стара кофа за боклук, продънена и вече непотребна, след като стоя два месеца до, вече е три седмици по този начин – в друга кофа за боклук и боклукчиите не я взимат. може би не е тяхно задължение?
ежедневие
Followсимпатично бяло коте търси някой да го обича
Живана е намерила това симпатично бяло коте вчера в района на Медицинска академия – прекрасно, чисто (явно домашно и изхвърлено или изгубено), полу-ангорско, женско
котето е добро и търси някой, който да се грижи за него и да го обича, на което отвръща със силно мъркане и котешки закачки
за заинтересованите: justine.toms в гмейл
/за жалост Живана не може да го задъжи, защото вече има три котки, моя милост – също/
ученици – първолаци
днес бе първият ни учебен ден, т.е. неучебен, тъй като и в нашето училище, както и във всички останали днес не се учеше.
хубава инициатива в нашето училище е, че предварително ни канят вместо цветя за учителите да купим книжки, с които да се попълни училищната библиотека, което на мен лично много ми допада – избрахме заедно с Томи от книжарницата вчера, днес взехме и по едно цвете – все пак е първи учебен ден. в коридора на училището имаше цяла празна библиотека и за нула време се запълни с книгите, донесени от всяко дете
получихме учебници и цяла вечер подрързвахме и надписвахме етикети с Томи, беше забавно
децата са сладки, вълнуват се, радваха се да се видят след ваканцията – пораснали, но и все същите – деца
очакваха да чуят името си и да бъдат извикани да влязат в клас. родителите също се вълнуваха. при първолаците присъстваха дори и баби и дядовци!
церемонията бе кратка, кулминацията – по традиция – първият звънец. тържествените речи мило бяха сведени до поздрав от всички по-големи ученици, прочтен от едно от децата. прекрасно.
трудното, доколкото е трудно започва тепърва. ще видим. успех ни. поздравления и пожелания за успех на всички първолаци и ученици. дано им е забавно да се учат. кураж на родителите им – поздравът е с A Hard Day’s Night!
по темата днес писа още Gregory – Глъч и суета – честито и на неговия първолак!
кучетата на София
кучетата на София – като че понамаляха, поне така ми се струваше, но изведнъж в последните дни ми дойдоха повече пред очите:
няколко пъти попадам на ей такива групи кучета – тези са до х-л Форум, спят сладко през нощта на улицата, цяла банда
има едно блъснато и починало куче на бул. България между две бизнес сгради, стои от 3 дена, не знам как е но ми се струва преди имаше служба, която се грижеше за тези неща …
на родителската среща в училище родители протестираха против кучетата в района на училището и изказаха мнения да се вземат мерки – училището е кастрирало част от тези кучета, обезпаразитява ги и ваксинира, но отказва да ги убие, а с кучкарниците не ставала работата
хора ми казват, че било масова практика стопани да изхвърлят бездомни кучетата си, които не харесват или не искат вече по една или друга причина
предполагам на Кмета не му е до кучетата, предвид че има да решава други по-важни дела, но какво да се прави? според Джамбо ако извикаме пак виентамци да живеят в София бързо ще решим проблема (хм)
глоба 500 лева
след милия носталгичен надпис от Широка Лъка ето и модерните надписи за чистота от Родопите – навсякъде са
тук наистина е учудващо чисто, в сравнение с почти всяко друго място на България и разбирам, че искат да си им остане чисто, просто времената са модерните и другарският призив за чистота е заменен с остър императивен тон и финансови измерения (силно драматизъм привнасят и трите удивителнив края, не една, не две а три!!!)
надписите са нови, предполагам финансирани от някоя програма (както почти всичко наоколо), а на места са с глоба 00 лв., но не успях да ги снимам в тази им версия
модерните майки …
като сме почнали за идиотите …
коментарите в поста ми за идиотските лепенки ме наведоха на доста размишления
следват редове в нетипичен песимистичен поглед
да, не е Бойко Борисов виновен, че София стана половин България, пренасели се и няма места за паркиране и се налага хората да паркират като идиоти
и не са само пешеходците онеправдани
шофьорите също са онеправдани
но има няколко групи хора, които често остават извън фокуса на внимание:
1. майките с количките – за това е говорено, но то само с говорене не става – кошмарно е предполагам да си майка на бебе в центъра:
– тротоарите са покрити с коли,
– ако не са колите са дупките и пак е трудно придвижването из център,
– сградите са ужасно некомфортни за пренасяне нагоре надолу на количка с бебе – асансоьрите или са малки и количка в тях не се побира, има стъпала и извеждането на бебето с количка от сама майка от последния етаж до долу е истински предизвикателство, което не рядко отказва майките да разхождат бебетата навън; някои държат количките си в багажниците на колите, което е частично решение, но също неудобно …
– дори да нямаше паркирали коли по тротоарите, да нямаше дупки по улиците и да се излизаше лесно на тях по стълбите и асансьорите – улиците са прашни, минават доста коли, а количките са на ниско и децата дишат мръсотии, което е основателна причина да не се извеждат по улиците, – парковете са кът, до тях повечето хора се налага да пътуват, което е трудно,
– градският транспорт също не е особено гостоприемен към майките с колички.
2. майките с (малките) деца – още по-сложно, защото бебето лежи в количката, а децата обичат да щъкат
– улиците вече не стават за игра, както в нашето детство, независимо за кой квартал на София говорим – по тях карат забързани коли, камиони …
– тротоарите ясно – с коли или дупки,
– наоколо задължително се строи и е прашно и шумно,
– парковете, както вече стана ясно са кът, а в тях често е или мръсно, с изпочупени шишетапо земята, например или твърде пренаселено, тъй като са малко, а хората, желаещи да си направят разходка или изведат децата – много,
– пространствата между блоковете са отново или мръсни – тънат в боклуци и стъкла счупени, осеяни с кучешки … , с кучета, с опасно счупени стари катерушки, недостатъчно пейки, бълхи и други подобни и т.н. или крайно недостатъчни и малки,
– единственото ни относително хубаво място в София за забавления с деца бе София Ленд, но, както е ясно го затвориха, макар и така да си стои вече доста време и нищо да не се случва …
– добре е , че имаме Витоша, макар и нея да я сполетяват гореописаните злощастия.
3. възрастните хора – никой не говори за тях, но ги има доста и в София
по-благоразумните се завръщат по родните си места, все пак не малко остават в София и пълнят трамваите и автобусите целодневно, пътувайки до далечни квартали с цел да се снабдят с 25 стотинки по-евтини домати, предвид мизерните си доходи
– преди имаха клубове на пенсионера – вече нямат,
– събрат се пред входовете или по кварталните градинки, за които вече бе казано, че са достатъчно малко, достатъчно неприветливи и препълнени,
– отдават се на просия или обикалят по кофите.
о, времена …
много черногледо звучи. заминавам извън София за уикенда, дано като се върна я видя с по-светли очи.
няма бивши деца!
много добър материал на Верджи за изоставените деца:
„Свикнали сме постоянно да чуваме словосъчетанията: бившата ми работа, бившата ми жена, бившето ми гадже, бившата ми кола, бившето ми жилище… и като че ли всичко, което е останало в миналото и не го виждаме постоянно пред очите си минава в графа – бивше.
За съжаление и покруса и собствените деца на много хора в България минават в графа – бивши деца. Най-страшното е, когато минават в графа бивши, още дори преди да са ги видели как отварят очички, как се усмихват и как протягат ръчички за прегръдка. Все едно това са някакви некачествени дрехи, които по погрешка сме взели и тяхната съдба повече не ни интересува. Оставяме ги до някое кошче за боклук, ако някой смята, че могат да му свършат работа да ги вземе – негова си работа, на нас не ни трябват. Побиват тръпки, когато четем в пресата, че дори се брои за хуманно, ако са оставили новороденото дете до кофата за боклук, а не вътре в нея. Защото явно загрижеността ни към опазването на живота и уважението ни към собствените гени е по-малка, отколкото към старите непотребни вещи. Някои с лека ръка забравят за съществуванието на децата си и дори забравят да ги нарекат бивши.
Просто с едно питие изличават от съзнанието си спомена за неволната грешка, която са сътворили и продължават все едно нищо не се е случило.“ /пълният текст – тук/
ето отново линк към нашия филм против изоставянето на деца в домове „Целувка за лека нощ“
двойки и медали
странно е, когато две толкова противоречиви новини ми се наредят една над друга във фийда:
„36% двойки на темата Свобода и не-свобода в поезията на Христо Ботев във ВТУ“
и
„Медал за наши ученици от международна олимпиада по биология „
а в същото време всички останали говорят за доклади и санкции …
Уважаеми Г-н Жюстин Томс
„Уважаеми Г-н Жюстин Томс,
Предлагаме на Вашето внимание курс по …“
Уважаеми господа-спамери, свикнала съм, да считат, че съм мъж, ОК, но вече има Интернет, Гугъл, Facebook … там има снимки и се вижда, че не съм Г-н …