стига бач! пиар да си днес

ето това странно писмо от колега „пиар“ бе получено днес в нашия офис, оставям без грам корекция и коментар

„Subject: stiga bach
Date: Fri, 11 Jul 2008 13:33:12 +0300

Колеги, оправете ми глупостите в прессъобщението за новия КТД. Като си прочетох първото изречение, въобще не разбрах какво съм искал да кажа. Става въпрос за два бонуса от по 130 лв., разбира се.

Днес съм много разсеян, защото от понеделник излизам в отпуск за 5 дена.
УРААААААААААА!

Нямам навик да си изключвам телефона – всички ми знаете номера. Все пак звънкайте само при нужда.

НАСТОЯВАМ да се обаждате само след 10.00 часа. Махмурлукът трябва да се уважава!!!“

модерните спамъри

няколко спама напоследък ме поразиха и установявам, че има модни тенденции и сред спамърите. да ги видим:

1. руските блог-спам-коментатори са нахитрели да намимават из блогове на кирилица и да пишат неща от сорта на това, че сайтът / блогът им харесва и браво и се опитват номерът им да мине, по-добре се справят от спамващите на английски език, но пак, мисля си, не им минава номера

2. бай мангал е писал мейл с сс до цяла България, че е „нов в селото на блоговете“, но ще се радва ако ходим на блога му и ако сложим линк към него (!) , а от съдържателният му мейл научаваме много за него – „Ненавиждам Джумла и други подобни на нея. Само WordPress! През свободното си време спортувам, слушам музика или просто се забавлявам с приятели, било то на дискотека или на някой друг купон. Имам опит в уеб дизайнерството. Работя с програми като GIMP, а не стандартният ФотоШопер. Знам HTML на добро ниво, а от няколко месеца уча PHP – много добър език. Писал съм програми на Pascal в училище и знам малко C++ . Фен съм на хардуера и на експериментите с него. Като малък съм експериментирал с компа като съм го сглобявал докато е включен и обратно – разглобявал съм го докато е включен.“

3. иво кукуто, който като че има стилистиката на предходния господин, а е възможно да имат и общи „корени“ ето как завършва мейла си от близо сто кила „Честно казано гледам да съм толерантен и преглъщам това че тази група спамери си посвещава сайтове, пише си глупостите в Dreal, заплашват се взаимно със съд и прочее. Ами всеки си има номер в живота—един иска да става Бил Гейтс, друг е превел Джумла, трети печели ЛУДИ ПАРИ от интернет реклама. Да правят каквото искат, стига да не ми влизат в личното пространство.“

и така, спамърите, модерните – те хвалят, искат внимание и са силно толерантни … към себе си!
нека напомня, че в моя Абсолютен свят за всяко спам-писмо изпращачът задължително атачва поне една вафла, в по-добрия вариант – бутилка Absolut

хайку стих конкурс.

Отлитат минутите
часовникът гледа сърдито
сутрин е.

* * *

хайку стих конкурс
Кафене.бг
аз няма да участвам

с Illa споделяме еднакво становище за фаворита сред всички до момента.
твоето мнение?

семкоядене в бакалията

случайно попаднах в квартална бакалия, като тези от едно време, средно голяма

неделя. следобед. жега.

мухи, които лениво се мятат насам – натам. неработещ вентилатор.

потъмняло и забравило себе си месо, пакетиран хляб, готов да спаси единствено умиращ от глад.

три продавачки. и трите ужасно вкиснати. защото е неделя, защото е следобед. защото е жега.

трите дъвчат. семки. големи бели семки. подават хляба на поредния на опашката, набързо вадят заветната бяла семка от единия джоб на мазната престилка, пъхват я в уста, прибират парите и между рестото и затварянето на чекмеджето на касата боклука от нея сръчно бива прибран в другия джоб на същата тази червено-избеляла рекламна на кемвирши или лютеница престилка, а самата ядка – сочно бива преджвакана в уста и така до следващите клиент от опашката и семка.

то министрите ни какви, пък тук за една квартална бакалия и продавачките й семкоядки съм седнала да се тюхкам …

блогерско не-намиране в мрежата

исках да пиша на Illa, но се оказа, че нямам мейла й, помолих Виктор за помощ, а той ми написа следното:
„Така сте вие, блогерите, да ви се чуди човек, що се криете. Или се страхувате, че ако не се криете, ще ви сполети това, дето сполетя Виктор, хихи, хихихи.
На протеста за торентите в южния парк, дето сега Бойко прати и гейовете, сиреч, колкото са ония от интернет, толкова и гейовете, та там Григор ме запознава с Илла, и така я и представи – Илла.
Прочее, малко време да има, да попитам аз блогерите, що се криете бе хора?
Аз съм си поставил навсякъде и-мейл-а на google и до ден днешен кьорав спам не ме е притеснил, от какво ги е страх, какъв е тоя зор за анонимност?…“

моля, Илла, ако може, пусни ми мейл (justine.toms в gmail) – благодаря! 🙂

чалга-естетика с мастика и дини

минавайки покрай това днес Али (2 г.) каза: „Мамо, мамо, виж – гола дупана!“

знам, че темата е много дрънкана и дъвкана, но очевидно – без резултат
не смятам, че подобна гнус следва да се появява където и да било в публичното пространство и не знам онези, които ги разрешават до кога ще са толкова подкупни и безхаберни, че ще го позволяват още и още
аман от чалга-естетика, аман!

билборд на Мастика Пещера, мацка с диня, с резенче …

почивка, почивка, почивка …

почивка …

трите най-странни месеца в годината са май, септември и декември – изпъстрени с национални и религиозни и исторически и всякакви празници, едно че в тези месеци по принцип си е напечено, че бизнеса се развихря, допълнително – почивни дни на корем

и аз, като Георги Чорбаджийски казвам аман! вярно е, че човек има нужда от почивка, ама ча към 11 почивни дни! вярно, че 2 от тях бяха работни, ама колко работни бяха всички знаем, вярно, че 2 от тях ще отработваме, ама пак – колко ще ги отработим ние си знаем

голяма част от хората, работещи за чужбина си работят; останалите – почиват; както казва Георги Чернев „Съществуващата система от работни и почивни дни се възприема като израз на „чиновническа икономика”; почиването в масиви почивни дни е убийствено за бизнеса; системата не е ефективна; системата е порочна; някои наричат почивните дни – „почивни маратони”, и без това производителността на труда ни е доста ниска, с тези почивни дни просто цъфваме

/картинката е корица на книга, намерих я с Google/

пост-великденски пост

това, за което пропуснах да пиша през изминалите дни не е нищо по-различно от това, което се е случило на повечето хора, а именно:
украсата на дома – тук малкият детайл е, че яйцата дето висят не са пластмасови, а са истински, които ние с майка ми рисуваме и правим такива едни, смея да кажа красиви или поне не конвейрни

украсата за великден

после събота – садихме смърч на Витоша, в района на Момина скала, още инфо за тази екипна инициатива има тук, акцентът е, че бе студено, но пък удовлетворението от тези още 120-тина дръвчета повече е голямо

всички вървим към мястото за садене

и последното са моята гордост – козунаците, които тази година станаха много добри

козунаците ми

приятно се работи с умни млади хора

Маркетинг курс, М3 College, април 2008

тези усмихнати млади хора са част от най-добрия ми курс в последните години преподаване; те учат маркетинг в M3 College и бяха приятна изненада за мен с познанията и любопитството си

този пост им го обещах, а за публикуването на снимката имам разрешение 🙂