… с цигара, монокини, татуировка

втори абсурд за тази вечер!

„Хората у нас не четат, защото са им малки апартаментите“

По време на форум зам.-министърът на културата Аглика Георгиева обясни кризата в книгоиздаването с липсата на място за домашни библиотеки!!!
още тук

следва един миш-маш провокиран от няколко различни събития със сходен контекст насъбрали се в последните дни

. едно
миналата седмица в блога на Богомил се заформи дискусия около (легалното) убийството на една бяла мечка в Канада от българин (представител на позната фирма) – общото становище – както е гръмнал мечка, така ще гръмне и човек и прошка няма

. две
в събота нашият виден Георги Първанов, познат и като ловец (особено в пикови моменти) открива 11-ти национален ловен събор (!) – ето подробности

. три
също в събота попадам в хотел, някъде на края на света (централна България), съвсем обикновен, общински, я има я няма 2 звезди, макс 3 и ето гледката от лобито; превъзходно животно; дори да е убито легално, с платени данъци и такси и каквото там се полага – пак е грехота да се убие.

. четири
Светла разказва случка: идва Чаушеско на посещение при Тодор Живков и нашия решава да го води на лов. Но в гората няма мечки. Взимат мечката от цирка и я карат в гората. Но леснчея си бил захвърлил колелото, та мечката като го видяла и го подкарала. Чаушеско се смаял, казал, че те такива мечки, каращи колела в техните гори нямали и се отказал от лова.

. пет
последната студентска бригада, на която бях (намаше повече, че дойде демокрацията) бе малко преди събитията, през есента на 1989-та; бяхме с доста известния сега Милен Цветков заедно на бригада – две седмици в Кричим; бивше на царя, по онова време – резиренция на Тодор Живков; беряхме ябълки и ги подреждахме в три категории – за Тодор Живков и сие – най-най-доброто, за мечките на Тодор Живков, които отглеждаха в Кричим – средните и дреболяка – за народа, ако остане.

. шест
присетих се за Виктор Пелевин и Омон Ра. препоръчително четиво.

коментарите в поста ми за идиотските лепенки ме наведоха на доста размишления
следват редове в нетипичен песимистичен поглед

да, не е Бойко Борисов виновен, че София стана половин България, пренасели се и няма места за паркиране и се налага хората да паркират като идиоти

и не са само пешеходците онеправдани
шофьорите също са онеправдани
но има няколко групи хора, които често остават извън фокуса на внимание:

1. майките с количките – за това е говорено, но то само с говорене не става – кошмарно е предполагам да си майка на бебе в центъра:

– тротоарите са покрити с коли,
– ако не са колите са дупките и пак е трудно придвижването из център,
– сградите са ужасно некомфортни за пренасяне нагоре надолу на количка с бебе – асансоьрите или са малки и количка в тях не се побира, има стъпала и извеждането на бебето с количка от сама майка от последния етаж до долу е истински предизвикателство, което не рядко отказва майките да разхождат бебетата навън; някои държат количките си в багажниците на колите, което е частично решение, но също неудобно …
– дори да нямаше паркирали коли по тротоарите, да нямаше дупки по улиците и да се излизаше лесно на тях по стълбите и асансьорите – улиците са прашни, минават доста коли, а количките са на ниско и децата дишат мръсотии, което е основателна причина да не се извеждат по улиците, – парковете са кът, до тях повечето хора се налага да пътуват, което е трудно,
– градският транспорт също не е особено гостоприемен към майките с колички.

2. майките с (малките) деца – още по-сложно, защото бебето лежи в количката, а децата обичат да щъкат

– улиците вече не стават за игра, както в нашето детство, независимо за кой квартал на София говорим – по тях карат забързани коли, камиони …
– тротоарите ясно – с коли или дупки,
– наоколо задължително се строи и е прашно и шумно,
– парковете, както вече стана ясно са кът, а в тях често е или мръсно, с изпочупени шишетапо земята, например или твърде пренаселено, тъй като са малко, а хората, желаещи да си направят разходка или изведат децата – много,
– пространствата между блоковете са отново или мръсни – тънат в боклуци и стъкла счупени, осеяни с кучешки … , с кучета, с опасно счупени стари катерушки, недостатъчно пейки, бълхи и други подобни и т.н. или крайно недостатъчни и малки,
– единственото ни относително хубаво място в София за забавления с деца бе София Ленд, но, както е ясно го затвориха, макар и така да си стои вече доста време и нищо да не се случва …
– добре е , че имаме Витоша, макар и нея да я сполетяват гореописаните злощастия.

3. възрастните хора – никой не говори за тях, но ги има доста и в София
по-благоразумните се завръщат по родните си места, все пак не малко остават в София и пълнят трамваите и автобусите целодневно, пътувайки до далечни квартали с цел да се снабдят с 25 стотинки по-евтини домати, предвид мизерните си доходи

– преди имаха клубове на пенсионера – вече нямат,
– събрат се пред входовете или по кварталните градинки, за които вече бе казано, че са достатъчно малко, достатъчно неприветливи и препълнени,
– отдават се на просия или обикалят по кофите.

о, времена …

много черногледо звучи. заминавам извън София за уикенда, дано като се върна я видя с по-светли очи.

след като оцеля при няколко кабинета и дори след Могилино, все по-пищна и безпардонна Масларова продължава със своите безумия
цитат от в-к Струма от днес
сигурна съм, че не е случайно съвпадението именно този банер Дари На да е под текста
безумие. пълно.

„С “Бентли” СА 2020 пепел от рози за 400 000 лв. принцесата- министър на кабинета “Станишев” Е. Масларова кръсти бебе 2006
Минувачите край храма “Свето Успение Богородично” възмутено коментират: Как не я е срам, ние не можем да свържем двата края, а тя пилее парите от народната хазна за личния си блясък, всеки от 40 000-те жители на Кюстендил, включително пеленачетата и старците, са платили по 10 лв. за кефа й
Със суперлуксозно “Бентли” в специално избран цвят – пепел от рози, покровителката на бедните в България – социалният министър Емилия Масларова, пристигна вчера в Кюстендил, за да стане кръстница.“

кредит: in2h20