рядко изказвам негативни мнения – не съм деструктивно настроен човек, рядко, ама много рядко излизам от равновесие, но като в рамките на две седмици някой, който претендира, че е велик, някой, който със сигурност печели много и демонстративно харчи много, за да печели още повече – се дъни с качеството на услугата си – еееее аман!

както няма съвършени хора, така няма и съвършени доставчици, за жалост
но не искам да съм съвършен човек, не мога, признавам си го, не искам и доставчика ми да е съвършен, но поне да се справя!

за втори път в рамките на броени дни се обяснява, че видите ли при вас (т.е. при нас, клиента!) бил проблемът, че този път бил нашия файеруол или каквото там, виновен, предния път модема си бил загубил видиш ли ти ай пи то … при вас е проблемът, оправяйте се е „любезният“ им отговор след сто часа разговори и разправии, няма техници, които да бъдат изпратени, няма любезен тон има сърдити оператори и акаунти, които и те не знаят какво правят там и защо!?
колкото си по-мастодонт, толкова повече се забравяш
предната седмица по подобен начин ме изкара от равновесие и друг такъв един, портал роден водещ с три букви, първата е д
извод: хора, не ползвайте за доставчик БТК или въобще забравили се от мания за величие „големи“!
изводът е категоричен!

п.с. търся нов доставчик!

на сайта на Спектър има клатещи се на флашчета телефони в различни цветове, но няма телефон за контакт, а само форма – ууу 🙁

извън контекста, днес изпитвах студентите си в НБУ и беше много забавно, пу, отиде ми доброто настроение заради тези … хм

някакви хора изпитват досада от това да четат скучни, според тях, блогове и я споделят публично, с което пък стават досадни самите те
как може да кажеш на някой, т.е. на никой (в блога си), ей така – не пиши скучно, защото ми е скучно да те чета – просто не го чети
това не беше май написано за мен, но ме обиди и ми даде да преосмисля блога и блогосферата
в крайна сметка блогът е личен и всеки в него е длъжен да е себе си и не може да е друго, само за да се харесва на другите, защото тогава няма да се случват наистина нещата
както и да е, толкова по тази тема

да, другото досадно нещо от седмицата, което ме смути и може би остави да не пиша известно време бе друго изказване относно блоговете, че „сред нашите“, т.е. български имало много copy/paste и никаква или силна липса на оргиналност
лелеее … това пък как ме ядоса, според мен нет-а дава такава огромна сила с възможността да се споделя, да се споделя всичко, че подобни изказвания отново …
пак – както и да е , толкова по тази тема, но аз ще продължа да го правя (copy/paste-a)
Jack Welch's 6 Commandments, Via Emergic , VC Confidential posts them:
1. Face reality as it is, not as it was or as you wish it to be.
2. Be candid with everyone.
3. Don't manage, lead.
4. Change before you have to.
5. If you don't have a competitive advantage, don't compete.
6. Control your own destiny, or someone else will

за Либия Георги каза това, което аз нямам смелост да кажа – благодаря ти Георги! и се радвам, че не съм единствената на това мнение!

отдавна гледам как Джамбо играе на една логическа игра, но сега, като се разболях и залежах цял уикенд – и на мен ми се услади – казва се Айнщайн (редят се фигури с логически зависимости)

оказа се, че като не ми е добре предпочитам по-пасивни форми на контакт и дори не съм си проверявала мейла, не съм ходила из блогове и сайтове, само играх (малко)

уикендът мина и с два детски рожденни дни – весело, с усещане за пролет (навън бе 15 градуса!) и с малко от книгата, която Елица ми подари – Играта на Нийл Строс – само малък цитат от нея:

„Като тийнейджър нощем лежах и се молех на Господ: „Не ме оставяй да умра, преди да съм правил секс“. Сега обаче имах друга мечта. Нощем се молех на Господ да не умра преди да съм станал баща.“

темата за смъртта отново е в пълна сила на дневен ред при мен от около месец, може би малко повече; дори да си наясно с нея, т.е. да си преодолял страха от смъртта, след като си изчел много философи и мъдреци, като ти се стовари наоколо и пак наново трябва да я бориш; съзнанието не може или трудно възприема нищото, може би защото винаги има нужда от опорни точки, от познатости, а същото на смъртта е непознато, затова плаши; в „Кафка на плажа“ смъртта на Наката настана толкова внезапно за мен, изуми ме, разплака ме, извади смисъла и го завъртя на малкия си пръст и ми трябваше много време да го осъзная, да изчета книгата до край и да препрочитам и търся неговата поява отново и отново, макар да знам, че го няма; така и в реалния живот, но, както и друг път съм казвала … той продължава

пия си сега един Duc de Paris, който Гори ми подари, защото пък аз й подарих хвърчилото, което ми се падна на томболата следновогодишната на РОИ в Грамофон тази вечер. освен това се разминах с 13 килограмова шоколадова мида от Red Devil, но пък за утеха получих една екзотика – Selena В 216 – и двете ми баби имаха подобни – много забавно – беше весело, а и работа се отмента – браво Деси! 🙂 да, Гори получи още и супер стъклен шах и кошница с бонбони, както и книжката Мечо Пух с буркан мед! Деси сподели че парите за проучването са събрани, пручването е завършено и скоро, след обработка ще имаме резултати – проучването е за разбирането на българина що е ПР – резултатите ще са любопитни
днес беше хубав ден – имахме успешни, макар и неочаквани разговори с клиенти и директно договаряне за цяла година, което беше супер, после се видяхме макар и за малко с Лина и с много други приятели и познати – пак на партито в Грамофон; а, да, пуснахме конкурс за кръстници на Az-deteto.com

да, след работа и преди томболата сготвих заешка супа, а децата изнесоха концерт пред семейната публика, което също бе неочаквано и забавно

открих блога на Юнуз

да дам кратък отчет от уикенда – на Ветровала има достатъчно сняг за начинаещи и деца – работи и малкия влек

на Алеко се караше на Лалето, но снегът все още е твърде малко, пред хижата традиционно караха доста начинаещи скиори, сноубордисти, шейни

на Алеко всичко е в Милка (преди малко четох, че Дзвер обича) – няколко кабинки на лифта са лилави, пред хижата има една крава (разбира се – лилава), част от ски-училищата са също с брендирани блузки – човек се чувства като на Алпите, оглежда се и за бобъри, които да клатят гюмове с шоколад на дупки 🙂 има и уеб камера, която според Джамбо не работи 90% от времето, а днес от Венц разбрах че той я е сложил и съпортва и също е брендирана в горния аспект – де да имаше и сняг като на Алпите, цена нямаше да има Витоша
нищо че говоря така, като човек, роден в София много обичам Витоша, а снегът скоро ще дойде – не може да не дойде

днес ми се случи нещо, което не повярвах че се случва и все още недоумявам – паркирала съм на Шандор Петьофи като редови гражданин, ще тръгвам след малко, но си водя бизнес разговор по телефона и не съм тръгнала да излизам още; не осъзнавам в началото, но от няколко минути пред мен е спрял огромен черен мерцедес с двама бабаити вътре, които ръкомахат, нервират се, очевидно, след това изскачат от супер новата си кола, размахват заплашително ръце, дават ми знаци до кога ще говоря и други, като тук вече зацепвам, че сигурно искат да паркират на мястото ми, но си довършвам разговора, при което те вече са крайно бесни, крещят наоколо, размахват юмруци, паркират пред мен така, че да не мога да изляза и отпрашват нанякъде

хвана си ме шубето, мислех че като нищо ще ме набият – бая бабаити бяха, бая кола имаха, бая малко акъл … за малко да се запитам – в свободна държава ли живея (така си мисля, т.е. вярвам в това) или в мутренска … дълго се маях възможно ли е това
да, днес бе странен понеделник освен тази случка имаше разнообразие: дадохме добра пресконференция с Гори, Светла и Ирина (браво момичета!) за старта на Puls.bg; не смогнах със задачите за деня и на половина защото Томи не беше добре; забавлявахме се доста със студентите ми в НБУ, измислихме добри неща за viral за ракия :); търсих на около 5-6 РЕП-а в-к Атака и навсякъде беше свършил – брей, много се харчи този вестник значи и от беглия му преглед (накрая се сдобих със заветния последен брой в една будка) установих, че доста са смекчили тона хората, които го списват и употребата на думата „циганин“ е с особено внимание и пестеливост

първо – за много години! 🙂

завърших Кафка на плажа – wow ще кажа само, и още веднъж wow, wow, wow
поръчах си от books.bg и Спутник, моя любов, която още не съм чела
сдобих се с дигитален диктофон Олимпус, който обаче се оказа че не поддържа Linux и сега трябва да свалям другаде файловете му

по празниците се получи бая спам, между който и два (поредните; трагико-комични) случая, описани в корпоративния ни блог

оказа се, че върлува някакъв новогодишен грип със силна хрема и температура, който минава относително бързо (за около 2-3 дена) и лови предимно жени (това последното не го разбирам)

седмицата и годината започнаха динамично, с работа с Рико и Роб в офиса още във вторник, 2-ри, следобед, днес ги изпратихме – не можаха да вземат ракията, която им бяхме приготвили, но пък се радваха, че пътуват без паспорти
трите работни дни не бяха тежки, може би след лекотата на предните почивни дни стояха без напрежение; сякаш бизнесът леко се събужда от следпразничната дрямка, със силен (може би) махмурлук, или друго сходно състояние на полусън (колкото повече спи човек повече му се спи) но от понеделник – със свежи сили всички, надявам се

за себе си мога да кажа, че празниците не бяха празни, а бяха много приятни, семейни, отпочиващи, почти без напивания или преяждания, от каквито чувам други се оплакват, без пържоли, но с шоколад, с плуване в голям басейн с минерална вода, с приятно четиво, музика, много играчки за децата и далеч от роднините; открих, че косоварите са симпатични хора, както и македонците, поне тези, с които говорих, а също – че всички продавачки и сервитьорки в югозападната част на страната ни говорят на непознатите на „ти“; припомних си колко е приказно красиво поречието на Струма и с поправен път – колко е приятно да се минава по него

за да чете на човек му трябват:

а/ желание за четене
б/ време за четене
в/ книга за четене

ако има а/ почти винаги има и б/, а след това се намира и в/

по празниците поствам малко, защото съм със семейството денем, а вечер си имам добро четиво – Кафка на плажа на Харуки Мураками

заслужава си

коледната еуфория ме обзема все повече – неизбежно

макар работно да сме на коледна вълна от октомври, тези дни просто е кулминация, партита (по няколко покани на вечер), подаръци, картички, мейли …

ето няколко линка, които ми харесват или в които имам пръст, разбира се – коледни и с настроение

веселяшки коледен зодиак

коледната картичка на Емо
всичко за Коледа

писмо до Дядо Коледа (вече събра над 10 000 писма 🙂

равносметка за годината, патетични мисли ме обземат, мисля на кого съм забравила да изпратя подарък и картичка … ето така, литна времето и отмина

между другото сякаш – Алис проходи и утре ще има прощъпулка в тесен семеен кръг – леле как лети времето, наистина!

весели празници, защото ще се отдам на офлайн дейности с мирис на канела и карамфил и портокали и печени фъстъци, с много детски смях, свещчки и лампички и няма да съм онлайн известно време 🙂

зимните гуми – сложихте ли ги вече? макар да съм от години шофьор за първи път реших сама да извърша тази процедура, т.е. да закарам колата и да купя нови гуми и джанти; и както Георги Варзоновцев казва, в блоговете трябва да се пишат умни неща, които да са от полза на някого, или както Алън казва, поне на един, описвам тук пък дано да е полезно това инфо на някой, който тепърва ще се сблъсква с проблема за снега, гумите, джантите и смяната им

насочиха ме към МотоЕксперт (за неразбирач като мен мнението на хора, които уважавам и мисля и те мислят че разбират от гуми е важно, затова ги слушам); там имат Fulda и Marangoni, но като за моите, които се оказаха 14 цолови нямаше фулда, така че взех марангони, които били по-малко популярни, но доста добри за класа си (среден клас) и имали доживотна гаранция (нещо, чиито смисъл не разбирам точно)

тъй като оргинално колата ми е с алуминиеви джанти чух много мнения за и против смяната им, но в крайна сметка стана ясно, че е по-добре да се сменят за зимата и да не се кара с алуминиеви, защото ако се одраска ще се разяде от химикалите, които слагат зимно време по пътищата и ще се скапе; така че смених и джантите, барабар с гумите – сега са метални

гумите и джантите имат и едни пластмасови капачета по болтовете, които ме посъветваха да махнем за зимата, за да не се загубят, прибрахме чинно в пликче и в багажника, за напролет

процедурата отне около час и нещо, макар да казваха че е за 30 минути работа; през това време ме отпратиха в кафенето, където случих на бъбрив симпатичен млад човек, фен на коли, който държи и малко кафе-ресторантче и обслужва служителите на автосервиза, околните офиси и клиенти

малко исках да пиша за този човек – за нула време ме заля с толкова информация, очевидно много му се говореше, почистваше си през цялото време метеше след снощен купон и ми говореше – пусна ми един голям телевизор, нагласи ми да гледам Дискавъри, бил страшен канал, давали за някакви хора, които оправяли стари коли, руини от преди 30-40 години, „разглобяват ги, оправят ги, после ги сглобяват, излъскват и за нещо, което им е излязло около 40-50000 долара и 2-3 седмици го продават на търг и взимат 30 000 долара отгоре – чисти пари“ и му светеха на този човек очите като го разказваше, много обичал колите, а и държал да храни добре хората си в ресторантчето – ниски цени, големи порции и качествени продукти, това бил ключът към неговия успех – беше си щастлив човека с това и много енстусиазиран

ето така, с новите гуми (старите са в човалче всяка от тях, в багажника) може да вали сняг вече и тук 🙂 че да има да ходим на ски