новата учебна година започна.всъщност, започна в Глазгоу, както вече споменах, но истински – снощи в НБУ

курсът ми отново е доста голям – около 100 души
изненада ме приятно готовността за работа от първия час, активността на групата като цяло, любопитството и прямотата на тези нови мои студенти
малко статистики за това от къде тръгваме с тях:
около 25% едва са във Facebook или MySpace
около 40% имат поща и в gmail.com (за сравнение преди 3 години бяха едва 2-ма)
двама работят по специалността текущо
нито един не ми обясни защо е добре студент по ПР да има профил във FB например, но получих няколко аргумента защо FB и социалните мрежи не са добро нещо за когото и да е

обнадеждена съм. стартът е висок.

***

бързо сравнение на университетите в Глазгоу и НБУ например:
– там студентите масово ходят с колела на училище (нищо че вали често), а тук студентите ходят на училище най-вече с коли (или с градски транспорт)
– там студентите са може би една идея по-лежерно облечени
– и там често залите не достигат или са твърде малки, но редовна практика е провеждането на „теле“-лекции – в две съседни зали, преподавателят е на живо в едната, всичко се излъчва в другата на екран; така до изпита може да не ти се случи да се срещнеш с преподавателя „на живо“
– както вече съм споменавала може би и тамошните преподаватели се оплакват от явлението „copy/paste“ и то директно и най-вече от Wikipedia, също като и тук (и може би навсякъде по света)

следват още малко снимки от Каледонския университет в Глазгоу

вратата на кабинета на професора по психология Forbes

а ето го и самият професор, в кабинета си

фоайето на една от сградите, идентична на тези в останалите – уютно някак

Multimedia Journalism

колелата отпред

за разлика от Глазгоу Единбург (на местен език звучи нещо като „Единбъръа“) е град пълен със забележителности и в центъра на всичко е Edinburgh castle – издига се на едни скали точно по средата на града и му придава неповторим дух

ето гледката към града от горе

портите към замъка се търсят дълго, но ако човек не се заблуди по градините, а поеме директно след гарата из уличките нагоре ще се открият бързо

входът е 11 паунда, а с аудио-гид – 14
най-внушителни са старата църква, будоарите на Кралица Мери, която е имала наистина лош късмет с мъжете в живота си, както и кралските корона, меч и скиптър – величествени

има още много за разглеждане, градът е наистина с уникален дух, изпълнен с малки улички с пъбове и ресторантчета, красиво поддържани градини, много замъци, паметници, красиви стари сгради, много млади хора и доста туристи

пътуване с влак Глазгоу – Единбург в двете посоки е 10 паунда, а с автобус – 8, и в двата случая отнема около час

ако трябва да направя списък с a must see градовете по света бих го включила в топ 10

колко е хубаво да се завърнеш у дома!!!

за Глазгоу това, което не споменах в предния пост е, че вечер след 8 до 3, 4, 5 по улиците в центъра има доста откровено пияни хора – основно млади, но не само, в равни количества мъже и жени; момичетата, които са не много високи, но с приличен обем (казано благовъзпитано) всяка вечер се обличат като за абитуриентска – модата е на черни основно къси рокли с тънки презрамки, високи обувки, а после като се напият тръгват боси дори и в тези студени октомврийски вечери; броя на пияните по улиците ме изуми, учуди и натъжи

в днешния местен вестник водещото заглавие бе за това, че затворът е препълнен, има над 1700 души, въпреки че е с капацитет 2000 не може да приема повече, защото 25% от затворниците са наркомани на метадон и лекарския персонал в затвора не смогва да ги обслужва … като цяло в шотландските затвори около 18% от затворниците са по дела, свързани с наркотици

като оставим настрана горните две не много лицеприятни на Шотландия – там, както е известно е изключително красиво, с тези зелени поля и леки хулмове със странни форми, освен това е много чисто, има пространство и ако не вали си е направо прекрасно

пият основно бира, местната е лека и приятна, няколко вида, но произвеждат и прекрасно шотландско уиски, малцово, имат малко под 100 дестиларни, в които по стари рецепти се приготвя уискито, а после в специални бъчви отлежава с години

Храната им, както вече споменах е много добра. Както в доста други северни храни сьомгата е доста популярна и се среща във всякакъв вид. В хубав ресторант вечеря салата, основно и десерт на човек излиза между 10 и 40 паунда, с вкл цена за алкохола и бакшиша.

тези снимки специално са от университетския ресторант, частта в която се хранят преподавателите

Каледонския университет е един от двата в Глазгоу, град с около 700 000 жители; образованието се заплаща от държавата, университетът има стари, но реновирани и нови сгради, като цяло е модерен и приветлив; чуждестранните студенти са относително малко

това е част от новата част на Университета, място, с което се гордеят – модерно решение и архитектурно и организационно – това, което се вижда е администрацията, изнесена в подобно общо помещение, от другата срана са удобни кресла и места за кафе и разговори на студентите, а по средата е една колона, в която на горните нива е разположена библиотеката, автоматизирана – избираш книга от електронния каталог и като в Хари Потър тя ти се доставя сама 🙂

p.s. във FB съм качила още снимки