има надежда, само като погледнеш постовете в блогосферата и си казваш – има все още и нормални и мислещи хора

дори и само няколко поста от тази вечер ми стигат да заспя спокойно и защото съм доволна, че ги има ето и линкове към тях:

• няма втори като Георги Вар и само той може да направи проект като Fix Bulgaria

• Lyd продължава сагата си с ромите и обучението им как да се прехранват с честен труд
  

• Ивайло Борисов, който симпатично разсъждава на тема идеология и последователство, позволявам си да копирам малко: „набързичко ще цитирам сет годин, който пък спряга закона на зипф за популярността на нещата и заключава, че бъдейки пионера на дадена област с добре работеща и измислена идея, ти на практика можеш спокойно да не се страхуваш от конкуренция, защото дори комбинираните успехи на конкуренцията няма да могат да те стигнат. с това съм и съгласен и не съвсем. съгласен съм от гледна точка на това, че добре работеща идея ти дава много силен старт.“

* * *

Относно представянията в PR приз Деси и Боби много добре са го казали – споделям мнението им. Конкурси се правят трудно, знам от опит. И въпреки това – добре е да ги има. Да стискаме палци утре да получим награда 🙂

* * *

ето и нещо специално от Виктор, което е в духа на идеята на Lyd за „четени“ книги за незрящите:

„А преди малко, за отмора и разтуха, посритах по e-mail-аедин сайт, защотоса писали, че ползването на разказите им било забранено без разрешение.

– Значи, забранено е да ги чета, защото четенето е ползване, така ли?

– А, не, да ги четете можете, но не може да ги копирате.

– Ама аз без да ги копирам не мога да ги чета, защото трябва да ми се копират на харддиска, че да ми дойдат на екрана.

И понеже не се вразумиха, пак ритнах:

– Вие имате ли писмено (на хартия) разрешение за тези разкази от хората, които ги пишат и ви ги изпращат? (Защото така е според закона, че дори и според ГДБОП.) 🙂

Знаете ли, че това е едно към едно нарушаване на закона, на който закон се позовавате?

И след 5 мин. самият човек ми се обади по телефона, защото пак си турих телефоните на заглавната страница на сайта.

Смях се така дълго, като каза кой се обажда, че ми стана неудобно. После го успокоих, че сме приятели и че са ми симпатични, но да променят просташкия надпис. Посъветвах човека да го заместят с „Ограбството пиратва“.

А защо всъщност се заяждах с този сайт…
Защото трябва да си изясняваме малко по малко понятията, позициите и обстановката, а после ще дойде ред и закона да си изясняваме, пък да не говорим, че законите имат правилници, заключителни разпоре… цяла наука, право се казва.

И така, поставили хората реклами, картинки, банери, флашове, пречат дори да се чете, поне на мен.

Тоест, пари изкарват чрез този сайт, да са живи и здрави, това е похвално, да си изкарваш хляба и да си полезен на другите, че дори и нещо без пари да предоставяш. Но не можеш да плашиш хората със закон, след като ти самия го нарушаваш, а най-вероятно изобщо не си чел.

Та така, колкото и да са скучни законите, ще трябва да прочетем отново поне Наказателния кодекс и Закона за авторското и сродните му права, щом работим в интернет.

А личности като уважаемия господин сегашен министър Стефан Данаилов, които имат проблеми с правописа и прочее, по-добре да разясняват с думи прости и разбираеми какво е авторско право, какво е право на копиране, да плащат за разяснителни кампании, но понятни за мнозинството хора, вместо тъпанарското „Пиратството ограбва“.“