след като стана ясно, че Дядо Коледа за пети път започна да събира писма с желания на детския ни сайт Az-deteto.com и до момента има около 1000 от днес с нашата техническа подкрепа старчето си има и свой личен, а може би по-скоро служебен блог – блогът на Дядо Коледа! някой още да смята, че дядката е демоде, а?!

приключвам темата на този етап с информацията, че всички фенове са поканени да се включат в групата „Вярвам в Дядо Коледа“ във Facebook.com 🙂

чрез татъра (онзи случай със снимането на една пиеса в Младежкия, което пак ми се случи чрез блог – на Димитър Цонев) и блога ми се запознах (за сега само виртуално) с един изключително интересен човек – Елица Матеева

тя наскоро пътешества и веднага  щом си дойде бе така добра да отговори на няколко мои въпроса и ето едно любопитно интервю, което направих с нея за Kafene.bg

гол пост, само два цитата, без коментар

единият литературен

другият – музикален

„Да, в Истанбул съм светски човек – рече Ка. – Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.“, Сняг, Орхан Памук

Гершуин – Рапсодия в синьо, част 1

след като отдавна не бях чела толкова чак дебела книга снощи с голямо удоволствие я завърших – Хроника на птицата с пружина

отново котки, риби, неща, случващи се едновременно в две (или повече) измерения, търсенето на себе си като основен мотив, търсене, търсене; с допълнителни линии, които се пресичат на няколко места; кладенец, който е сух и накрая се наълва изневиделица; няколко еротични момента; исторически елементи от Втората Световна;

ако трябва да съм откровена от преведеното на български до момента съм силно впечатлена от Мураками и най-очарована от Кафка на плажа; може би ми трябва още малко време да доосмисля Хрониката

от Велян попаднах на Last.fm и от там на съвсем кратък откъс от John Zorn – A Tiki for Blue и след това на John Zorn – Gevurah

Мураками в края на следването си открил свой джаз бар Peter Cat в Токио и го движел от 74-та до 82-ра (леле, колко далечно звучи това време); прописал на 29 години (една от критиките към нашия конкурс Новелови награди за новела е именно възрастовото ограничение – за млад автор, до 25 години … )

сайтът му е интересен

Мишо отдавна се кани, ама ето че му дойде времето – Дами и Господа, да поздравим новия ни блогър 🙂 – Фрагментите на еМ – Светът в кратки изречения!

Княз Игор на Бородин – вълшебно, грандиозно, емоционално и зареждащо

Григ е сред любимите ми композитори, т.е. сред най-любимите ми, а Morning Mood от Peer Gynt смятам за едно от най-великите музикални произведения въобще. Ето и Арабския танц от Peer Gynt

още от Григ:

Концерт за пиано 1 – сред най-великите също

Holberg Suite Part 1

и още малко Григ – на китара

и за него в Wikipedia

„Дойде време да представим лидера на организацията „Свобода за сиренето“ – Гауда. Традиционен в убежденията си, твърд по характер, майка му е крава – най-важното за него казахме дотук. Разбира се, той не е най-известният, нито пък е най-масленият, нито пък най-харесваният. Защо тогава, се питате вие, е лидер? Защото най-добре развитото му качество е да оцелява. Някои смятат, че съществува още от 16 век. Други говорят, че е кръстен на града Гауда, разположен в близост до Ротердам, Холандия. Трети са на мнение, че не е роден по… нормалния начин, ами е произведен, и то фабрично, че има още много други като него, негови клонинги, които биват изнасяни от Холандия и съставляват 60% от износа й на сирене.

Това са глупости, макар и да звучат достоверно. Не им вярвайте.“

този уникален текст за иначе почти прозаичното сирене Гауда е написан от един много талантлив младеж – Христо Христов, с който имам късмета да работим вече втора година заедно 🙂 той изпълва ежедневието ми с много смях

ето линк към личния му блог-история – заслужава си 🙂