охлювите са симпатични, бързи (въпреки, че всички мислят обратното) и доста лакоми, когато става дума за пресен разсад от тиквички или краставички. за момента установихме, че това са им любимите насаждения.

пролетта е влажна и за една нощ коренчето може да бъде изхрупано, особено след дъж или в росна сутрин.

издирих из различни места разни рецепти за справяне с казуса, за да не останем без зеленчук още в началото, поради олювата лакомия. естествени начини за битка с охлювите, в която те не умират, не биват убити, просто се оттеглат от тази конкретна зона в градината.

три естествени рецепти опитахме, ето ги:

пепел от дърва. идеалната битка с охлювите е почистването на печката или камината, в която са горели само дърва. поръсва се пепелта и дълго охлюв не се мярка.

черупки от яйца. отблъскват ги и действат добре. най-вече около Великден, когато човек ги има в изобилие.

разтвор от кафе. просто пихме кафе и с утайката, с малко вода поляхме в кръгче около коренчетата тиквички. действа.

ето така се справяме текущо с охлювите.

ще разказвам за разсада и разсаждането скоро.

ето и как започнахме градинката

съвсем експериментално тази година решаваме да опитаме със зеленчуци собствено производство, отгледани в София, по натурален начин, без претенции за пермаземеделие или био, по-скоро чисто, естествено и възможно по-органично. просто заради земята, за това да опиташ да си отгледаш храната. без знания, лаишки, но с мерак

онлайн няма много ресурси на български език по темата, макар да знам вече доста хора експериментират в по-скромни или по-сериозни мащаби с органично земеделие у нас. и в последните години стават все повече. и това ме радва

говорих с приятели, които опитват с перма земеделие в последните 2-3 години. споделиха че се случва и да, възможно е. че изисква не малко усилия, че с ентусиазъм продължават

но защото няма много систематично писано, макар тук-там да се намира инфо във форуми – ще споделям тук опита от този наш експеримент

почистихме от камъни и подготвихме лехата. купихме готов разсад, защото бяхме закъснели да правим свой. домати, краставици, тиквички. експериментално боцнахме царевица за пуканки от пакетче био царевица за пуканки и тя тръгна. добавихме грах (семе), чесън (от изостаналите главички чесън от зимата), магданоз и босилек от семе

подготовката на земята и засаждането на разсада са идеална забава с деца. надпревара кой ще намери повече камъчета, а после – всеки има своя корен домат и се грижи за него и за цялата градинка да е добре. и наблюдения сутрин и привечер всички растения ли са ок, имат ли нужда от поливане и какво са опостушили охлювите

мда, за момента установихме казус номер едно – охлювите – голи и не голи. сезонът е влажен и има доста охлюви. те са много лакоми и опасват масивни зелени площи за нула време. до тук два доста едри разсада от тиквички и един на краставичка, както и няколко царевици. търсим спасение. в следващия епизод ще разказвам за него

дърветата са безценни сърца.

Али, 7 г.

една малка и доста симпатична книга излезе наскоро и се вдигна шум около нея. Боян Бенев е авторът й. той е млад, но вече с доста успехи. и въпреки, че е писана на английски и после превеждана на български, книгата е написана с много любов за България. и чертае мисли за бъдещето й, така, че то да е по-добро от настоящето. може да се постигне – в две поколения време.

„Хората обичат да се оплакват. Тези оплаквания обаче рядко притежават потенциала да направят каквото и да е друго освен да деморализират“

„Колкото и да е труден животът ни, винаги трябва да има нещо, с което да можем да се гордеем – та ако ще да е само способността да оцелеем през трудни времена… гордостта е просто двигателят, който ни тласка напред.“

„За да имаме национално чувство за гордост , достигащо всяко семейство, минималното изискване е всяко семейство да може да види успех в непосредственото си обкръжение.“

‘Образованието е горивото за високо квалифицирания бизнес. Няма как да се привлекат или насърчат предприятия, създаващи сериозен приход, ако средата не е богата на талантливи кадри, образовани и мотивирани според най-високите стандарти.“

„Образованието създава самоувереност. Разширява хоризонтите на света ни и ни позволява да открием мястото си в него.“

„Застъпи се сам за себе си, за да те забележат.“

Леко разпилени на моменти, леко наивни, но все пак симпатични, красиви разсъждания за България, процесите от близкото минало и възможностите й за развитие в бъдеще. емиграционната вълна и как се отразява на живота тук. мисли, които са минавали през главите ви със сигурност, говорили сте за тях с приятели. погледи към утрешния ден. ще е любопитно, без значение кой спечели изборите, ИК Жанет да подарят на всеки депутат по една бройка от книгата две поколения. и да не го направят, ясно е, че пътят към по-добро бъдеще на България е в нашите ръце. на никой поотделно, но на всички заедно. от нас зависи. от теб и мен.

групата Гром падина е създадена преди година от музиканти любители, но страстни почитатели на българския фолклор. днес чухме бански, пирински песни. прекрасни, акапелни, изумителни, автентични, истински.

тъй като някои от членовете на групата споделят древната българска вяра в змейската сила, тя е наречена по името на един от най-важните елементи на тази старинна вяра и практика. това е едно от имената за стрелите на страшния змей, които той хвърлял по халите, познати с още редица други названия като: “божа стрела”, “змейското око”, “трещен камък”, “гром падина”, “гръмнато камъче”, те се забиват на 40 аршина в земята и излизат на повърхността след 40 дни. те са силно лековити и носят късмет.

състав: Емил Антонов – вокал; Илиян Обретенов – вокал и перкусии; Александър Заралиев – вокал, кавал и перкусии