съвсем експериментално тази година решаваме да опитаме със зеленчуци собствено производство, отгледани в София, по натурален начин, без претенции за пермаземеделие или био, по-скоро чисто, естествено и възможно по-органично. просто заради земята, за това да опиташ да си отгледаш храната. без знания, лаишки, но с мерак

онлайн няма много ресурси на български език по темата, макар да знам вече доста хора експериментират в по-скромни или по-сериозни мащаби с органично земеделие у нас. и в последните години стават все повече. и това ме радва

говорих с приятели, които опитват с перма земеделие в последните 2-3 години. споделиха че се случва и да, възможно е. че изисква не малко усилия, че с ентусиазъм продължават

но защото няма много систематично писано, макар тук-там да се намира инфо във форуми – ще споделям тук опита от този наш експеримент

почистихме от камъни и подготвихме лехата. купихме готов разсад, защото бяхме закъснели да правим свой. домати, краставици, тиквички. експериментално боцнахме царевица за пуканки от пакетче био царевица за пуканки и тя тръгна. добавихме грах (семе), чесън (от изостаналите главички чесън от зимата), магданоз и босилек от семе

подготовката на земята и засаждането на разсада са идеална забава с деца. надпревара кой ще намери повече камъчета, а после – всеки има своя корен домат и се грижи за него и за цялата градинка да е добре. и наблюдения сутрин и привечер всички растения ли са ок, имат ли нужда от поливане и какво са опостушили охлювите

мда, за момента установихме казус номер едно – охлювите – голи и не голи. сезонът е влажен и има доста охлюви. те са много лакоми и опасват масивни зелени площи за нула време. до тук два доста едри разсада от тиквички и един на краставичка, както и няколко царевици. търсим спасение. в следващия епизод ще разказвам за него

Follow

Денислава, 4 клас, Попово

Серма, 5 клас, Хасково

Виктор, 6 г., Габрово

Победителката в конкурса: Антоанета, 5 клас, Полски Тръмбеш

изумителни рисунки, над 1500, участващи в конкурса „Рецептите на баба“ на Националния фестивал „Пъстра трапеза“

за пореден път се убеждавам, че няма основание да се вярва на истериите, че българските деца са глупави, неграмотни, за нищо не стават. напротив. децата ни са чудесни! малко доказателство за това е и този пост.

Follow

Гордостта като епидемия срещу добротата като мода е текст на Алиа. за доброто, благотворителността, обществото ни. размисли „за приемането, защото за даването се говори достатъчно“
„и е време да поговорим за това, да се научим, че не е срамно, не е обидно, не е зла прокоба да бъдеш сам, отчаян, нуждаещ се, обезверен и нещастен. Защото там, някъде, все има нещо или някой, който може да те спаси, когато не виждаш никакъв друг изход.“

The Nu Project – Яна пък не е съгласна с „красотата“ на жените, които не се грижат за телата си. колкото и да е скандално, все повече съм съгласна и аз с нея

Шефе, къде ми е короната? – Петя разказва за колега, който е работлив, предприемчив и прозорлив
„след само една година работа, CV-то му изглежда бомбастично и то единствено защото не се свени, а настоява за повече задължения, повече отговорности, по-сериозна титла (та макар и без финансово поощрение)“

Follow

Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да дадем на децата си. Едното е корени, другото е криле.
Ходинг Картър

и в тази връзка три публикации от последните дни:

Началник на децата си от Теодора Димова

Събуждаме се не с имената си от Елин Рахнев

Тече. Всичко тече от Тишо

Follow

ясно е, че четящите деца като цяло имат по-голям шанс да успеят. да успеят да имат работа, която ги прави щастливи. да успеят да намерят себе си, пътя си.

началните учители имат доста важна роля в този процес. за жалост, обаче, не са много подпомогнати в изясняването именно на тази си важна мисия.

правим тази работилничка за начални учители, които обичат да виждат учениците си с книги, супяващи и развиващи се. ще е на 23-ти март и мисля, че ще е забавно, полезно и интересно.

все още има няколко свободни места. повече инфо и записване – тук в Kafene.bg

Follow

няколко поста от днес с тези важни и според мен, а и напълно споделям гледната точка на авторите им, затова споделям:

Алекс Ненов говори за Стиндрома на десерта за това как човек трябва да следва мечтите си, вместо да мрънка и да стои в зоната на комфорта, разбирай топла държавна службица до пенсия – „Интернет е средството да почерпим идеи, знания и смелост от хората по цял свят, които правят същото като нас, а скромната инвестиция за интернет представяне на новия  бизнес, независимо какъв е той,  може да го развие по-бързо отколкото сте предполагали.“

Йордан Матеев пише вероятно скандалния за някои, но много важен и смислен пост Бебета в депресия – „Вижда ли ви се справедливо да плащате данъци, които отиват като привилегии за раждането и отглеждането на деца, които ще разчитат на социални помощи когато пораснат, или ще ви крадат, или ще напуснат България завинаги когато станат пълнолетни, защото например в Германия, Великобритания и САЩ могат да се реализират по-добре. Семейното планиране е въпрос на личен избор и правителството, политикът, чиновникът и съседът нямат работа там.
Държавата обаче има какво да направи, ако иска по-щастливи хора в България, които да запазят нацията. Тя трябва да се реформира като освободи икономиката от присъствието си и остави хората да осъществяват мечтите си.“

Юлиан Попов за референдума със съвсем справедливи въпроси, та ако все още се колебаете Да или Не да знаете – НЕ е правилният избор – “

Follow

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес:

не можете да си го купите, Светла Енчева
музиката на Wozzeck и Чугра (!!!) „Какво може човек да направи за една група, ако тя (или за това, което е останало от нея) не ще пари? Да я слуша. Да я оставя да му говори. Да я разпространява. Да прави неща, белязани от музиката ѝ.“

свободният пазар, Грирог Гачев
изключително интересно и увлекателно (както всичко, за което пише Григор) – разсъждения за бедните и богатите, за парите и къде отиват,  за това, че „Реалният създател на работни места винаги е била, е и вероятно и винаги ще бъде средната класа.“

липсващият български thanksgiving, Милена Фучеджиева
тук по-скоро заглавието ме замисли за това неблагодарни ли сме и колко рядко казваме благодаря. иначе от текста на Милена много ценно „откриеш ли съкровищницата в себе си, винаги ще си спокоен, че „никой не може да ти отнеме това, което истински ти принадлежи“. и то никога не може да бъде друг човек“

летище Джон Атанасов, Димитър Цонев
разсъждения на тема името на нашето летище София – от Враждебна (хм, наистина доста не ок за име на летище) до Джон Атанасов

Follow