Ман на Ким Тхуи

IMG_4512

След като прочетох Ру и останах очарована и от историята, и от стила – лек и омаен на поднасяне на младата канадско-виетнамска писателка Ким Тхуи, очаквах с нетърпение следваща нейна книга на български език. И ето я – Ман.

Ман отново ни поднася историята на една жена – от детството й, през майчинство, любов … в типичния за авторката лек и пълен с цвят, вкус и аромат стил на разказване. Много малки истории, преплетени една в друга. Човешки. С необичайни най-обичайни лица. От една, в друга – леко, леко …

Влюбването и правото на любов, израстването като непрестанен път към себе си, емоциите като част от нас самите и правото да ги изпитваме, а не да ги крием, силата на думите като въздуха, който дишаме, храната като пътешествие и интимност – един чуден роман за летните дни.

„Мама много рано ме бе научила да избягвам конфликтите, да дишам, без да съществувам, да се сливам с декора. … Бързо се научих да съм едновременно невидима и полезна, за да ме забравят, за да няма в какво да ме упрекнат, за да не могат да ме засегнат …“

„Опитвам се да отгатна значението на някои думи като „колосален“, „откачам“ или „апостил“ по звученето, а на други – по материята, по миризмата, по формата. За да доловя нюансите между два синонима като например „меланхолия“ и „тъга“, премервам кой колко тежи. Щом ги сложа на дланите си, единият сякаш се рее като сива мъгла, а другият се свива в стоманена топка.“