Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франкъл изчетох бавно, на малки дози, макар да имах силно желание да изчета наведнъж. И ми се иска да я прочета отново и отново. Толкова тежка тема, силно вълнуваща книга, а с толкова лекота и оптимизъм ме зареди.
Да, книгата може да се приеме за историческа, защото е такава, но и, според мен, няма време в нея и не е нужно да се чете само от хора, които се вълнуват от Втората световна война, от концлагерите и жестокостта в тях.
Виктор Емил Франкъл е австрийски психиатър и невролог. Разработва своя школа по психотерапия – Логотерапия, още през 20-те години на миналия век. Човешкият дух вълнува Франкъл. И за него говори, в него вярва, благодарение на него оцелява по-късно в лагерите на смъртта.
Много цитати съм си отделила, но ще споделя само няколко:
Това, от което наистина се нуждаем, е радикална промяна в отношението ни към живота.
Щастието е като пеперуда. Колкото повече го преследваш, толкова повече бяга. Но ако обърнете вниманието си към други неща, тя идва и леко лежи на рамото ви. Щастието не е хан на пътя, а начин за ходене през живота.
Щастието трябва да дойде, както и успехът: трябва да го оставите да се случи, без да мислите за него.
Начинът, по който човек носи кръста си, му дава изобилни възможности да придаде по-дълбок смисъл на своя живот.
Една от особеностите на човека е, че може да живее само като гледа в бъдещето.
От истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас.
Да се живее означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите, които животът постоянно поставя пред всеки човек.
Добрият пример е по-ефикасен от всякакви думи.
Силно препоръчвам тази книга. Мисля, че е много подходяща и за ученици 10-12 клас, а и да се чете в училище ще е доста полезно.