Началото на компоста от цитрусови обелки и кори – зима 2018

Компостът в началото на лято 2018

От няколко години компостираме у нас (писах за компоста тук). И споделих и какво да компостираме. Защото използваме компоста за зеленчуковата градина не изхвърляме в него цитруси, както и други силно третирани (според нас) кори и обелки на плодове.

Експериментално тази зима решихме да опитаме и за цветна градина, не за зеленчуци, да направим компост от цитруси. Сковахме голям сандък и го сложихме на терасата. В него намериха своето място обелки от банани, лимони, портокали, киви, авокадо, подарени купешки цветя, пръст от купени в саксия цветя (т.е. такава със съмнителен произход). По класическите правила добавяхме пръст, клони, изсъхнали цветя за разнообразие, още малко пръст и компостът се получи! Вероятно не по учебник, но идеален на практика.

Някои смятат, че компостирането е миризливо и не става за тераса. Нашият никак дори не миришеше. А днес ухае чудно от всички цветя, които се намериха посадени в него.

Така спестихме транспортиране и изхвърляне в общия кюп на доста кила и обем отпадък, който отделно в общия боклук нямаше да види полезност. А у нас се превърна в хубава основа за терасна градина.

За финал (едно си баба знае – едно си бае) – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Follow

Една мноооого великолепна млада дама прави нещо много силно и с поглед към утре – Блажка Димитрова, с която се запознахме на Панаира на идеите на 9 Academy! Представям ви я тук и знам, че ме кара да се усмихвам, да вярвам в утрешния ден и в силата на добрите идеи!

Как, кога се случи blagichka.com?
Всичко започна през 2013 година в училище, докато бях учител. Срещах доста трудности в изграждането на връзка с моите ученици, докато не започнах да нося сладки и соленки, които стратегически поставях на бюрото си, а те идваха, водени от желанието си да опитат, и така започнаха да прекарват повече време с мен, а аз успявах да ги опозная. С тях често говорехме за всички възможности, които. Имахме и часове по предприемачество, където се стремях да им покажа, че нещата са възможни. В началото бяха негативно настроени. Примерите, които виждаха около себе си, бяха създали у тях нагласата, че нищо не е възможно и че в България не могат да постигнат никакви успехи и развитие. Час след час, урок след урок, сладка след сладка, тази тяхна нагласа започна да се променя. Докато в един момент, те не бяха тези, които ми иказваха: „Госпожо, направете си страница във facebook! Започнете бизнес, толкова вкусно готвите!“.

И така, на 1 юли 2014 година най-накрая се реших да направя страницата, а на 15 май 2016 направихме официалното откриване на кухнята на Благичка и отново моите ученици бяха с мен, въпреки че тогава вече не преподавах.

Процесът не беше лесен. Отне ми много време, обикаляне на институции и много ремонти. Мотивацията ми бе огромна, на моменти намаляваше, но вярвах, че съм в правилната посока. Кухнята на Благичка бе мястото, в което съчетавах любовта към вкусната и истинска храна и желанието ми да продължавам да работя в подкрепа на младите хора около мен. Затова в кухнята наемаме предимно младежи в неравностойно положение и ги подкрепяме по пътя към следващите им цели.

Коя е основната ти мотивация при работа по този проект?
От една страна, кухнята на Благичка се явява перфектното работно място за мен. Аз обожавам да готвя! Когато съм в кухнята, съм в свой собствен свят, изпълнен със сладост и много креативност, който ми дава възможността да правя нещото, в което съм много добра. От друга страна, да срещам прекрасните младежи, които срещам, и да мога да им дам възможността да работят заедно с мен в този вкусен свят, ме вдъхновява и ме кара да се чувствам щастлива и изпълнена. Затова и клиентите на кухнята на Благичка ни харесват и избират – защото получават вкусна храна и знаят, че парите, които дават за нея, отиват и за заплати на всеки един от тези младежи.

Разкажи за въвличането ти към движението за нулеви отпадъци?
През целия си съзнателен живот се опитвам да пестя ресурсите около себе си, защото знам, че така помагам и на себе си и на средата и света, в които живея. Преди около година и половина започнах да следвам една друга философия – “Reducetarian” – която цели цялостно намаляване на потреблението ни в ежедневието. Започнах съвсем умишлено да намалявам не само какво ям като количество, но и с какви придобивки се прибирам у дома след пазаруване. Имаше значителна промяна. Когато разбрах за нулевия отпадък и всичко, което се включва в него, разбрах, че това е, което искам за себе, за кухнята и за семейството и малката ми дъщеря. Идеята да не генерирам никакви отпадъци ме вдъхнови. Веднага започнах да чета подорбно по тема, включих се в редица групи и започнах да оптимизирам дома си и цялостното ни функциониране. Разбира се, далеч съм от нулевия отпадък, все още изхвърлям не малко неща, но промяната бе огромна. Ако преди 6 месеца изхвърлях по 1 торба с боклук всеки ден, днес вече изхвърлям една такава торба на всеки 3 – 4 дни.

Най-голямата ми цел в момента е да превърна кухнята на Благичка в заведение с нулев отпадък. Амбициозна, но вярвам постижима е тази цел и не минава ден без да направя някоя мъничка стъпка към това. На този етап, най-основното, което правим е да избираме продукти с никаква или много малка рециклируема опаковка. Също така следваме няколко правила за оптимизиране потреблението на електричество и вода. Има още много стъпки да направим и това е вълнуващо.

Успяваш ли да запалиш някой около себе си за тази кауза? – Разказвам на все повече хора за това. Наскоро започнах и свой блог по тази тема https://blagichka.com/Zero-waste . Искам да споделя за всичко хубаво, което се случва, когато се стремим към нулев отпадък. Надявам се така да вдъхновя повече хора, които

Подскажи как се справяш с изкушенията на консуматорското ни общество и какво правиш, за да намалиш драстично отпечатъка си?
Най-първото, което направих, когато започнах да следвам философията за нулевия отпадък, бе много лесно – взех си няколко различни платнени торби за различните видове продукти, които купувам – имам си платнена торба за зеленчуците, за плодовете, малки торбички за ядките, ориза, лещата и боба. Когато пазарувам меса, си нося едни големи стъклени буркани с хубави капачки и моля да ми сложат месото в тези буркани. Първи път хората зад щанда бяха малко изненадани, но сега ми се радват и всеки път ме хвалят, задето се грижа за природата.

У дома сложих три кофи и събираме разделно отпадъците – това е едно от най-предизвикателните неща за семейството ми. Доста от боклуците не стават за рециклиране поради различни причини, а и често у дома се объркват сега това става ли за тази кофа или не. Но се учим и ставаме все по-добри.

Друг трик, който ми спестява и доста пари, е наличието на една голяма хартиена бележка в портфейла ми, поставена между парите. На нея пише: „Наистина ли имаш нужда от това?“ Така често на каса се отказвам от някои покупки и съм щастлива!
От известно време започнах да шия и да рисувам с текстилни бои. Освежавам дрехите си и ги превръщам като нови. Определено се оказа добро решение и намалих пазаруването на дрехи.

Разделно ли изхвърляш?
Да, но е трудно. Важно е да си добре информиран кое е правилното при изхвърлянето на боклука. Например, не е ок да сложиш кутията от мазната ти пица в синята кофа (за хартия и картон), въпреки че е картонена.

Какво си пожелаваш, знам, че имаш (поне) няколко прекрасни проекта в главата си?
В следващите години ще се отдам само на проекта си за създаване на заведение за хранене, забавление и учене с нулев отпадък. Искам да вложа цялата си енергия и знания в това. Пътят, който съм поела, е този, който вярвам за правилен. В тази цел виждам не само бъдещ професионален успех, но и личен такъв. Искам малката ми дъщеря да израсне, виждайки такъв пример. Искам след години, когато разказва за мен да казва гордо „Мама е създала Благичка – заведението, което не генерира отпадъци!“ Не е малко като за един живот 😀

Follow

Най-яките подаръци са тези, които остават с теб за дълго и не можеш лесно да ги забравиш. Според мен това са най-вече емоциите. И в размисъл по темата сядам да пиша този пост, за да си напомням.

Времето заедно – великолепен, луксозен, не лесно достъпен подарък за най-близки приятели и ценители – на първо място. Уикендите, вечерите през седмицата, без бързане, с много споделяне, липса на неловки моменти, искреност и близост в изобилие. Този подарък не е само за по празниците. И някак е хубаво да си го позволяваме по-често.

Книгите – вечната класика – на второ. Ооо колко хубави книги получих по празниците от моите приятели! Най-забележителното и приятно в случая е, че те ме познават добре и знаят с кои автори и заглавия ще ме зарадват! И аз често подарявам книги. Освен ако не са електронни (около 50% от обема който чета е в електронен вариант, на английски – възхвала на електронните четци), предпочитам да ги купувам в книжарница. Да имам време, да си избирам дълго. Е, най-често купувам заглавия, които предварително съм набелязала. Бързам да се разплатя на касата безконтактно (тук, вече съм казвала, използвам моята VISA карта) и да изтичам на спокойствие да си чета.

Интересни, неочаквани, алтернативни, адреналинови емоции с добър знак – на трето. Това може да е много индивидуално, според вкуса на адресата. Но например екипна игра в ескейп стая (ясно е, че съм фен) или пък  пътуване, билет за театър или концерт.

Хапване и пийване – еее без това не може. И е чудно за избор за подарък също. Особено за хора като мен, а май почти не познавям някой, който ще се разсърди на шоколад или бутилка хубаво питие. Онлайн поръчки и плащане с VISA са повече от удобни решения в случая. Все емоции са в крайна сметка!181

Е, вече е ясно – това обичам да получавам, както и да подарявам. Ако някой случайно се чуди 🙂

Писах още и за коледното пазаруване без напрежение – тук.

Follow

От края на ноември настава паниката и магазини, улици, хора се претоварват с динамика, щуране нагоре-надолу, избори, вайкане, списъци, подаръци, забравени подаръци, желани подаръци, безсмислени подаръци, малко по-смислени подаръци за деца, семейство, приятели, колеги, клиенти … и така всяка година.

Признавам си – предпочитам да избегна горното, като си оставя коледното настроение да идва с музика, меденки и горещ шоколад, вместо с бутане и нерви. Затова и планирам и купувам подаръците доста по-рано. За фирмените – още в края на лятото. За останалите – преди края на ноември. Предпочитам да подарявам билети за театър или концерт, хубави неща за хапване, бутилки вино, хубав чай, книги, игри.

Правя списък и се движа по него. За да не забравя някого. После срещу всяко име намислям и записвам подаръка. И после – пазарувам. Предпочитам да мина сутрин, за да няма много хора. Също обичам да има опция за картово и безконтактно плащане, например с картата ми Visa, за да е по-бързо. На тази част отделям по-малко време. Повече време отива за опаковане и картички.

Картичките рисуваме у дома. Различна, персонална за всеки. Може да не са перфектни, но са доста лични. И веднага придават друг привкус и на подаръка и на жеста.

Така при нас. Без напрежение. При вас как е?

Хайде, отивам да пека меденки 🙂

Follow

Мая Цанева е съосновател на Гражданската инициатива за безопасни детски площадки, която включва над 900 граждани. Мая е журналист на свободна практика и блогър. Заради важността на темата, отдадеността на Мая и защото е за общото благо – направихме това интервю.

Как и кога се зароди идеята за инициативата ви за безопасност на детските площадки?
Идеята за Гражданската инициатива за безопасни детски площадки се роди преди около година и половина. Тогава разбрах колко е трудно да получиш в срок адекватна информация за ремонта на детска площадка. Не съм първата с този проблем, но като човек, който се занимава с комуникации, съзрях възможност заедно със съмишленици да подобрим взаимодействието между гражданите и общинските, държавни институции, и най-вече да научим хората какви права и задължения имат, как могат да се грижат за площадките за игра. Всъщност се заех с предизвикателството заради градинката, където синът ми играе, но се учудих искрено, че само с един пост успях да събера достатъчно съмишленици, които искат и търсят начин за промяна. Тогава се събрахме със Стилияна, Деница, Таня, Цвети. Сега към ядрото на организацията се присъединиха и Доротея, Владимира, Юрий.

Лесно ли се намират съмишленици за тази кауза и какво постигнахте до момента?
И да, и не. Факт е, че бързо се събрахме достатъчно хора, за да стартираме. В същото време има голяма „спяща“ маса недоволни, които трудно се задействат или очакват друг да го направи. Редно е да кажа, че има и много обезверени граждани, които са се отказали. Но за година и половина успяхме да активизираме достатъчно будни хора и доброволци, които да пращат редовно сигнали, да търсят отговори настоятелно, да се грижат сами за площадките за игра. Гордеем се с доброволчеството в полза на площадките за игра, което задействахме.
Общинските власти ни познават добре като „майките“ и рядко срещаме отказ или нежелание за среща. В нашата общност има над 900 граждани, подкрепят ни сродни организации, медии.
По наша инициатива Столична община разработи подробна интерактивна карта на детските площадки, която за момента се ползва предимно от специалисти. Организираме доброволчески акции по почистване и обновяване на местата за игра с помощта на общината и дарители, създадохме и разпространяваме информационни материали. Компании ни търсят за развиване на корпоративна социална отговорност. От два месеца провеждаме обществени обсъждания за приоритетите на районите за изграждане и поддържане на площадките през 2018 г. Предстои скоро да се регистрираме официално и като неправителствена организация.

Има ли чуваемост и разбиране в институциите по темите за безопасността на децата на площадките или по-скоро има административно прехвърляне на отговорност? И в крайна сметка под чия опека са градинките и съоръженията за деца в междублоковите пространства?
Когато търсиш отговори, ги намираш. Инициативата стартира с търсене на дълго отлагани отговори и ги получихме. С раздвижването на гражданското общество по темата за градската среда, детските площадки се превърнаха в „горещ картоф“ за всички. Ние се оказахме в подходящото време да мотивираме и активизираме повече хора да питат за състоянието и безопасността на местата за игра. Като цяло Столична община ни чува, слуша и се опитва заедно с нас да промени ситуацията. Разбира се, има районни управи, които са пасивни, но има и проактивни.
Ние настояваме за единна общинска структура, която да се занимава с изграждането и поддържането на детските площадки. Сега за тях се грижат районите, дирекция „Зелена система“, някои градинки са общински, други- строени по евро проекти… Това възпрепятства взаимодействието с гражданите, които искат бързи отговори “на едно гише“. Разбира се, има Контактен център, както и няколко платформи за подаване на сигнали, но като цяло информацията и отговорите не са „на едно гише“.
В края на 2018 г. изтича срокът, до когато България трябва да приведе площадките в състояние по строги правила за безопасност. Но бюджетите за изграждане и поддържане на местата за игра и на междублоковите пространства са малки и общините наистина трудно избират коя да е първата в списъка за ремонти. Ние не искаме всички площадки да са еднакви, нито желаем старите площадки да изчезнат. Ако са безопасни за възрастта на децата, по-важно е да ги има, за да могат хлапетата да играят навън.
Но най-важното е да се развие диалог и взаимодействие между гражданите и институциите, за да може планирането, изграждането и поддържането на площадките да е наша обща отговорност. Има златни възможности, които чакат да бъдат оползотворени.

Какво планирате – как ще продължи тази битка?
Надяваме се да успеем да подготвим и представим промени в нормативната база на общинско и национално ниво на темата. Също така да привлечем съмишленици и от други градове, да ги вдъхновим и подкрепим. Ще продължим с доброволческите акции, за да превърнем площадките от общински в „наши“. Вярваме, че отговорността за това къде играят децата ни е споделена.

Какво си пожелаваш?
Мечтая да ме запомнят като Мая от Гражданската инициатива за безопасни детски площадки. Дотогава съм „Майката на детската площадка“.

За подробности: https://www.facebook.com/safeplayground.sofia/

Follow

Имам един специален приятел и колега – Петър. Преди години Пешо е участвал в маратона в Ню Йорк и с това той е герой за мен. Да, много хора участват в маратони и всички те са герои. Но Пешо е специален – има силно намалено зрение и за него участието на маратон е още по-голяма работа. Та, Пешо бе този, който отново тази година сръчка моето желание за по-здравословен живот и по-редовни упражнения и ме подтикна към реализирането на един от плановете ми – да съм редовен участник в Маратона на София. Та с него се регистрирахме двамата за най-малката дистанция тази година – 3 км.

Ще кажете – какво са 3 километра – нищо не са! И ще сте прави. Но за начало 3 не е лошо. Тук ми се иска да разкажа за подготовката ми, да споделя опит. И да си обявя публично, че догодина с Пешо ще се подготвим за 10 километра!

Как мина подготовката за Маратона на София 2017?

Започнах късно. По принцип от няколко години тренирам, къде редовно, къде не толкова. Основно със свободни тежести тренировки с моя мил треньор Марто. Ноооо лятото винаги се отпускам, трудно намирам време в графика си и това не е добре. С времето се научих да ценя и да се радвам на лекото напрежение в мускулите през деня след добра тренировка сутрин. И да – тренировките преди работа ме тонизират и усмихват.

Тичане му е майката. Та, две седмици преди Маратона, когато попълнихме с Пешо формуляра на сайта на Маратона и вече връщане назад нямаше, започнах всяка сутрин на тичам. Първите дни едва пробягвах по 200-300 метра, после почивка с бързо ходене, после пак. Поетапно увеличих километрите на 1, после на 2 и в последните дни – по 3. Дишането пооправих. Ходенето за почивка между километрите тичане – също. Тичах на пътечка във фитнес залата и в нашия квартал. Ако нямах достатъчно километри за деня – добавях с доста ходене вечер. За 3 километра се чувствах подготвена в навечерието на Маратона.

Храна. Вода. Сън. За да са добри тренировките и ефектът от тях най-важен е балансът храна-вода-сън. Намалих храната. Става по естествен начин. По-лекото тяло се справя с километрите по-добре. С водата по принцип нямам добри навици. Което, знам си, не е добре. Бях на хубава лекция за пиенето на вода и за фитолизин наскоро и това допълнително ме мотивира да приемам повече, за да се чувствам по-добре. Често усещането за глад е всъщност не добре разпознато усещане за жажда. Бъбреците също страдат. Напоследък активно работя по тази тема. Около Маратона бях постигнала добър баланс. За съня също работя – около Маратона успявах с добър сън и ранно лягане (преди 11) и около 8 часа на нощ. Съчетано с доброто движение и по-леката храна – получаваше ми се.

Добрите навици в ежедневието. Митко от BB-Team все повтаря, че добрите навици са тези, които сме успели да направим ежедневие. Почти две седмици по-късно все още се справям добре с движението (почти всяка сутрин – тренировка). По балансираното хранене, прием на вода и сън все още имам какво да намирам като дисциплина. Но едно е ясно – живот и здраве с Пешо сме убедени, че догодина сме на 10 километра четвърт маратон и се готвим!

p.s. Благодарност на екипа на Маратона на София за наистина перфектната организация за толкова мащабно събитие! Браво и на всички участвали – за мен бе радостно да видя толкова приятели!

Follow