Фолософско консултиране – нещо, което за мнозина вероятно звучи забавно, смешно, абсурдно или непонятно, но нещо, в което лично аз вярвам. Както и в хората на снимката. Това са колегите-философи Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева, Камен Киров, Цветелина Калъчева и Цена Стоева. В условията на социална изолация, обърканост на всеки от нас поради обърканост в света тези прекрасни хора предлагат безплатни философски консултации и занимания Философия с деца.

Интервюто е с двама от тях – Даниел и Камен.

Разкажете как всеки от вас се захвана, свърза с философията?
Камен: С философията се „захванахме взаимно“ може би от по-рано, но академично – от 2009 г., когато все още бях студент в УНСС, но започнах да посещавам различни лекции в Софийския университет. Две години по-късно вече учех в СУ, воден от желанието да правя нещата и света около себе си по-добри, по-смислени и по-стойностни.
Даниел: В това да обичам философията ме посвети някогашната ми учителка по философия от гимназията, Мирела Костадинова. Благодарение на нея се ориентирах с какво искам да се занимавам и кандидатствах в СУ „Св. Климент Охридски“. Това беше преди 8 години. Като бакалавър се запознах отблизо с практическите и приложните начини за правене на философия. Специализацията „Философия с деца“ се провеждаше вече от много години, но през летния семестър на 2015 г. се състоя първият университетски курс в България по „Философско консултиране“ с водещ проф. Веселин Дафов. Помня, че за участниците в него това беше отваряне на един изцяло нов хоризонт, поглеждане по нов начин на това, което не просто учим, а както за някои от нас се оказа – на което сме се посветили. В последствие се присъединих към екипа на „ОнтоИдея“, което ми даде възможността да работя и да се развивам именно като философ. За нас теорията и практиката винаги е била тясно свързана – не просто да мислим за философията, а да бъдем и да създаваме ситуации, в които да философстваме, заедно с други. В този смисъл и академично в момента съм докторант, а темата на дисертацията ми е за разумността, която е способна и се грижи за това да консултира.

Какво е Философско консултиране и за кого може да е полезно?
Даниел: Представяме „Философското консултиране“ като услуга и то има достойнство именно в това – че сме открили и създали начин да влизаме в пазарни отношения и да предлагаме това, което знаем и можем като философи. То може да е както индивидуално или групово, така и консултиране на фирми и организации.

При философското консултиране човек получава професионална помощ за това как да се справи с конкретна ситуация, в която изпитва противоречие или затруднение да предприема действия, как да се отнесе към и да осмисли възможно най-разумно даден въпрос или проблем или как да се грижи за смисъла в живота си и да обмисля отношенията си с другите. Разбира се, човек и сам е способен да взема решения, да мисли и да действа, според ситуацията си. При философското консултиране обаче съветването е едновременно и мислене заедно, и грижа за човешката разумност върху дадена тема, която е както конкретна, така и отнесена към човешкия живот изобщо – че заедно с философа-консултант човек открива и създава начини за справяне с даден проблем, от които биха могли да се възползват и други. В този смисъл съветът не толкова се дава, колкото се изработва с грижа, подкрепа и пълно зачитане на личността.

По този начин философското консултиране може да е полезно както за хора, които искат да си изяснят философската страна на проблема, с който опитват да се справят, така и за тези, които искат да получат помощ в справянето с трудни ситуации, за които търсят нови решения.

Как се случва Философско консултиране в условия на извънредна ситуация?
Даниел: В сегашното положение в Българи и по света екипът ни взе решение да предостави безплатно и безвъзмездно услугите си онлайн. Готови сме да консултираме всеки нуждаещ се, независимо с какъв въпрос се обръща към нас. Предвид социалното положение, такива въпроси могат да бъдат свързани със зачестилите случаи на социална изолация (различна от физическата такава), застрашеното социално единство и сплотеност на обществото, изпадания в противоречие и невъзможност за предприемане на разумни действия.

А заниманията по Философия с деца?
Камен: Образованието, като сфера, е част от пътя към едно по-добро бъдеще. Занимавах се с дейности в Университета, които считах за полезни за студентската общност, а „Философията с деца“ ме привлече именно с ценността за развиване на самостоятелно мислене. И именно развиването на мисленето, а не заучаването. Изследването, а не преподаването. Чуденето и търсенето. Това си е магия.
Даниел: В същото време се впуснахме и в провеждане на онлайн занятия по „Философия с деца“. По принцип работим на територията на гр. София, но в случая поканени са всички – малки и големи деца в предучилищна и училищна възраст (заедно с родителите им) – да мислят, изследват и споделят чудните за тях теми заедно с други деца. „Философия с деца“ е дейност, която „ОнтоИдея“ развива и предлага от над 10 години, а самият аз практикувам от 4-5. В занятията се стараем да създадем и да си грижим за една изследователска общност от деца, която подкрепяме по пътя на мисленето – в това сами да изработват и споделят смисъл и идеи, да мислим заедно върху това, което ги учудва най-много.

Засега онлайн занятията за мен не представляват по-трудно предизвикателство, отколкото провеждането им на живо. Откривам децата готови да предлагат и изследват теми в същото добро и любопитно настроение, въпреки извънредното положение. И ако при тях не си личи тревогата, то е защото наистина вярват, че възрастните ще се справят. Както сподели едно 6-годишно дете наскоро: „Учените са тези, които са много учили, но и не само – те експериментират. Те ще създадат ваксина за вируса. И нямам търпение!“

Къде да ви открият хората, които проявят интерес?
Камен: Хората могат да ни открият на публично обявените координати – на сайта ни, страницата, имейла на ОнтоИдея. Аз лично съм в гр. Добрич и могат да ме открият в училище (или в момента – в Zoom и Hangouts), във Фейсбук или на имейла ми. Всеки от нас е ангажиран с една или друга (или няколко) от дейностите, които предлагаме в „ОнтоИдея“, и води занятия или провежда консултации и клубове на различни места.
Даниел: Всеки може да се свърже с нас, както и да открие повече информация, на нашите Фейсбук страници:
ОнтоИдея: https://www.facebook.com/OntoIdeaBG
Философия с деца: https://www.facebook.com/ChildrenWithPhilosophy

Пожеланието ви към всички, които ще прочетат това интервю?
Камен: Пожеланието ми към всеки е за нестихващо любопитство и движение – да не приемаме нищо за дадено и ясно, а да продължаваме да търсим, да се очароваме, да се изненадваме и да творим, да се обновяваме и обогатяваме постоянно!
Даниел: Пожелавам на всеки един човек по света да не губи надежда и да не спира да търси начини как да се справя с противоречията в живота си. Този, който прави ситуацията своя и се развива, може да се вглежда и допринася към това, което ни обединява, а не разделя.

Мари-Леа е френска студентка, която бе на обучение в София. И докато така и така бе тук реши и нарисува една от стените в Химикотехнологичен и металургичен университет в София!

Мари-Леа Хупин е на 20 години и учи инженерна механика в Université Technologique de Compiègne, северна Франция. От 5 години в свободното си време се занимава и с улично изкуство. Страстта й са рисунките, а и танцуването. В София танцува с Петя (за която ще ви разкажа скоро и която ми сподели тази история.

Стената, която Мари-Леа реши да нарисува е в ХМУ София  @uctmsofia в instagram

Рисунката е по мотиви на Малкия принц на Екзюпери. Нарисувала е самолета в 3D със специален софтуер, след което го е пренесла на стената. Първо получава разрешение от университета, след като дава предложение, след което представя проекти. Общо 25 часа работа й отнема, с маска на лицето, за да осъществи рисунката на стената.

Радва се, че колегите и преподавателите й приемат идеята, подкрепят я и след това се радват, разбира се, на резултата. Видно е и от снимките.

От всички тях и от престоя си в София Мари-Леа отнася много свежи спомени и приятелства обратно във Фанция.
Специалните й благодарности са за ръководителя на курса й Димитър Дончев и на преподавателката й от френска страна – Валери Мабил. Също е благодарна за възможността да посещава курсове в университета на френски и английски език. Партньорството между университетите е по програмата на Европейската комисия Erasmus+

Ето и страницата на Мари-Леа във фейсбук – https://www.facebook.com/alinate.art/ – може да дадете по един лайк 🙂

Браво на Мари-Леа! Благодаря и на Петя, която ми разказа за нея и осъществи връзката ни.

А на всички ни пожелавам повече мечти, повече проактивност – да променяме средата около нас. И най-вече – здраве!

Много е хубаво, че на все повече места из България има смислени алтернативи на държавното училище и все повече родители имат избор за децата си! Едно от тези места е училище Френе в Бургас и за него ми се иска да разкажа днес.

Френе използват похвати от съвременни образователни методи: проекто-базирано обучение, учене чрез преживяване, междупредметни връзки (мултидисциплинарност), Монтесори педагогика, сугестопедия, демократично образование, самонасочено учене.

Ето и ценностите им:

„Ние развиваме свободно училище, което предлага образователни услуги за деца и възрастни в подкрепяща и спокойна среда. Посредством внасяне на иновативни практики и постигане на синергия между най-добрите от актуалните методи на обучение, Училище “Френе” работи за реформа в българското образование на местно и национално ниво.“

Поздравявам екипа на Френе за смелостта, подхода и усилията! И всички родители, които избират мъдро за децата си!

Интервюто с Николета – основател и ръководител във Френе – тук.

Ирина бе студентка в SoftUni Digital миналата година и сред над 1000 студента нямаше как да остане незабелязана, такъв човек е – с чаровна усмивка, любознателност и чар. После пак й бях учител, защото дойде в обучения по предприемачество на фондация Бикоуз. След това участва в конкурс на Rinkers и ето, че спечели и вече, след около година подготовка, упорит, къртовски труд, вече стартира своята бизнес идея и PixiPhotoBooks е онлайн! Измина дълъг път Ирина, но пък проектът й е красив и носи радост. Затова и я поканих и с радост ви я представям!

Защо Pixi и защо Photo Books?

Пикси е емоционален проект. Чрез него ще се осмелявам да напомням за най-съкровените човешки моменти! И това са моментите, които ни правят истински щастливи!

Като малка исках да стана художник, съзнанието ми запечатва картини – така и всеки кадър разказва история!

В нашето дигитално съвремие, с напредването на смарт фотографията, снимките са се превърнали в ежедневен начин на комуникация. Има някои от тях, обаче, които заслужават да бъдат съхранени за по-дълго, отпечатани и споделяни отново и отново!   А иначе потъват в телефона или в клауда и дори не знам дали ще ги имам и когато остарея! Но, когато стане дума за печат, нещата стават сложни!

Pixi Photobooks са лесни фото книги, които стават онлайн за 5 минути – за хората, които нямат време да изрязват, да лепят ръчно фото албуми. Можеш да ги подредиш и от мобилния си телефон, а ние ги отпечатваме и ги доставяме директно до твоята врата!

Можеш да достъпиш снимки директно от мобилния си телефон, само да ги селектираш и те да се подредят автоматично.

Така ще имаш повече време да прекарваш със семейството и да създаваш хубави моменти!

Ирина като предприемач – на какво се учиш?

Непрекъснато се уча, но на дневен ред се опитвам да се осмелявам повече, да си вярвам, да мечтая смело – предизвиквам се! (Повтарям си, че всеки проблем има решение и че моята преценка е правилната.) Бягам от перфекционизма – защо не! Оказа се, че понякога дребен компромис със себе си може да ме освободи и даже да ме ощастливи! Търся лекота. Търся съмишленици. Въпреки приказката, че и сам воинът е воин, по пътя откривам как не съм сама, и това е най-хубавото!

Кои са най-големите предизвикателства до момента?

Техническата част по изграждането на платформата в началото ме изкара „извън релси“. Скочих без да имам опит в някои неща.., но нали никога не си напълно подготвен… С времето, с подкрепата на хора и с пренагласа се убедих, че нищо не е толкова сложно, колкото на мен ми изглежда!  Действам си стъпка по стъпка…кротко и упорито.

Все още понякога срещам скептицизма при среща с жена предприемач, но скоро след това наблюдавам как първоначалното впечатление се обръща.

Иначе най-голямото предизвикателство е да продължавам да вярвам, че ще има хора, които ще припознаят идеята!

Кой може да поръчва фото книги от Pixi и за кои моменти са подходящи?

Фото книгите са начин да оставиш „писана“ история, независимо дали е от кратък миг, като усмивка в парка, или от специален момент, като сватбения обет, например! Пожелавам ги най-вече на родителите с малки деца, защото връщането към тях предизвиква уникални емоции! Аз лично, за 15 години, не можех да отпечатам любимите снимки с моите деца. Знам колко изтощително може да бъде родителското ежедневие, а колко много сладки сълзи ще им донесат след време, така, както моята баба вечно чака снимки.. да си ги сложи на видно място!

А и някой ден децата ще са им благодарни за детските си снимки!

Възможността за добавянето на текст дава възможност да оставиш всякакво послание: смешен коментар, пожелание, цитат! За по-креативните има много допълнителни възможности за колажи, декорации, рамки, стикери, може да се твори с фантазия!

Надявам се крайният продукт да накара някого да се почувства обичан – това е прекрасен личен подарък с отношение, за любим човек, или за самия теб!

Какво си пожелаваш ти самата?

Иска ми се, чрез този проект, да срещам повече позитивни хора, търсят се поводи за повече усмивки, за да има смисъл в това, което правя. Малките моменти често правят големите спомени, вярвам, че връщането към тях може да ни вдигне..!

Хора сме и вярвам, че технологиите не трябва да ни затормозяват.

Pixi Photobooks е дигитален проект с желанието технологиите да ни помагат и с надеждата да останем ч о в е ч н и!

 

Присъединете се към нашите щастливи клиенти на pixiphotobooks.com!

---

Успех, Ирина!
Каня всички да дадете по един лайк поне, а защо не и да си поръчате албум 🙂

Нека ви представя Константин Димов. Той е на 25 и е от Ямбол. Завършва в НБУ финанси. За да се издържа, докато учи работи – вече 5 години, като готвач, две от тях навън и три в София.

Днес се видяхме в храм с будистки монаси в околностите на Катманду, Непал. Тук е за два месеца, през които ще доброволства като учител по английски език на децата в манастира.

В манастира живеят около 200 ученика на възраст между 9 и 25 години, които се готвят за монаси. Всички техни учители са от Тибет. Има и между 1 и 3 доброволеца, които помагат за английския. Момчетата учат тибетски, непалски и английски, както и разбира се общообразователните дисциплини и задълбочено изучават будизма. Стават в 5.30, правят медитация, закусват и започват да учат. Част от тях са сираци. Част от тях са изпратени от семействата си. Виждат семейството си само един път в годината. Голяма част от тях ще станат монаси – за тях няма да има семейство.

Константин е прекрасен. Решил, че иска да направи нещо по-смислено, потърсил в Интернет възможности да доброволства, кандидатствал, одобрили го и ето го в Катманду. Скромен, усмихнат, осъзнат – прекрасен.

Попитах го какви са плановете му за след завръщането му. Иска да се прибере в Ямбол и да опита да направи свой бизнес, нещо малко и смислено там.

Искрено му желая успех и в преподаването и след това с предприемачеството в Ямбол. И съм щастлива, че се запознахме и ми разказа историята си, а и даде разрешение да я споделя с вас.

---

Разказах и за Даката и неговото учителстване в Африка – тук.

Както доста приятели знаят – ние, у дома, сме любители на настолните / бордовите игри и сме големи фенове на някои от тях. Защото често приятели се обръщат към мен с въпрос за препоръка за игри – реших да опиша любимите тук с по няколко реда за по-лесна референция 🙂

Тези игри са идеални за семейни събирания, приятелски игри, дори за запознанства – т.е. да се играят с непознати (особено Диксит). Времето за игра е между 15 до 60 минути. Изисква се добро настроение, усмивки и (особено ако има по-малки деца или хора, които по принцип не играят / не са играли) лека доза търпение.

Диксит / Dixit

Безспорен фаворит и най-подходящ за силно смесени групи хора, непознати и познати, стари приятели, групи и с по-малки деца, доказано работи и за адвокати, счетоводители, лекари, програмисти и хора с всякакви професии. Доказано работи и в групи с хора от различни националности и култури. Забавен. С лесни правила. Може да се играе и без точки, ако точкуването ви притеснява.

Има най-различни колекции, които могат и да се смесват. Няма нужда да се купува задължително основна игра – голяма кутия – в нея има по-лесен начин за отброяване на точки само. Играта е с карти и сетове, които се допълват и правят възможно да се играе по-дълго и от повече хора. Минимален брой играчи за забавна игра е 4.

Кодови имена / Code names

Кодови имена е чудесна игра, която много харесваме. Наскоро открихме кооперативната й версия (в зелената кутия), която намираме за още по-забавна и увлекателна. Да, изисква мислене, комбинативност, въображение. Правилата не са много сложни. Може да служи и за обогатяване на речника и научаване на нови думи за подрастващите.

Линия

Уууу любима игра, изцяло логическа, лесна за игра – семпли правила, но изискваща мислене. Може да се играе и от 2-ма и от повече играчи.

Black stories

Симетро започнаха да издават цялата поредица Black stories с истории, които са истински, абсурдни, забавни, като целта е да се разгадават по време на самата игра. Смях и настроение, въпреки че са „black“. Играта е доста популярна сред тийн хора 🙂

Тук следва да дам кредит на приятели, които са ни зарибявали или с които играем и играем по много – Вася, Спасимир, Райна, Ганди, Сашо, Манчето и Цецо иии много други знайни и незнайни – благодарности!

За другите ни любими игри – Каркасон, Катан, Скрабъл, Селестия, Експлоадиращите котки – в следваща публикация скоро 🙂

Писах също по-рано за:

• Рисуване с печати от картоф
• Кукли от чорапи
• 5 съвременни български детски писателки, чиито книги си заслужава да имате

А вие играете ли?
Кои са любимите ви бордови игри?