аз не съм Дядо Коледа

на всички, които ми пишат писма с желания, моля знайте – аз не съм Дядо Коледа!

писма с желания получавам след този пост, но истината е, че Дядо Коледа получава писмата от Аз детето (до сега над 5 000 деца са му писали!), истина е също, че той си има и блог ето тук и в него разказва за своето ежедневие, но аз нямам много общо с това

аз му помагам на Дядо Коледа – направих група във Facebook в негова подкрепа (моля, присъединете се), давам подаръци на студентите си (както казва Мишо – „слаб – 4“), други подаръци също раздавам, когато и както мога, ето така, но не ме бъркайте с него, моля 🙂

най-ужасният месец

три са месеците в годината, които се борят за титлата „най-ужасен месец„:

май – преди отпуските народът е луднал, освен това има на два пъти официални празници плюс други именни и става мазало

септември – след отпуските, отново с на два пъти официални празници и е лудница

декември, който напоследък започва от средата на ноември – преди „края на света“, когато народът направо пощурява – трафикът е немислим, празниците са един след друг, поканите за партита са зa всяка вечер по няколко, магазините без значение какво продават са фраш плюс че в края на месеца вече са тотално празни, просто не е истина, яде се и се пие като за последно, а в същото време темповете на работа ескалират неимоверно, защото всеки, който е спал през годината гледа да навакса, всички са нервни, ама много нервни – ужасно

ако оставим всичко това на страна и трите месеца са прекрасни, но май не ни остава време да открием това у тях

поздрав за понеделник

за всички, които приемат предколедните задръствания с възможно повече търпение, за всички, които вече очакват декемврийските дълги празници и гледат да отметнат повече работа и да завършат добре годината, за всички, които въпреки лошото време намират сили да се мобилизират, да се усмихват и не губят усета си за хубаво
един музикален поздрав – Bobby Mcferrin improvisation with Richard Bona
и линк към интервюто с Дидо – художника, с чиято прекрасна картина се сдобихме у дома този уикенд

умора и музика

за фон попаднах случайно и много харесах това – Re Hang Drum at Pinnacle Jeff Ball on Grammy New Age Ballot

умората си казва думата; нещо, което не казах на представянето, а исках – въпреки че е приятно, носи много неща, писането на книга е и много уморително, зор, чувствам се всеки път накрая като Сизиф с камъка, то целия живот е това де, но конкретно работата по подобен текст, особено когато мине във фаза финализиране и е зависим от трети лица как ще се случи е много уморително; и когато се появи на бял свят нещото води до дупка, криза, свръх умора и този уикенд съм в именно тази фаза

днес – куклен театър в Ателие 313 и една нова картина у дома, но за това ще пиша повече скоро 🙂

Познавам …

хареса ми този пост на Петър Събев и реших да допиша, та … познавам:

… психиатър, шеф на софтуерна фирма;
… хирург, собственик на онлайн портал;
… лекар, собственик на агенция за недвижими имоти;
… лекар, който е компютърен спец;
… историк с чужда диплома и перфектни английски и френски, който е сис админ в банка, ама в щатите;
… историк, който е уеб разработчик;
… пилот, който работи като охранител;
… строителен инженер, който е програмист;
… строителен инженер, с магазин за козметика и с това си изкарва хляба;
… компютърджия, който е dj;
… инженер, с магазинче за подаръци и с това си изкарва хляба;
… математик, който е пощальон, ама в щатите;
… музикант, който е програмист, плюс още един такъв;
майче списъкът може да е много дълъг

мисля, че е вдъхновяващо и забавно хората да се занимават с това, което им е интересно, независимо от образованието, което са получили; хубаво е, че времето, в което живеем ни го позволява

от друга страна пък ресурсът, времето и усилията, които са положени може да се мисли, че са на халос, но аз не мисля така, а ти?!

блоговете на фокус днес в НБУ

наскоро, разказвайки за развитието на Интернет и онлайн медиите у нас студентите ми в НБУ изявиха желание да ги срещна с представител на някои от големите онлайн ресурси; сред спряганите имена бяха Dir.bg и Dnevnik.bg; така поканих Еленко, който любезно прие и днес ни гостува; той говори за блоговете

май не съм писала, че този ми курс са отново около 100 студента, като средно на лекции идват между 30 и 40; от тях 2-3 имат свой личен блог или поддържат блог; около половината четат понякога блогове; като цяло що е блог и има ли почва у нас бе нова и интересна тема за повечето от присъстващите днес

две неща:
– да си гост-лектор понякога ми се струва една идея по-забавно, от това да водиш цял курс;
– на въпрос от студентите: „какво не Ви харесва в бг блоговете“ Еленко отговори, че не му харесва това, че са прекалено лични и че по-често не навлизат в дълбочина, нямат високи критерии

Дядо Коледа вече приема писма на Az-deteto.com

защото много деца започнаха да пишат отрано (може би защото не учат и от скука са онлайн) – от вчера пусхаме видео поздрав от Дядо Коледа и възможността да изпращаме писмата с желанията си до не го онлайн; правим го за пети път на Az-deteto.com и повярвайте – изключително забавно и вдъхновяващо е!

телевизии и народни танци

днес ми бе медиен ден

първо рано сутринта тв Здраве, които са в новото си студио вече и нещата изглеждат доста по-добре, традиционно ми сложиха богат грим и около 30 минути в ефир разговаряхме с водещата Деси за моята скромна персона, Интенет и жените, децата и онлайн, книгите и т.н.

веднага след това при Миглена Ангелова bTV говорихме на тема незрящите, в студиото имаше пет такива; запознах се с Орхан Мурат, който се оказа симпатичен и възпитан човек; говорих за Петър и Виктор, които са ми приятели и с които и работим в последните години; цялото предаване за незрящите и за тяхната трудова и социална реализация – на 19-ти ноември

денят завърши с нещо, върху което с екипа ми и най-вече Мишо работим отдавна – представянето на Horo.bg и Първият български самоучител по народни танци – проект на моят приятел Борислав Славов; за това събитие вече подсказа Дачи, а и по съвпадение или не Радослав Владимиров писа днес; получи се един страхотен празник на хорото, събраха се много хора в Голямата зала на Военния клуб и виха кръшни и сложни хора цяла вечер; много ентусиазъм, много емоции, а също много професионализъм и български дух – мотивиращо и окуражаващо, браво на целия екип на Борислав!

когато качим онлайн снимки и видео ще дам и линк, скоро

с това седмицата с три събития на екипа ми завършва; предвкусвам уикенд с гостуване в Пловдив и много работа по висящи неизпълнени задачки от седмицата

Sergio Mendes e Black Eyed Peas – Mas Que Nada

защото си имам редовен коментатор на постовете ми, което страшно ме ласкае и ми е приятно и защото днес това бе страхотното пожелание за ритмична седмица и денят ми наистина бе ритмичен – споделям го с всички: Sergio Mendes e Black Eyed Peas – Mas Que Nada

от тези дни активно ползвам ICQ – не бях се логвала в акаунта си поне 4-5 години; за който иска съм на 9413233; по чудо си спомних паролата, а Джамбо ми пусна да си имам gmail-ския IM и ICQ в един общ под Линукса; активно цъкам и из Facebook

и видях онлайн Flower, който пък ми даде този линк – самият той свири Radiohead Pyramid Song

денят х, един от онези дни и Brassens за успокоение

днешният понеделник бе от онези дни, в които от всякакви места се обаждат с не добри новини (добре че бяха само за служебни неща); ако трябва да потърся и хубавото от деня – отметнахме не малко работа; имах добра среща със студентите си в НБУ

да, добре е тук да постна ПОКАНА за прожекция на нашия филм Целувка за лека нощ + дискусия на тема децата в институции – този петък от 16 ч в аулата на Нов Български (вход свободен) – заповядайте!

за да не пиша много кисели постове ще сложа тук един линк към театър на сенките (кредит: Мишо)
и, дори с лек мирис на нафталин, за мен тази песен има много нежност – Georges Brassens – Les amoureux des bancs publics