тази книга дойде и ме отвлече в спомените, любовите, морето, липсата, носталгията, болката
оказа се идеална за безвремието на плажа и топлите юлски нощи
„… или си мисля, че е любов, иска ми се да е любов, Боже, как ми се иска да е любов, а не поредната победа, защото след победите оставам сам и срутен, побъркан от белезите на отсъствието на истина в живота ми, чужд на самия себе си …“
„понякога сме страшно неподготвени за местата, към които се връщаме… “
Follow