познавам доста хора, родени във Велико Търново, които са избрали да живеят в София, в Лондон или другаде по света

запознах се и с Алекс, който е около 50 годишен, има четири деца, бил е учител, после готвач, а от няколко години живее и работи във Велико Търново. Алекс е висок, благ и позитивен. работи в туризма и това му доставя удоволствие. хваща се на бас, че за 15 лева може да нахрани 10 души и го прави – усвоил е тези умения от дядо си, който е бил готвач по времето на Втората световна война. Алекс купува зелка, малко наденица и приготвя цяла тенджера вкусна гозба.

ето така с Алекс, който наистина много харесва България.

това е леля Милена, инженер по образование, но остава без работа и последните 11 години е хужарка на хижа Узана. всяка вечер посреща гости от всички краища на България и на света. освен че готви вкусно си има специален ритуал – посреща с хляб и сол. меси на ръка питки, облича българска народна носия, държи красива реч за добре дошли на всички и благославя – да се обичаме и да обичаме родината си. отделно се грижи всичко в хижата да е добре.

стопанката на Узана е от тези хора, за които си казваш, че ако всички са като тях светът ще е едно прекрасно място!

в центъра на София, бул Витоша.

освен лъскави и чалга заведения има и по-нормални места, като био кафето към книжарница Гринуич.

в допълнение – минус 10% ако дойдеш с велосипед.

това радва. не 10-те процента. а идеята, че някой мисли в тази посока.

и никой да не казва, че нищо не се променя тук. променя се, но промяната идва бавно.

промяната идва с хората. хората правят промяната.

снимката е от днес. бях на една малка уличка, в едно почти безлюдно селце, на няколко километра от западната ни граница

мисля, че на България и (за да не звучи прекалено националистично) на света му трябват днес повече смели хора

смели да излязат от комфорта, от инерцията, от клишетата, от общоприетото, от лесното „да“, от еднаквостта, от монотонността на дните, от оплакванията, от стреса, от табутата, от страховете си, от митологиите, от предразсъдъците, от смазващата апатия, от безхаберието, от нищото

промяната започва от смелите хора

за жалост на улица Смели хора в село Врабча днес са останали да живи малцина …

„Хубаво е, навсякъде по света е хубаво, и пустинята е красива, но аз предпочитам да си работя тук, в България.“

Горичка продължават устойчиво да работят под различни форми за устойчивото мислене и развитие на българите. проектът им Тезгях е вече факт и можете да намерите книжката с 11 истински истории за хора, които обичат и пазят различен майсторлък, от всички кътчета на България, правещи всеки ден стойност, скромни и земни.

благодаря, Горичка! с вас съм!

ФотоСинтезис Арт Център приютява тези дни две великолепни, макар и доста различни изложби

Росен Русинов със Зимно броене в софийските паркове и градини (най-долу)
и
Румен Койнов с Моята земя е Океан (най-горе)

ако имаш път към Попа – отбий се за малко, заслужава си

тези дни започна Месецът на фотографията и на много места се случват фото-събития, така че – оглеждай се за готини неща

но ако имаш път към централния офис на Булбанк – на пл. Света Неделя – там вчера бе открита двойна изложба – на Ели Йонова – абстрактни снимки в много цвят „Без граници“ и на Веселин Малинов – „Незначителни“ – уникална колекция снимки от Витоша, която си заслужава да се види

снимката е от откриването на изложбата

това е творба на младата българска авторка Деси Денева, виртуална част от изложбата противоположни заедно – една инициатива на УниКредит Студио, галерия Индустриална, 3 – 26 май 2012