анти браво
Followспамът винаги е абсурден, винаги
днес в офисната поща имаме 3 (три) последователни писма от г-н Yassen Nemski, който ни пише от пощенската си кутия в Yahoo
господинът е решил да занимае масово целия свят с безумния факт, че студиото му разполага с нов фотоапарат
мейлът нелепо завършва с:
„Tired of spam? Yahoo! Mail has the best spam protection around “
алелуя!
дупките и кучетата на София
родена съм тук и София си я харесвам
е, с изключение на някои подробности, но като експерт по пукането на гуми из столични улици и виден познавач на дупките навсякъде из града (трудно подминавам някоя, без да я удостоя с внимание) не мога да отмина факта, че пролетно време София направо цъфва и дупките й стават колосални, грандиозни, умопомрачителни! мисля, че столичните дупки са уникални и правят градът ни още по-уникален! кого да виним – майката природа или г-н Кмета или фирмите, дето се грижат за пътищата … от най-фрапатните случаи в последните дни е огромната зейнала яма на бул България, запълнена с огромен клон, цъфнал и отчупен и поставен някой да не се затрие …
кучетата, бездомните, са другият наболял въпрос и макар по мои наблюдения да намаляха леко в последните години – пак са много; днес на сайта на Столична община откривам, че е приета „Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2008-2011 г.“ – линк към pdf тук
убийство в дома в Трън
това е снимка от май 2005 г., когато ходихме с Рали, Калин и Звезда с един камион да даряваме играчки и дрехи на дома в Трън; най-едрото момче от снимката може да се види във фоторепортажа на Дарик от днес тук, след убийството на 15 годишно момиче от дома; убиецът е не друг, а подсъдим и същевременно служител на дома мъж, който най-вероятно е имал сексуални отношения с няколко от момичетата в дома
ето какво се знае за убиеца: „Илиев е с богато криминално досие, той има девет криминални регистрации в досието, осем от които за изнасилване на непълнолетни момичета.“
нека припомня, че въпреки „красивото“ си досие, човекът е работел в дома, в дома, в който има деца, част от които – момичета!!!
този дом в Трън приютява около 90 деца на възраст 7 – 18 години
от години е пословичен с некадърното си управление и поне от две години е „пред затваряне“
този дом, дори и само на около 60-70 километра от София е буквално забравен и от бога и от хората
тогава Звезда се осмели и разгледа подробно и с фотоапарата вътре, сравнявайки със снимките в репортажа на Дарик нещата почти три години по-късно не са се променили …
мизерията е ясна
очаквам официалните лица, очевидно безотговорни за случващото се (независимо в Могилино, Трън или другаде), да кажат, че това е поредната провокация към България и опит да се срине репутацията ни и т.н.
случката идва само два дена след срещата в Русе, на която многоуважаемите и Масларова и Пръванов и кой ли не заявиха своята загриженост за децата в домове
отново не очаквам оставки, а само прехвърляне на отговорностите, приказки и измиване на ръцете със словоблудства
хора управляващи, колко души трябва да загинат, за да си ходите?!?!
София – Дипломатически клуб и Дом за деца с увреждания
повечето софианци от живеещите в София знаят Дипломатическия клуб в Горна Баня – малко след разклона от околовръстното към Горна Баня, срещу Ортопедията; вече се казва „Глория Палас“ – приятно място, с тенис кортове, голяма градина, басейн, детска площадка; леко соц като архитектура, но с относително добро обслужване и храна – приятно място
малцина софианци от живеещите в София знаят, че Дипломатическият клуб Горна Баня граничи пряко с Дом за деца с физически и умствени увреждания, от години
да приемем пряката близост на двете „заведения“ като цинична случайност, ирония на съдбата
мисля си, колко ли освен работещите в дома знаят за него? е, не е в „пъпа“, но все пак е в София този дом; много от децата там са в състоянието на тези от Могилино; имам малки основания да мисля или да се надявам, че грижата за тези деца е по-добра, но все пак имам основания и да се съмнявам; поради близостта на дома до моя често съм носила неща, говорила съм с част от персонала, с директорката – осъзнавам трудността на тяхната работа … особено в недоимъка, липсата на елементарни условия; една година занесох мартенички, правени от деца и след разговорите с хората там ми стана неловко, че само мартеници носех, защото много от децата там не биха и разбрали, че имат мартеничка на леглото си, а имат нужда от много по-материални неща … памперси, лекарства, витамини … да не говорим за дрехи, играчки …
децата не съм виждала, освен тези, които могат и излизат да играят на двора; има и други, които не излизат и не биват извеждани; тях само съм чувала … и крясъците им и стенанията оттекват в ушите ми и сега.
за справка в София има поне 15 подобни „заведения“
хората в Русе не искат децата от Могилино – нямали как да обяснят на децата си защо тези деца са различни … (коментарът ми към това ще си позволя да добавя в отделен пост, темата е прекалено дълга)
„Масларова каза, че българското общество все още не иска да приеме хората с увреждания и че това е проблем на възпитанието на цялата нация“ цитират я блога на Капитал
а Вие, г-жо Масларова, приемате ли ги? и ако „да“, какво направихте за тях?
до сега смятах, че Масларова трябва да си подаде оставката и публично да си направи харакири
сега вече твърдо смятам, че цялото правителство трябва да си ходи, барабар и начело с министър-председателя, щом търпи подобен човек в кабинета си и не успява да се справи със ситуацията поне частично вече толкова месеци.
december boys, juno, децата (от Могилино, от домовете и извън тях)
знам че рискувам да стана банална
знам, че темата за децата в домовете наду ушите на всички, а хората, които четат блогове в основния си обем са може би една идея встрани от темата, защото са млади, още в етапа, в който децата не са им на дневен ред
но тези две споменати неща не могат да ме спрат да пиша, и пак и пак, защото решение няма, а има хиляди, десетки хиляди пропиляни човешки души / съдби
December boys – идеалистична картина за един декември извън дома за четири момчета-сираци
Juno – идеалистична картина за една твърде ранна и непланирана бременност, завършила с даряване на бебето на майка, която не може да има свое
Могилино ще бъде затворено
80 организации искат затварянето на домовете
институциите мълчат, ако ли не – закриват, това е начина да решават проблема
хората от Русе, където е планирано да преселят децата от Могилино роптаят, все едно децата от Могилино са боклука на София и никой не го ще
8500 деца по официалните данни на ДАЗД има в домовете у нас
лесният начин догодина да са 5000 и да се отчете прогрес е да се прехвърлят механично в други институции, без да се мисли какво става с тези деца след това или да се оставят в друг дом, сходен на Могилино, ама по-добре скрит и този път с изричната забрана чуждестванни и не само журналисти да не се допускат, и там, по естествен начин да …
думата за това е геноцид, нали?
да закрием домовете. има деца – има проблем. няма деца – няма проблем. и нужда от домове няма. и нужда от грижи няма. и разходи няма. държавата ще процъфти. а политиците й – алелуля!
смешен конкурс за дизайн на сайта на СУ
с риск да предизвикам отново гнева на шапкаря, който не е доволен като постна три неща последователно …
„По случай 120 годишнината на Софийски университет и необходимостта от надлежното представяне на първото българско висше учебно заведение в интернет пространството се създава новия му сайт.
Академическият съвет на СУ обявява конкурс за дизайн на новия уеб сайт на Софийски университет с награден фонд 2000 лв.“ /целият текст тук/
до тук нищо странно, все пак сайта на СУ е в този си твърде меко казано неугледен вид от около 10 ако не и повече години, но като се зачете човек установява, че СУ искат за 2000 лв. да си сменят целия сайт, да получат темплейти и интеграция и всичко …
знаем, че СУ няма финанси, но това е смехотворно, поне да бяха поканили някой да им подари сайта …
другото, по-важното е, че пак е сбъркана посоката – без задание, без ясни цели защо и как, без мислене бам – дизайн, представям си резултата …
и още, и още, ама да му мислят те, всепак са академици …
тц, тц, няма оправия и туй то, хм.
модни тенденции при явяването на изпит
– да не си учил, ама грам;
– да носиш в ръка книга на преподавателя с цел да го впечатлиш и заблудиш, че си я чел;
– да си облечен с анцунг, естествено марков;
– да дъвчиш дъвка докато те изпитват;
– да се „бориш“ за „слаб – четири“, ама да не ти пука и ако те върнат;
– явяването да е всъщност, за да си побъбриш с останалите;
пропускам ли нещо? моля, допълнете
просяците на София
София, НДК, Витошка – от тук до Съдебната палата в бърз ход са десетина минути и около 8-10 просяка-клошаря, протягащи канчета, чашки или потънали до кръста с главата надолу в контейнерите за боклук, в търсене на къшей хляб, крайче от пица или друго „богатство“
знам, има ги навсякъде, но не мога да свикна с тази гледка
и пак за Могилино
след като стана ясно, че утре многоуважаваната г-жа Масларова ще участва в нещо на тема „Чуй детето“
след като разбрахме, че sms-ите ще „спасят“ Могилино
след като „шесторката стига до Оксфорд“
след филма „Дом“ (псевдо-контрапункт; а нашият филм „Целувка за лека нощ“ за децата от домовете никоя национална телевизия не посмя да излъчи все още!)
както правителство и вси министри са в същия си състав, така и нещата в Могилино са все на същото дередже, да не кажа и по-зле – подробности има тук
у нас – за народа хляб и зрелища, та превърнахме и Могилино успешно в show (the show must go on все пак) …