Айнщайн и да си болен

отдавна гледам как Джамбо играе на една логическа игра, но сега, като се разболях и залежах цял уикенд – и на мен ми се услади – казва се Айнщайн (редят се фигури с логически зависимости)

оказа се, че като не ми е добре предпочитам по-пасивни форми на контакт и дори не съм си проверявала мейла, не съм ходила из блогове и сайтове, само играх (малко)

уикендът мина и с два детски рожденни дни – весело, с усещане за пролет (навън бе 15 градуса!) и с малко от книгата, която Елица ми подари – Играта на Нийл Строс – само малък цитат от нея:

„Като тийнейджър нощем лежах и се молех на Господ: „Не ме оставяй да умра, преди да съм правил секс“. Сега обаче имах друга мечта. Нощем се молех на Господ да не умра преди да съм станал баща.“

темата за смъртта отново е в пълна сила на дневен ред при мен от около месец, може би малко повече; дори да си наясно с нея, т.е. да си преодолял страха от смъртта, след като си изчел много философи и мъдреци, като ти се стовари наоколо и пак наново трябва да я бориш; съзнанието не може или трудно възприема нищото, може би защото винаги има нужда от опорни точки, от познатости, а същото на смъртта е непознато, затова плаши; в „Кафка на плажа“ смъртта на Наката настана толкова внезапно за мен, изуми ме, разплака ме, извади смисъла и го завъртя на малкия си пръст и ми трябваше много време да го осъзная, да изчета книгата до край и да препрочитам и търся неговата поява отново и отново, макар да знам, че го няма; така и в реалния живот, но, както и друг път съм казвала … той продължава