да, не може

в днешния епизод на главната героиня не й върви
е, все пак успокоителен е фактът, че не й върви едва в около 50% от нещата, иначе денят й би се квалифицирал не като гаден, а като гнусен или супер гнусен дори

та, денят започна с чакане пред лекарски кабинет, като след малко се оказа, че лекарят нямало да дойде и след серия подобни завърши с вдигане на колата, докато цялото семейство вечеря в едно ресторантче в центъра и разходка до нов „наказателен паркинг“ на Козлодуй и Дунав …

* * *

вдигането на колата ти е гадно нещо; много е говорено по този повод; г-н Борисов често отнася доста невчесани ругатни покрай тази работа; на мен лично ми се случва може би вече за 10-ти път в последните няколко години; и винаги е неочаквано и неприятно; платихме около 32 лв, 29 е вдигането и после по 1.20 лв. за всеки започнат час (един младеж преди нас на опашката за взимане на вдигнати коли каза, че в Стара Загора паркингът бил по 0.50 лв); досадно, много досадно … абе тези хора, питам се аз, нямат ли си по-приятна работа в петък вечер … както и да е; да, отделно талонът ми е взет и след месец ще го търся в КАТ с глоба между 40 и 60 лв. и 0 до 6 наказателни точки, така каза полицаят; друг въпрос е че се жертвах, за да не отнемат на половинката точки … ама пак – както и да е …

* * *

явно днес не е ден – и Lyd е стигнала до някакво интересно място в ромската й история

* * *

темпото ни на живот се е увеличило с 10% за последните 10 години, пише днес в К
какво ли ни чака след още 10 … без да съм чела това преди малко в колата си мислех за времето на баба ми, която чакала за обяд дядо ми да се прибере – той бил инженер, ходел на работа с костюм и черна шапка, прибирал се на обяд да хапне със семейството си, да си почине и след това се връщал на работа; после си мислех за времето на майка ми, която излизаше за работа в 6.30 или 7 и се връщаше към 5-5.30, хранехме се заедно, спокойно; стигаме до днес – нашето време, в което излизаме в 8 и се прибираме в 8, ядем закуско-обяд около 2, в офиса – junk food, бързаме, вечно бързаме – „какво правиш, как е?“ – „много работа, както винаги“ – това се чува най-често или „ох, такава е лудница тук“, „не знам до кога ще издържим така“, „добре че е петък“, „побърквам се направо“ …
до кога така?! до кога?!

започвам от зад напред – бях засадила на улицата пред нас 3 върби, миналата година; тази пролет тръгнаха – двете, после и третата показа плахо листенца и толкова им се зарадвах, зарадвахме всички у дома

за жалост, обаче, хората понякога са лоши – днес намерихме едната малка и нежна върбичка пречупена, т.е. счупена на няколко места и захвърлена … леле колко болно ми стана и гусно и гадно! мисля си – от какъв зор му е трябвало на този човек да си изкарва мъката житейска на именно това бебче-върба! ама има много мъка по този свят … и хората са се загубили и не могат да се намерят …

нищо, аз пак ще засадя, други …

* * *

този ден бе странен, все с усещането че е понеделник, а то – сряда, гадост

и защото вчера не успях да го напиша, пиша го днес – обявявам за себе си 1-ви май за най-глупавия празник; а месеците май и септември с тези галимации за работни и почивни дни – за ужасно хаотични; за месец май нещата са подсилени и от пролетта – то едвам човек успява да си събере мислите в главата, пък му разбъркват допълнително и с тези почивни, работни, отработвания …

под това общо заглавие ми се ще да побера няколко цитата и линка, струпали ми се в последно време, ще ги оставя без коментар, то от такъв няма нужда 🙂

при търсене на медиа планиране в Гугъл попаднах на този пост, описващ доста позната родна картинка – браво на автора му Миро

* * *

наскоро получих поредния спам-маркетинг, този път роден, цитирам първите няколко реда:
„Бихме искали да ви информираме, че, съгласно Закона за електронната търговия, този e-mail е непоискано търговско съобщение.
ШАПКИ ШАПКИ ШАПКИ

Скъпи приятели!

Зарадвайте вашите клиенти с неустоимо предложение! “

* * *

много хора получиха (и без да знаят, че много други също са го получили – се зарадваха) мейл от г-н Петър Христов, с мейл в безплатна пощенска кутия, мейл, написан на latinitsa (ухх, че безвкусно!) … ето и самият мейл:

„Kazvam se Petar Hristov i predstavliavam niakolko web-sites za online services. Sushto taka v momenta razrabotvam oshte niakolko novi bg-sites za online shopping. Vidiah Vash site http://www.az-jenata.com
(otkudeto vzeh e-maila Vi) i sum zainteresuvan da sloja text links kum moite saitove na vashia site, ili napravo da zakupia niakoi Vash site, ako imate takuv, koito bihte prodali. Pitaneto mi e slednoto:

1. Moje li da kachite moi linkove (text link) na vash site? Kakvi sa Vi tarifite za podobna usluga i na koia stranica shte bude postaven link. Interesuvam se nai-veche ot postaviane na directen text link kum moi site, na Vashia home page.

2.Ako imate jelanie da prodadete saita, ili niakoi drug Vash site, molia kajete koi e toi, za da go razgledam, i kakva cena bihte iskali za nego - interesuvam se ot po-stari BG saitove (registrirani predi 3 godini ili poveche), koito moje da kupia i da polzvam?

3. Sushto taka, ako ima vuzmojnost da suzdam pod-stranica (subdomain) pod Vash goliam site? Ako e vuzmojno - imate li cena i za tova moe predlojenie?

Shte ochakvam otgovor ot Vas! Blagodaria!

S uvajenie:
Petar Hristov
Webtarget Design Ltd. „

ако сте от София и нямате село или място, на което „да си отидете“ по празниците със сигурност ви е приятно да я видите такава – гола, нежна, като че ли леко придрямваща; поне аз обичам много неделите или дългите празници (като сега – 4 дни) да виждам моята София такава

още по-красива и възбуждаща е София тези дни защото кестените цъфнаха, а и люляците и стана едно такова, цъфнало, въсторжено; нежно зеленото на листата на дърветата също спомага за тази магия; понякога слънцето се скрива измежду облаците и с това светлината става една жълта, странна, като в безвремие и това се случва само в почивни дни, следобед, когато е протяжно и пролетно; понякога, след това, има и дъга

* * *

в Южния парк също бе прекрасно днес, макар да имаше не малко хора – той е голям и ги побра; любопитно ми е винаги, че в парка се събират всякакви хора – и пенсионери – по-често на групички по няколко, винаги дейно разговарящи помежду си, и млади семейства, с малки или по-големи деца, и влюбени двойки, и тийнейджърски тайфи

въпреки че опитахме да минем към „селската част“ (така синът ми нарича частта от парка, в която няма атракциони и забавления, а е „чист“ парк) – стигнахме и до там

направи ми впечатление повишението на цените на атракционите, в сравнение с есента и зимата – без промяна в качеството, но може би заради повишеното търсене (!?) … 5 минути на „детско бънджи“ са 4 лв. и макар да имат билети не дават, а дават „квитанция“, ловенето на „патици“ с подарък за всеки – играчка-едноминутка е за 2.50 лв., подскачането на надуваемите замъци изостава с 2 лв., както и въртележката – само срещу 1.5 лв.; в прости сметки едно 4 членно семейство като нашето с по-малко от минус 20 лева не миже да си тръгне от парка
има нужда от „спонсори“ Южния парк, които да пооправят някои неща; днес например на един пясъчник родители донесоха чувалче с пясък …
има право Ивайло Борисов за не голямата естетика в „маркирането“ на спонсора, но пък е добре някой все пак да се грижи за тези чудесни места – парковете

има надежда, само като погледнеш постовете в блогосферата и си казваш – има все още и нормални и мислещи хора

дори и само няколко поста от тази вечер ми стигат да заспя спокойно и защото съм доволна, че ги има ето и линкове към тях:

• няма втори като Георги Вар и само той може да направи проект като Fix Bulgaria

• Lyd продължава сагата си с ромите и обучението им как да се прехранват с честен труд
  

• Ивайло Борисов, който симпатично разсъждава на тема идеология и последователство, позволявам си да копирам малко: „набързичко ще цитирам сет годин, който пък спряга закона на зипф за популярността на нещата и заключава, че бъдейки пионера на дадена област с добре работеща и измислена идея, ти на практика можеш спокойно да не се страхуваш от конкуренция, защото дори комбинираните успехи на конкуренцията няма да могат да те стигнат. с това съм и съгласен и не съвсем. съгласен съм от гледна точка на това, че добре работеща идея ти дава много силен старт.“

* * *

Относно представянията в PR приз Деси и Боби много добре са го казали – споделям мнението им. Конкурси се правят трудно, знам от опит. И въпреки това – добре е да ги има. Да стискаме палци утре да получим награда 🙂

* * *

ето и нещо специално от Виктор, което е в духа на идеята на Lyd за „четени“ книги за незрящите:

„А преди малко, за отмора и разтуха, посритах по e-mail-аедин сайт, защотоса писали, че ползването на разказите им било забранено без разрешение.

– Значи, забранено е да ги чета, защото четенето е ползване, така ли?

– А, не, да ги четете можете, но не може да ги копирате.

– Ама аз без да ги копирам не мога да ги чета, защото трябва да ми се копират на харддиска, че да ми дойдат на екрана.

И понеже не се вразумиха, пак ритнах:

– Вие имате ли писмено (на хартия) разрешение за тези разкази от хората, които ги пишат и ви ги изпращат? (Защото така е според закона, че дори и според ГДБОП.) 🙂

Знаете ли, че това е едно към едно нарушаване на закона, на който закон се позовавате?

И след 5 мин. самият човек ми се обади по телефона, защото пак си турих телефоните на заглавната страница на сайта.

Смях се така дълго, като каза кой се обажда, че ми стана неудобно. После го успокоих, че сме приятели и че са ми симпатични, но да променят просташкия надпис. Посъветвах човека да го заместят с „Ограбството пиратва“.

А защо всъщност се заяждах с този сайт…
Защото трябва да си изясняваме малко по малко понятията, позициите и обстановката, а после ще дойде ред и закона да си изясняваме, пък да не говорим, че законите имат правилници, заключителни разпоре… цяла наука, право се казва.

И така, поставили хората реклами, картинки, банери, флашове, пречат дори да се чете, поне на мен.

Тоест, пари изкарват чрез този сайт, да са живи и здрави, това е похвално, да си изкарваш хляба и да си полезен на другите, че дори и нещо без пари да предоставяш. Но не можеш да плашиш хората със закон, след като ти самия го нарушаваш, а най-вероятно изобщо не си чел.

Та така, колкото и да са скучни законите, ще трябва да прочетем отново поне Наказателния кодекс и Закона за авторското и сродните му права, щом работим в интернет.

А личности като уважаемия господин сегашен министър Стефан Данаилов, които имат проблеми с правописа и прочее, по-добре да разясняват с думи прости и разбираеми какво е авторско право, какво е право на копиране, да плащат за разяснителни кампании, но понятни за мнозинството хора, вместо тъпанарското „Пиратството ограбва“.“

на бул. България, отсечката между Несторов и Емил Марков от ляво по посока центъра има цъфнало в зеленината на трамвайната линия едно червено лале; красиво е, нереално, на неочаквано място и много вдъхновяващо; хубавото на мястото е, че никой не може да го откъсне (поне не лесно) и стои така от няколко дни откакто е цъфнало; радва ме 🙂 напомня ми веднъж, когато през един месец май Богдана ми подари цял куп лалета, а аз много ги харесвам, считам ги за много нежни и своенравно гальовни с надвисналия си срамежливо надолу цвят, същевременно с характер цветя …

* * *

имахме много хубав трейнинг днес с моя екип и това ме прави също да се чувствам добре, макар и много изморена

* * *

студентите ми до един са се влюбили и толкова пролетно разсеяни бяха днес, но сладко, подхожда им, не мога въобще да им се сърдя … бяха любопитни за мен и днес се осмелиха да ме поразпитат някакви лични неща

* * *

когато паркирах през НБУ (там се паркира ужасно, а като външен преподавател нямам право да ползвам паркинга, макар той да е празен по това време – наистина много ме възмущава факта, че не мога да паркирам като хората!) един шофьор на камион ми обърна голямо внимание като – отвори си вратата и ми се развика с едни странни за слуха ми думи „овца! да ти еба майката“ – цитирам буквално – приех го като комплимент …

* * *

да кажа и за дупката в писаниците ми тук напоследък – помагах много тези нощи на Гугъл ето така … знам, че не е много смислено за мен, но се забавлявах, ще опитам да не го правя повече

* * *

оказа се че и Гори са я включили без да я питат към Блогосферата на Капитал

* * *

оказа се също, че сме допуснати до представяне на кампанията си 300 бебета повече в конкурса на БДВО – в категорията ни социална кампания комерсиален сектор сме в компания с кампании на Шел, Еко и КТБ 🙂
не ми се вярва да спечелим, но и не ни е това целта 🙂
* * *

ето толкова пъстри са пролетните дни напоследък … :), дори още повече от това

първо за Бесон – бях на пресконференцията в Хилтън предната седмица – впечатли ме – много чаровен и бъбрив като французин, обигран, с лека претенция, широкоскроен; говореше убедително за децата и как с тази история иска да им покаже, че светът не е само това, което виждаме по новините – застреляли този, онзи катастрофирал, там избухнал пожар …
след това ходихме с децата на филма Артур и минимоите и макар те (децата) да бяха очаровани, аз останах леко разочарована – не ги видях тези 5 години работа над този филм, Люк Бесон каза, че не е като другите филми детски, дето ги правят напоследък – да има силни смешки за родители, на които децата не реагират – и тук имаше такива – като цяло – симпатичен филм, но не нещо изключително

след това купих отведнъж двата тома на книгата и започнахме вечерното им четене преди лягане с децата – отново разочарование, този път много по-голямо; може и да е от превода да е ужасен или пък така да е написано, но просто е нечетимо, т.е. все едно четеш сценарий, а не роман, още по-малко детски …

* * *

второ – бяхме днес на цирк! ако трябва да съм честна не харесвам цирка, най-вече не харесвам номерата с животните, не ми харесва да ги мъчат; но за децата циркът носи емоция; Меджик ни заведе днес и беше много забавно; силно съм впечатлена – от цялата организация, от колосалния труд на цялата трупа; имаше номера с крокодили (скучни), котки (по-добре), тигри и пони (доста добре), имаше и три клоуна – радост за децата, които ме накараха да се смея от сърце (и не само мен); освен това няколко много добри изпълнения на трупа китайци и две на самите Балкански, което беше и кулминацията; представлението е доста дълго – над 2 часа, с антракт между двете части, в което време същите хора, които излизаха на манежа продаваха отвън памук на клечка, пуканки и минерална вода;
шатрата на цирка е разпъната до Mall of Sofia

* * *

новият брой на National Geographic – силни факти, които ще откажат веднага всеки по-еко настроен човек да консумира риба; ето само някои:

– световният улов на риба тон от под 1 млн тона годишно през 50-те е скочил на над 6 млн тона годишно за 2004-та!

– близо 1/3 от световните рбни запаси са връхексплоатирани – оценката е на ООН; „свръхексплоатирани“ означава че улова надхвърля замопроизводството;

– 40% от рибния улов е за Европейския пазар (!);

– един от проблемите е че с риболов и износ на риба се занимават предимно бедните држави, които самите се изхранват с риба; опустишителния риболов, който временно им носи доходи, ги обрича на глад в бъдеще …

– независимо къде – голяма част от улова е излишен и заминава на вятъра – ловят скариди, но наред с тях умират и много риби; ловят друга риба, а над 50% от уловената – изхвърлят; и може би най-драстичното – ловят акули, режат им само перките и … ги изхвърлят – срам ме е да кажа, че преди няколко години ядох  в Тайланд въпросната прословута супа от перки на акули …

– от 1900 година до сега много видове вероятно са намалели с близо 90(!!!!!)% – ужасно, ужасно, ужасно …

* * *

и за да завърша все пак позитивно – мисля че кузунаците ми тази година станаха много добри, днес ми отнеха част от времето, но приготвянето им ми достави удоволствие, утре ще видим как са на вкус; боядисахме и яйцата с Томи четвъртък преди изгрев слънце и очакваме Великден 🙂

Днес е Лазаровден а утре – Цветница. Дърветата са цъфнали в празнични премени. Птичките пеят. В главите на хората настъпва леко разсейване, мисли за безвремието, за любов … 🙂

Тези дни си мислех, че има не малка вероятност децата на моите деца да не могат да чуят това бясно пискане с възторг от пролетта на птичките в естествена среда, а само на някакъв запис. Е, това са тъжни мисли и се надявам да не се стигне до там.

За да накараме повече хора да се замислят за настъпващите промени в климата, в природата около нас, която зверски унищожаваме ежеминутно – стартирахме Зелени страници на Az-jenata.com.

преди няколко месеца попаднах на сайта на Russell Davies и неговите мисли за това, че ако си по-интересен имаш повече шансове да те харесат и назначат на работа, да работят или да бъдат с теб; попитах го за разрешение и той любезно ми го предостави – така че тук ще напиша някои от нещата, които той си мисли е добре човек да прави, за да е по-интересен – на себе си и останалите; с уговорката, че не превеждам, а правя свободна интерпретация

Ръсел изхожда от две основни презумции:
начинът да бъдеш интересен е да бъдеш интересен – You’ve got to find what’s interesting in everything, you’ve got to be good at noticing things, you’ve got to be good at listening. If you find people (and things) interesting, they’ll find you interesting.
интересните хора са добри в споделянето – You can’t be interested in someone who won’t tell you anything. Being good at sharing is not the same as talking and talking and talking. It means you share your ideas, you let people play with them and you’re good at talking about them without having to talk about yourself.
ето и конкретните му съвети:
1. снимай поне по една снимка на ден; споделяй я онлайн
2. започни си блог и поствай поне веднъж седмично
3. направи си бележник, в който си слагай неща и си пиши
4. всяка седмица чети списание, което не си чел никога до сега
5. всеки месец взимай 20 минутно интервю с някой, направи го интересно и го пусни в подкаст
6. събирай / колекционирай си нещо
7. веднъж седмично седни в някое кафе и подслушай разговорите на съседната маса, записвай си, опиши ги после в блога си (внимателно)
8. всеки месец пиши по 50 думи за изкуство, което те е впечатлило, или за няколко; после постни за това в блога си
9. създай нещо – с ръцете си, от нищо; например гълъбче от салфетка или корабче от черупка от орех
10. прочети:
Understanding Comics – Scott McCloud
The Mezzanine – Nicholson Baker
The Visual Display Of Quantitative Information – Edward Tufte

Целият текст на Ръсел е тук.

неделя е, както вече писах че ще правим – засадихме 300 цветя пред Майчин дом, акция на Благовещение с цел популяризация на Spina Bifida и вродените малформации, които могат до голяма степен да бъдат избегнати само с прием на фолиева киселина малко преди и по време на първите месеци от бременността; да загубиш дете, веднага след като се роди или още по време на бременността само защото не си знаел за тази елементарна превенция е глупаво, а усещането на майката при подобна загуба и на цялото семейство – ужасно – не го пожелавам на никого!

как мина събитието – прекрасно – времето бе с нас, дойдоха около 60-70 души – предимно млади семейства, с бебета или малки деца; дойдоха и медии – благодаря на bTV, TV7, в-к Труд, в-к Новинар, радио Хоризонт, Бебелан, Марти онлайн! благодарности и на всички, които се включиха в инициативата! мисля че направихме едно добро дело, а и беше приятно; сега следват отново разговори с МЗ, които, естествено, са труднодостъпни и не много енергични по отношение на каквито и да е проблеми на здравеопазването …

повече за събитието има тук на Az-jenata.com, а снимки ще има утре

* * *

на среща в петък с Екобулпак, които имат кофи зелени и жълти из някои квартали на София (още не в нашия), получих книжка за деца с факти за отпадъците, позволявам си да цитирам тук някои, ще продължа и в следващите постове:

около 1/3 от отпадъците ни са опаковки, които могат да се рециклират

едно найлоново пликче (каквито на ден през всеки от нас минават поне по няколко) може да се разгради в природата за 300 (ТРИСТА!!!) години

един диск (CD), каквито ползваме ежедневно може да се разгради в природата за 500 (ПЕТСТОТИН!!!!!!!) години – предлагам да спрем да ги ползваме! а който ползва – да не хвърля в боклука (както и батериите) – скоро ще има и в България пунктове, където ще ги връщаме (до тогава си ги пазете!)
* * *

отново в петък посетих изложението в Земята и хората на частните училища / детски градини; беше трагично – имаше едва около 20 такива представени; може би моите очаквания бяха завишени, но почти нищо много не научих

впечатлиха ме само Свети Наум, Дорис Тенеди (с най-професионално направени материали), Увекинд и това е … цените за 1-ви клас се движат между 1800 и 4000 евро; на първо четене всички предлагат почти едни и същи неща