темата за децата в институциите. децата без родителска грижа. изоставените деца. невидимите деца на България. болна тема.

преди 10-тина години бяха 12 000, после станаха около 8 000 (когато снимахме Целувка за лека нощ), в момента официално са около 4 000. но темата ще е болна докато не останат наприме 400. а и тогава ще боли. имаме доста още работа да свършим. и да, едва 30-35% от тях са от ромски произход.

тези дни имах шанса да срещна хората, работещи в SOS Детски селища България и да разбера от тях подробности за това как работят, как се случват при тях нещата. защото да живееш в семейство е много по-добре от това да си в дом. да получаваш адекватна грижа, любов, подкрепа.

SOS Детски селища е проект, който тръгва от Австрия през 1949-та, когато има много майки и деца, без бащи, след Втората световна война … и до днес, въпреки че сме далеч от „големите“ войни сме в ситуацията да имаме нужда от подобен род организация, която разпростира дейността си в 133 държави от целия свят.

днес в България има две селища – в Трявна и в Дрен. средно по 60-70 деца има във всяко селище. в семейства със средно 5 деца всяко. организацията е лицензирана от Агенция за закрила на детето и Социалното министерство. от 2007-ма освен майка всяко семейство има и баща. всички са сертифицирани приемни родители, организацията започва дейността си у нас през 1993 година. отделно се грижат и за своите студенти, които към момента са 36.а общо обгрижените на различните възрасти деца са над 700 в момента.

Дани, който е инициатор и провежда заедно с Люпчо велообиколката на Балканите, вече работи в София. казва, че има 16 братя и сестри – толкова са минали през семейството му. чувства ги близки всичките. грижи се за майка си, посещава ги редовно.

кое в историите за SOS Детски селища ме впечатли най-много ли? това, че на празниците там се събират всички заедно и празнуват в големите си семейства, с много усмивки и любов. не знам дали знаете, но празниците са най-тъжното дни в „нормалните“ домове за деца лишени от родителски грижи, защото тогава там е най-празно, само с дежурни лелки.

как се издържа подобна организация? за момента имат 30% от фирми и дарители в България, 15-20% от държавни субсидии и останалото – от чужбина. и да, имат нужда от повече подкрепа от всички нас.

дори само с 5 или 10 лв дарение на месец човек може да стане SOS приятел и да помага. лесно е. подробностите са на сайта им sosbg.org

–
писах още за: Исус от Враца, Исус от Долна Баня, и Васко от Долна Баня, за помалко деца в домовете, да заспиш без целувка за лека нощ