо няма да се чуди.
а) Увеличение на заплащането трябва да има, ако се увеличава работата която вършиш след обучението.
б) За договор за N години / месеци, много зависи от една страна от фирмената политика но и от парите вложени във теб.
в) Живеем в свободна държава (донякъде), така че човек сам трябва да избира.
Минал съм 2-3 курса и обучителни курса платени от фирмата в която работя. И поне при мен инициативата беше от моя страна, като аз сам си избрах курсовете, и шефа ми покри разходите по тях. Не мога да кажа дали поселените няколко увеличения на заплата ми бяха пряко зависими от курсовете или от увеличаването на функциите ми. Договор че съм длъжен да работя още 1-2 години няма, но поне на този етап и не мисля да напускам.
Нямя значение какъв е случая. Преди да се реализира каквото и да е решение свързано с някой работник, DaBiBo a.k.a Da Big Boss трябва да излуша мнението на изпълнителя-потърпевш и при постигане на консенсус, тогава да действа. В крайна сметка нежеланието може да се преодолее с някакъв друг стимул. При тотлано нежелание от страна на работника, DaBiBo или си променя плана, или всички губят.
„Как е в БГ“ регламентира глава ХІ от Кодекса на труда и по-специално чл. 234. Ако работодателят държи да си обучи кадрите, той МОЖЕ да им предложи да сключат договор. Ако работникът/служителят не са съгласни с някои от клаузите, могат да ги предоговорят. Ако не се достигне до съгласие, не се сключва договор, респ. работодателят не финансира обучението. При положение, че такова обучение е включено в изискванията за заемане на длъжността, а работникът/служителят не покрива тези изисквания, това МОЖЕ да доведе до прекратяване на договора по чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда.
Всичко опира до думичката „може“ – в период на безработица, тя значи едно, в период на недостиг на подходящи кадри – съвсем друго 🙂
Извинявам се за цинизма, но оня виц за медици може би важи и за адвокати 🙂