днес, 10- ти фервуари е Международният ден за безопасен Интернет, в чиято организация Az-deteto.com активно се включи за втора година

заедно с партньорите ни организирахме кръгла маса с работни групи от деца и родители, които дискутираха по въпроса как онлайн средата да е по-безопасна за децата; Симо и Боги от Стартер модерираха много майсторски двете групи и се получи ползотворна дискусия; основното като извод:

деца – говорете:  ако имате проблем, не само в нета, какъвто и да е – говорете с родителите си

родители – слушайте: чуйте, вслушвайте се в децата си

и от предните дискусии в Плевен и Пловдив и от миналата година работа по темата оставам с убеждението, че всеки прехвърля топката – институциите на семейството, семейството на училището, училището – медиите, те на институциите и т.н.; родителите като цяло ги е страх (от технологиите, компютрите, интернет, неуверени са) или нехаят; децата са на свобода и тъй като са деца, не знаят границата и я превръщат в слободия; снимат нарочно клипчета зловещи и бързат да ги качат във Vbox7 и да се хвалят; виновни в цялата работа – няма.

за разлика от бизнеса, който силно подкрепи кампанията (в лицето на Майкрософт, Евроком Кабел, трите мобилни оператора) Държавата в лицето на нейните многобройни инстанции отсъстваше, единствен Общественият съвет по безопасен Интернет бе представен в лицето на Георги Апостолов

медиите проявиха голям интерес, традиционно, тъй като в останалото време от годината малко се говори по темата; все още основно се търси сензация и черна статистика с броя на пострадалите; за жалост данни официални няма, но по думите на Георги Апостолов подобни инциденти у нас са по-малко в сравнение с из Европа, например

p.s. лично послание към господина, който си мънкаше под носа днес в залата – култура на поведение (и онлайн) се гради с години приказване, информиране, действия в позитивен прочит, които със сигурност не са толкова атрактивни като акция на НСБОП. за реалните действия срещу опасностите онлайн ако искате звъннете на г-н Явор Колев

Лидия ме провокира да се върна назад във времето и да се замисля защо обичам да чета (книги).

първо бяха книгите у дома и в домовете на двете ми баби – огромни библиотеки, книги най-вече на български при едната, а при другата – на френски, английски, немски, арменски и други езици; „детско-юношеската“ литература около мен винаги изобилстваше, а в годините да детството ми живеехме скромно, но от най-желаните подаръци по празниците бяха книгите; виждах родителите си да четат, бабите си неизмено също, може би това е запалило начална искрица

после мисля, че имах голям късмет в гимназията, защото кръгът от хора в нашия випуск, които се интересуваха от книги беше не голям, но много силен; беше време, в което ходехме на бригади по месец лятото и после пак есента и имам незабравими спомени за това как събираме картофи на полето или берем грозде и играем на игри за познаване на книги, за припомняне имена на герои или сцени – тук се появиха за първи път „заглавията като пароли“; в тази тийн възраст средата диктува, а при мен и нашия клас / випуск просто се случихме заедно. ако трябва да съм честна нямам спомен от силна среща с автор или влияние на учители, за жалост; в тази възраст започнах да чета някои френски автори в оригинал, което остави ярък отпечатък в съзнанието ми а и направи да виждам красотата на езика в детайл; книгите се разменяха много, защото времената бяха трудни и някои заглавия просто потъваха, може би това правече книгата още по-ценна

може би най-много книги прочетох в студентските си години, много интензивно, такива, свързани с ученето и такива, подсказани от приятелите наоколо, беше нещо като неутолима жажда, беше и времето в началото на 90-те, когато започаха по-масово да излизат познати автори и чакани заглавия; именно тогава имаше превъзходни книги на световни автори в разкошни издания на руски, а родните още прохождаха, така че четяхме много и на руски; след като приятелският кръг изчетеше серия книги – говорехме за тях, обсъждахме ги; събирахме се и четяхме поезия. беше красиво

днес се радвам да откривам четящи хора сред тези около мен, но не съдя нечетящите, може би магическата фея на думите не ги е споходила (още)

радвам се на днешния ден, в който човек, стига да иска, може да прочете всичко, написано някога някъде

след БГ Сайт през ноември миналата година браншът не се беше събирал и първото от поредицата подобни (предстоящи) събития се случи днес в Грамофон (който съвсем не прилича на себе си) и събра доста народ, т.е. получи се 🙂

както се вижда от тази силна представителна извадка на снимката – всички бяха усмихнати, малцина бяха „отсъстващите“; имаше дори една онлайн телевизия, която снимаше; говореше се за работа и за кризата и кой как се справя с нея – като цяло за момента като да се справяме добре 🙂

имаше и хора от онлайн медиите, и от уеб агенциите, и рекламисти, и блогъри, и SEO гурута и уеб-ентусиасти – много народ

освен старите кучета, които бяха добре представени имаше и много от младите, някои съвсем start up, което беше много добре – всички си говореха, говореха, все едно допреди малко не са си говорили пак, но онлайн 🙂

факт е, че си е друго да се видим f2f и побъбрим, разменим клюки или просто само да си кимнем с усмивка и подобни срещи си трябват, добре е също, че има ново поколение ентусиасти, защото аз се бях уморила да ги правя, както вече съм споменавала

аз лично се видях с доста стари приятели и ме зарадва да ги открия все така готини и с висок дух, а чарът на подобни сбирки е, че винаги се виждаш и с хора, които позаваш само виртуално и хоп – виждаш ги на живо от плът и кръв, минута-две доизчистваш размазания за момент фокус, защото си си изградил една представа за тях, а сега леко трябва да я напаснеш с реалността и после всичко е ОК

повече снимки качих във FB

следващо събиране, основно на хората, които се занимават с онлайн медии и онлайн реклама – на 11-ти февруари, 14.30 ч. Гранд Хотел София, регистрацията за присъствие е задължителна, програма и подробности има тук

явно след винаги депресарския януари и усещането на кризата (за момента все още леко) и в нашия бранш всички се активизираха и на хоризонта се появиха няколко събития

първото е още тази вечер и в ролята на обединител на бранша този път искат да влязат списание .net – нарекоха го Web after hours довечера от 19 в Грамофон, там съм, ще се радвам да се видим

второто ще е на 11 февруари и хора от онлайн медиите, рекламисти, рекламодатели и агенции ще обсъждат тенденциите в онлайн пространството за 2009-та, организират го Ноема и Нетейдж, там съм и ще се радвам да се видим

третото е може би най-бутиково и ще е в средата на месеца, организира се от M3 College, но за него още е рано да се говори

явно активността е голяма. както вече казвах – годината ще е интересна и динамична за родния онлайн бизнес. не замо заради кризата и по-скоро въпреки нея. първите движения вече са факт – Новините.ком се върна от Дарик обратно към М3 и тяхната новосформирана онлайн медийна група One Click. Дарик пък придобиха три малки и не много популярни сайта, които обаче добре добълват портфолиото им – Teenzona.com, Nasame.com и Textove.com, най-младата онлайн медийна група, която изненада всички с покупката на BGmamma също добавя нов сайт към портфолиото си – Prodavalnik.com

две нови онлайн агенции стартират с началото на годината – на Мартин и на Момчил, което е любопитно и също обещаващо, можем да им пожелаем успех!

на CPC пазара нещата са също доста динамични, а търсенето – все по-голямо

какво се случи в родния онлайн бизнес през 2008-ма писах тук, а малко по-подреден текстът излезе и в последния брой на .net

ето така. наистина, живеем в интересни времена.

активността ми в блога отразява статуса на моя ден.

единствено в на Свилен нещата се зачитам в последно време и се съгласявам с него и за вредността на Държавата за България и за живота на един блог. познайте в коя фаза съм. 😛

Господ повикал при себе си Обама, Путин и Първанов, за да им съобщи, че на хората им остават още 21 дни живот на Земята. След това ги изпратил обратно да съобщят новината на всички.

Путин казал на руснаците – Имам за вас две лоши новини – Първата е, че разбрах, че не съм Господ. Втората е , че ни остават само 21 дни живот.

Обама казал на американците – Имам за вас две новини, една лоша и една добра. Добрата е, че има Господ. Аз го видях. Лошата е, че ни остава живот само 21 дни.

Първанов …