Лидия ме провокира да се върна назад във времето и да се замисля защо обичам да чета (книги).

първо бяха книгите у дома и в домовете на двете ми баби – огромни библиотеки, книги най-вече на български при едната, а при другата – на френски, английски, немски, арменски и други езици; „детско-юношеската“ литература около мен винаги изобилстваше, а в годините да детството ми живеехме скромно, но от най-желаните подаръци по празниците бяха книгите; виждах родителите си да четат, бабите си неизмено също, може би това е запалило начална искрица

после мисля, че имах голям късмет в гимназията, защото кръгът от хора в нашия випуск, които се интересуваха от книги беше не голям, но много силен; беше време, в което ходехме на бригади по месец лятото и после пак есента и имам незабравими спомени за това как събираме картофи на полето или берем грозде и играем на игри за познаване на книги, за припомняне имена на герои или сцени – тук се появиха за първи път „заглавията като пароли“; в тази тийн възраст средата диктува, а при мен и нашия клас / випуск просто се случихме заедно. ако трябва да съм честна нямам спомен от силна среща с автор или влияние на учители, за жалост; в тази възраст започнах да чета някои френски автори в оригинал, което остави ярък отпечатък в съзнанието ми а и направи да виждам красотата на езика в детайл; книгите се разменяха много, защото времената бяха трудни и някои заглавия просто потъваха, може би това правече книгата още по-ценна

може би най-много книги прочетох в студентските си години, много интензивно, такива, свързани с ученето и такива, подсказани от приятелите наоколо, беше нещо като неутолима жажда, беше и времето в началото на 90-те, когато започаха по-масово да излизат познати автори и чакани заглавия; именно тогава имаше превъзходни книги на световни автори в разкошни издания на руски, а родните още прохождаха, така че четяхме много и на руски; след като приятелският кръг изчетеше серия книги – говорехме за тях, обсъждахме ги; събирахме се и четяхме поезия. беше красиво

днес се радвам да откривам четящи хора сред тези около мен, но не съдя нечетящите, може би магическата фея на думите не ги е споходила (още)

радвам се на днешния ден, в който човек, стига да иска, може да прочете всичко, написано някога някъде