Month: януари 2009
Followкак видяха протеста хората, които не бяха там
привечер изгледах новините на bTV и слушах Дарик
очаквано – говореше се само за една малка част от протеста – именно „левскарите“ и скинарите и битите полицаи
по Дарик и водещата и двамата й гости само бяха гледали протеста по телевизията (тв 3) и всичките им впечатления бяха от там (баси!) и плюеха разгорешено, а Любен Дилов Син говореше как нямаме култура да протестираме (за което е частично прав и частично виновен. от 89-та до сега това е третият път) и че и в Германия на подобни протести полицията биела с палки (т.е. нормално е полизията да бие?!).
отвратително.
всички, които не са били на протеста и не четат блогосферата и не гледат re tv остават с впечатление, че това са били едни дрогирани и пияни, яко подкупни хулигани, събрани от някъде
и когато казвам, че и аз съм била, че е имало мирен протест и много млади и интелигентни хора, които не бяха дошли с намерение за бой – чудят се хората, които се информират само от националните телевизии. масовите и добре обслужващи правителството медии се постараха да изкарат черното бяло и бялото черно с репортажите за пребитите полицаи и за платени гамени
да, всички ние викахме „ууу“ и всички ние, както и Симион споменава, хвърляхме снежни топки, най-вече когато ни изтикаха по жълтите павета към Университета и стигнахме до купчините натрупан сняг, а те наистина размахваха палки
за разлика от тези казионни медии, споделям мнението на Мартин, че протестът беше хубав.
утре протестът продължава.
още малко за протеста днес
наистина имаше много хора, нямаше яснота през цялото време как да се реагира на полицаите, но имаше хора, по-голямата част искаха да си протестират, а не да се бият
имаше и много полиция
на връщане срещнахме позната лекарка, която работи в района и не беше разбрала, че има протест днес (!?!?)
Денис се ядоса, че футболните фенове бяха набедени в някои онлайн медии и написа това
Денис снима с камерата и беше смел в най-предните редици – видеото е тук
протестът пред парламента
и Мартин Заимов беше там, говореше с хората и се усмихваше
имаше впечатляващо много хора
хора идваха и си отиваха. имаше много млади хора.
накрая полицията изтласка хората (и с помощта на палките си) в няколко посоки и основната част се насочиха към Орлов Мост и НДК
представям ви новата група – металоморфози!
та-да-а-а
„металоморфози“ е хипер мега якото име, което Томи измисли днес на своята новосформирана музикална банда, включваща Митко – ударни, Томи – китара и Любчо – вокал. и тримата членове на групата са набори и са на стабилните 7 години, а докато се хармонизират и намислят своята първа песен, върху която вече работят, ще се казват „шумотевиците“! 🙂
надявам се споделянето на тези super mega cool имена да не изкуши някой да ги присвои, все пак група металоморфози вече е сформирана и подготвя първите си изяви 🙂
ЗА протеста на 14ти януари
трудно ми е в големия студ и мизерията на днешния ден да не направя аналогия с времето на Виденов, предполагам всеки го помни – беше студено, беше тъпо, студентите и всички здравомислещи хора протестираха. по това време работех в Софийския университет и заплатата ми за февруари достигна колосалната сума от 4 USD (за целия месец!). кисело мляко се набавяше трудно, с опашка от 5 сутринта, а по рафтовете на бакалиите самотно играеха карти случайно изостанали пакетчета кус кус и бисквити най-обикновени. тогава смятах, че България не може да има по-тъпо правителство.
лъгала съм се. Серго мина Жан. мина го и го задмина яко! баси колко бързо забравят хората и как си ги избраха отново и как си ги оставихме да ни докарат отново до пълна мизерия не толкова много години по-късно!
утре е ден на протест.
следколеден подарък – SOS спонсор
малкият следколеден подарък, който си направих е, че станах SOS семеен спонсор
отне ми само 2-3 минути на сайта на SOS детски селища в България
Алис вече е голяма!
и на третия ден бе сътворена тя – Снежка!
Снежка е нещо като версия 2.0, което го прави безкрайно щастлив (или поне тя си мисли така)
Панчо и Музеят на паяка
всички паяци у дома (доколкото ги има де) се казват Панчо и ако случайно се появят им се радваме много и ги зачитаме като домашни любимци, а когато дълго не видим паяк у дома се чудим на къде ли е поел Панчо и си представяме пътешествията му из широкия свят – това е нашия начин да не всяваме страхове у децата и да ги приучим да уважават всяка животинка, дори паяците
е, днес се оказва, че и БАН обръщат много внимание на тези създания нежни – паяците и откриват временен Музей на паяка във фоайето на Националния природонаучен музей при БАН (бул. Цар Освободител 1А) – продобности има тук