моите хайку фаворити

моите фаворити от хайку конкурса – оказа се че са много, но това са ми най-симпатичните

Стефка Богатчевска
Горещо лято
разголено момиче
защо се смееш?

Георги Дерменджиев
Котешка сянка
на стъкления покрив.
Летен следобед.

Валентина Атанасова – Вал
Дребна мушица
по стъклото заблъска.
Не й отворих.

Милена Филипова
Софийско лято
си запушва ушите
с тапи от мечти.

Богдана Колева
В маранята – влак.
Колко ли изпуснати
и хванати надежди …

Ангел Кирилов
Жълтата луна
тихо осветяваше
лаят на кучетата

Светлана Видинска
Аз и чайката
си делим моретата.
Съзаклятници.

Светлана Видинска
Трапчинката ти
е полумесец, с остър
връх пронизва ме.

Лилия Рачева
Играя с цветове
на душата ти.
Със синьото флиртувам.

Лилия Рачева
Локви-огледала,
гълъби пият вода,
търсят Пикасо.

вицове за композитори и вино

с приятелски поздрав за Яската и Яна (Яска, ако знаеш за философи и вино – дай насам)

Брамс гостувал на един богат винопроизводител, който му поднесъл да опита едно прекрасно рейнско вино.

– Това е Брамс между вината ми! – казал гордо домакинът.

Брамс изпил с удоволствие една чаша, подир нея втора и после рекъл:

– Отлично! Хайде сега пък дайте да вкуся от вашия Бах!

още – тук

отслабването …

отслабването е вечна тема. ужасно досадно – почти не минава женски разговор без да се вмъкне я на пръсти я с големия ботуш директно – „Колко си отслабнала!“, „Лелеее, как отслабна толкова?!“, „Ох, не мога да отслабна, какво ли не опитах …“, „От утре съм на диета“, „Едвам свалих тези две кила!“, „Няма да ям нищо, трябва да сваля …“ и се в този стил

много добър материал на Калина Петкова в bb-team днес  за женското тяло и медиите

за края на зеленото движение

много добър коментар на Любо Ноков за края на зеленото движение, комерсиализацията на зелената идея, малките стъпки, които всъщност само успокояват съвестта ни, но не слижат много и за необходимостта от промяна надълбоко в мисленето ни:
„ако бях екоактивист, щях да се чувствам супертъпо, когато някоя спретната търговска марка ми препише лозунгите и почне да ги вее вместо мен, само че по-мащабно, на винилови билборди, които ще надживеят и внуците ми.“
малките стъпки работят предимно за чистата ми съвест. Всъщност те са базирани на пазарния консуматорски модел, който сам по себе си е в основата на големите проблеми с климата, ресурсите и биоразнообразието. Завъртаме се в кръг. И за да направим големите промени трябва да подхванем от дъното обществените ценности, като материализма и индивидуализма, които са завъртели този кръг. Стабилен аргумент, който, разбира се, няма да ме откаже да спирам водата, докато си мия зъбите, а по-скоро ще ме накара да се замисля за това какво се прави, за да се променят ценностите.“

целият текст – тук

кредит: Варов

и Rayna с блог :)

Райна днес много ме изненада, приятно – от около месец списва свой блог – Rayn@’a Spot

решила е да пише за свободно време, пътувания и впечатления, на английски и се забавлява да го прави, както се вижда от постовете

браво! поздравления! успех!

още Мураками на хоризонта

макар че не останах очарована от На юг от границата, на запад от слънцето (дори не писах за нея тук – очаквах повече след Норвежка гора и Птицата… и Кафка на плажа), гледам с любопитство към следващите заглавия на Харуки Мураками и ето – ново се задава

„Have you ever run 100 kilometres in a single day? The vast majority of people in the world (those who are sane, I should say) have never had that experience. No normal person would ever do something so foolhardy. But I did, once. I completed a race that went from morning till evening, and covered 100 kilometres.“

„I’m not a human. I’m a piece of machinery. I don’t need to feel a thing. Just forge on ahead.“

Haruki Murakami 2008. Extracted from What I Talk About When I Talk About Running by Haruki Murakami, to be published by Harvill Secker on 7 August – пълен текст тук

кредит: in2h20