ДЕОС в първо лице: Таня.

 

10710805_10203886203988959_7073258448474762720_n

Хората в ДЕОС са пъстри и много вдъхновяващи, както често вече съм споменавала. Представям днес Таня Иванова, с която в ДЕОС работим по темите толерантност, легализация на марихуаната за медицински цели, равенство в брака и бъдещето на България. Е, тук разговорът ни е по-общ, но е едно добро начало.

Какво те води в ДЕОС?
Една приятелка ме покани на учредителното събрание, там се видях с други приятели и така. Никога не съм имала намерение да се занимавам с политика, но по един или друг начин политиците се занимават с всеки един от нас ежедневно и ако искаме нещо да се промени, съвсем малко трябва да положим усилия, за да го променим сами.

С какво либералната партия е различна от левите и от десните партии?
В нашата действителност, в България, нито „левите“ партии са леви, нито „десните“ – десни, но пък всички са крайно популистки, по тази причина либералните идеи могат да се видят някому странни. Те исторически съчетават идеи от целия политически спектър като свобода, солидарност, минимална намеса на държавата, свободен пазар и мир и затова е прието да се смята, че либералите са центристи.

Какви хора срещаш в ДЕОС?
Почтени и дейни хора, които се опитват да променят нещата, които не им харесват, а не се оплакват. Хора с мечти.

Какво казваш на скептиците?
Елате да се запознаем, сигурна съм, че всеки има добри идеи, които могат да се приложат на практика.

В каква България мечтаеш да живееш?
В България, в която не се страхуваш да започнеш бизнес, където няма омраза към различните, а децата отиват с усмивка на училище. В България, в която всеки един гражданин има достойнство и не му се налага да прави компромиси със свободата – своята и на другите.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван

Изгоряхме ли? …

Изгоряхме ли,
изгоряхме ли като хора,
ако когато някой умира пред нас, самозапалил се, възпламенен, гори,
човекът-факла,
не се втурваме да му помогнем, да го спасим,
животът му,
а се нахвърляме,
разгонени, умопомрачени, взрени в зрелището, зверове,
чакали върху плячка,
евтини, невиждащи, не-хора,
без свян, без срам, без грам човещина,
разхвърляме видеа и кадри, коментираме, виним,
а виновните сме ние,
всички ние …
Изгоряхме ли?!

Ален де Ботон: Как Пруст може да промени живота ви

IMG_9112

 

Как да живеем тук и сега?

Как да не прахосваме времето си?

Как да ни се отворят очите?

Как да сме щастливи в любовта?

Звучат като теми от лековата книга за така популярното напоследък личностно израстване. Но са част от заглавията в книгата на един от най-любопитните френски съвременни автори – Ален де Ботон. Ако не сте гледали уникалните му участия в TED (Атеизъм 2.0 и Философия на успеха) – задължителни са. Е, 15 години след написването й дочакахме я и на български „Как Пруст може да промени живота ви“.

Нека е ясно – книгата не е само за тези, чели Марсел Пруст. Този текст е провокация към мислещите и търсещите. Тя сменя парадигмата, обръща мирогледа, изважда ни смело от клишето.

„Малко са нещата, към които човек е така болезнено и неотменно привързан, както към нещастието.“

„Усещането, че сме се вкопчили по-здраво в живота, когато осъзнаваме неизбежността на смъртта … губим вкуса си към живота … навика, диктуван от ежедневието, следователно незадоволеността ни е пряк резултат от конкретния начин на живот всеки ден, а не е заради нещо предопределено зловещо и заложено изконно в човешката участ.“

„Може и самите себе си да освободим от зоопарка.“

„Книгите са прекрасно средство да ни помогнат да осъзнаем нещата, които чувстваме.“

„Дори и най-изящната книга си струва да бъде затворена.“

Много изразителна корица на българското издание с фотография на Ивана Купенова. Ювелирен превод на Боримир Паскалев. Комплименти за издателя Мария Николова.

И да, прочетете я.

Децата в дигиталната епоха и децата предприемачи #digitalkidz

Говорейки за децата и Интернет ми се ще първо да запитам – Какво му е страшното на Интернета? С какво е по-страшен от всички други места (реалното vs виртуалното е само в нашите глави)?

Не бива да наслагваме собствените си страхове в главите на децата си.

Не бива да ги пускаме онлайн, без да сме около тях – все едно да ги пуснем директно сами на улицата да се учат да карат колело.

Не бива да забравяме, че забраненият плод е най-вкусен.

Ако подходим към регулиране времето им онлайн, когато те са в 4, 6, 8 клас – закъснели сме.

Ако ние самите стоим на компютрите или пред телевизора по цял ден – как да им го забраним на тях?!

Въвличането в различни задачи, ежедневни, различни е добро решение.

И все пак е добре да има правила.

И все пак е добре всеки на направи своите грешки, за да се поучи от тях.

Бабите и дядовците следва да бъдат вкарани в играта – не само заради помощта, но децата имат нужда и от тяхната гледна точка, опит, за да се формират като мислещи хора.

Ето така накратко. Повече – в презентациите ми от #digitalkidz 1 ноември 2014:
Как да възпитаваме деца-предприемачи
Как да (не) държим децата далеч от електронните устройства