този протест е много повече от вик за оставка

този протест е много повече от абревиатури и имена

този протест е много повече от действие против мафията

този протест е вдигнатата глава, воля за добро, желание за свобода, жажда за морал, търсене на красивото, намиране на общото, установяване на граници, сваляне на стени, разкъсване на с десетилетия споени вериги, разбиване на митове, колективна мантра, биенето на празнична камбана, подадена ръка, заедност, приятелство, себеразкриване, съмишленичество, енергия, поток, разбуждане, изцеляване, сбъдване, туптене, живот.

той е много повече от три минути по телевизията, няколко нови думи в речника, шепа хаштагове, много групи из социалните мрежи, стотици вече интервюта, статии и анализи.

той е удивителната след въпросителната след многоточието.

той е най-голямото нещо, случило се тук на всички нас.
този протест е чудо. цяло чудо. чудо, което продължава вече близо 100 дни.

чудото сме ние. и силата е с нас.

#оставка

задължително четиво по темата и при Владо Kaladan – притеснен съм и при Мирянка – ДПС не заслужават българските турци

много хора са обезверени, обезсърчени. питат ме: а след оставката какво? пак същото?!

след оставката – избори.да, вероятно след това ще се наложат още едни и още едни избори.

не е добре да се страхуваме от избори. именно те са основен инструмент на демокрацията.

не е добре сега да сменяме изборния закон. ще отнеме време. няма да го направят както трябва. законите следва да се пипат с чисти ръце.

будното гражданско общество няма да позволи повече грешни решения. и ще реагира всеки път, веднага.
хора, ще се случи. защото ние сме добрите.

#оставка

вгледани в малките проблеми на деня, в заинатеното ни правителство, което три месеца е като на самотен остров, но си вее байряка все едно не е така, вгледани в опитите протестът да бъде потушен, разтурен, сгромен, разделен, принизен, омърлян, сринат изпускаме голямата цел

голямата цел е една по-добра България

защото 23 години по-късно България е все още страната с най-голям брой деца в институции, разбирай домове за сираци, деца, изоставени от родителите си. в допълнение много деца са на самоотглеждане или познават повече баба и дядо, защото родителите са в чужбина и се връщат веднъж на година. и все още ежегодно умират деца в домовете. умират нелепо и деца извън домовете. и ние сме ОК с това.

защото 23 години по-късно България насърчава младите, ученици и студенти да заминат и всеки ден, с всеки полет те напускат това място. само след 5 години ще сме още по-малко и пенсионерите ще са над 50%. защото нищо не правим, за да задържим бъдещето на България в България.

защото 23 години по-късно черноморието прилича на бетонна крепост и продължаваме да го унищожаваме ден след ден, а планините ни умират, затънали в безхаберие, боклуци и пожари.

без да вадим „стари“ (от преди 10-ти ноември) призраци си имаме достатъчно „млади“ такива. и за мен не е важно ще яха ли някой протеста или не. ще се политизират ли нещата или не. защото те са достатъчно политизирани и сега. и без политическа воля няма как да се променят.

за мен е важно да знам защо ти си равнодушен към всичко това. защо стоиш у дома и приемаш именно това бъдеще на България. защо нямаш вяра в себе си. вяра в бъдещето на твоите деца тук. защо не искаш да промениш нещата.

ела на площада да поговорим. всяка вечер. 18.30.

и да, оставката ще е само началото. после ни чака много, много, много работа, но искаме ли, ще променим България към добро. само заедно ще успеем.

#оставка

знам, че си уплашен и объркан. точно като мен. казваш „светът се е побъркал“, вдигаш рамене, въздишаш и обръщаш глава.

те ни искат такива – уплашени и объркани. работили са доста, за да сме такива. в доказателство три цитата от Оруелската „1984“:

„Който контролира миналото контролира бъдещето. Който контролира настоящето контролира миналото“

„Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“

„Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.“

знам, че не вярваш да ни чуят. „е какво, толкова дни и не ни чуха. толкова дни, а нищо не се промени?!“

чуха ни. и нещата се промениха. повярвай, случи се нещо колосално!
България никога няма да е същата!

знам, че с дни, месеци години ни страхуват, пъдят, заплашват, унижават, обиждат, хулят, малтретират. всякак. и ни дават готови, лесни, угодни на тях решения.

знам, че ти е трудно да повярваш, че ти си промяната. че ние заедно сме промяната.

и все пак, помисли си. имаш няколко часа. харесва ли ти да живееш в държава, в която мафиоти и криминално проявени биват назначавани за шефчета и биват чувани, докато ти едвам намираш работа и гласът ти дори съседите не чуват. харесва ли ти да живееш в държава, в която черните джипки винаги са с предимство, докато линейките едва кретат и трудно пробиват път в задръстването. харесва ли ти да живееш в държава, в която учителите взимат по-малка заплата от чистачките в банка. харесва ли ти да сме на опашката и в образование и в здравеопазване и къде ли не. и още и още и още …

да, казваш, то това не е от последните месеци. да, години е така. но дошло е време за промяна.

да – ти си промяната. и аз съм промяната. ние сме промяната.

утре ще сме на площада. мирно, въпреки провокациите. настойчиво, въпреки умората. заедно, въпреки опитите да ни разделят.

и нека силата бъде с нас.

до #оставка

било е вероятно 90-та. бяхме студенти и четяхме основно на руски, защото нямаше книги на други езици, а на български излизаха рядко. всяка книга се предаваше от приятел на приятел и четяхме жадни. една от тези книги беше Архипелаг Гулаг на Солженицин.

няколко цитата:
Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип.

Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък живот води този, който всеки ден, излизайки от дома си, си удря главата в горния праг на врата, защото е твърде нисък за него.

Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот.

говоря за Солженицин с болка. макар книгите му да са изпълнени с дух. споделям и личната си болка и от днешния ден, в който объркани хора контрапротестират в София с портрета на Сталин.същият Сталин, чиито жертви достигат 20 милиона … и се чудя какво би станало някой немец да се разхожда из Берлин, например, с портрета на Хитлер? и ми е тъжно. и ме е срам.

в деня, който Европа отбелязва в памет на жертвите на Хитлеризма и Сталинизма …

Архипелаг Гулаг в Читанка

#дансwithme
#оставка