няма българи, няма мангали, всички сме джедаи

в учебника на сина ми (4-ти клас) има следната задача: в еди кой си град живели еди колко си българи, еди колко си по-малко от тях – турци и еди колко си по-малко роми.

а на последното преброяване един от изброилите се самоопредели като джедай.

ако не се лъжа, годината, в която живеем е 2011-та. затормозените ни мозъци не могат да го възприемат, но за децата ни няма да има значение къде са родени, къде живеят, къде почиват и къде ще се пенсионират. те ще са жители на планетата, защото няма да имат граници. граници имаме ние. в главите си. далеч по-високи и по-големи от Берлинската стена, която апропо падна преди има-няма 20 и малко години.

от друга страна вярвам, че в тази държава живеят и нормални хора. познавам много такива. другите – мразещите, викащите, палещите – са по-малко. наистина. но са по-шумни. затова и се чуват повече. скоро ще им прегракнат гърлата да викат. а после дано и малко мозък им влезе в главата. и малко любов. защото, както много пъти съм писала – тъжно ми е за тези хора, вероятно зверски им липсва майчината ласка в детството.

„Anger, fear, aggression. The dark side are they. Once you start down the dark path, forever will it dominate your destiny.“

прочетох много смислени постове по темата: Tочица, Светла, Павлина, Лидия, Енея. благодаря на авторите им!