днес срещнах една много мила жена. на 51. с 6 деца, 10 броя внуци и 18 броя правнуци. сама си каза, че е ромка, но говореше на чист български език, правилно и възпитано. беше чиста, но беззъба. нисичка, слаба и кокалеста, с дълга черна коса, вързана с ярко розова панделка. каза, че откакто дошли промените нямало работа за нея. та си стояла в къщи и помагала на младите. а всички внуци я обожавали. споделяли само с нея. много обичали и готвеното й. и тя им готвела вкусни-вкусни манджи.

въпреки несгодите жената беше ведра и усмихната. и бъбрива. срещата ни ме зареди с оптимизъм.