Ура за Юлия, доброволчеството и промяната

12742636_10207573653492487_3357843762134145501_n

Как мислите се запознахме с Юлия? Разбира се – въвлечени в работа по обща кауза! А общите ни каузи се оказаха не една и две. Юлия Андонова се занимава от много години с доброволчество и е избрала това и за свое професионално развитие – битката за каузи, за по-доброто на отделни групи хора и на обществото като цяло. Абе, от хората, които като срещнеш си казваш Wow! и аплодираш бурно, искаш да помагаш и знаеш, че дават смисъл на цялото.

Затова и взехме да си поговорим, защото примерът й е заразен!

Кога и как Юлия откри доброволчеството? Или то те откри?
Въпросът ти ме провокира да проверя кога точно се случи това вълшебно намиране. Случи се преди около 14 години (УАО…). Бях в училище, тъкмо приета в гимназията и около мен имаше изобилие от възможни клубове – Млад икономист, Екология, ученически съвет, „Милосърдие“ към БМЧК и т.н. Мисля, че опитах от всички възможни клубове, но намерих своето място в клуба на БМЧК. И така неусетно се заразих с „вируса“ на БМЧК и отделях много, много, много от времето си в името на другите. Забавно, смислено и изпълнено с уникални моменти време. Мога да разказвам с часове какво се случи за тези 14 години.

Какво ти носи това, отвъд клишираното „удовлетворение“, което само по себе си не е никак малко?
Удовлетворението е само част от цялостното усещане, то е началото. Удовлетворен си, че днес си помогнал на деца да научат нови неща за наркотиците и вредите от тях, удовлетворен си, че в дома за сираци (по онова време бяха много разпространени) си си играл с децата от дома и си полагал грижи за тях и така безкрайности от примери.
Доброволчеството за мен донесе много повече от удолетворение. Помогна ми да се изградя като личност, да реша какво искам да правя, в каква сфера на живота бих искала да се развивам, даде ми смисъл и много, много спиращи дъха моменти, в които осъзнаваш, че наистина този свят може да се промени и точно ти си част от тази промяна.
Доброволчеството ми донесе много сила, знания и умения. С едни от най-близките ми приятели сме се намерили именно по време на доброволстването ни.
Доброволчеството ми позволи да видя колко лоши неща се случват в света, но също така ми позволи и да видя как те могат да се променят и как хората ЗАЕДНО помагат и променят.
Да, не е толкова лесно, колкото звучи, но е възможно и има десетки малки и големи примери, които го доказват. И това не са примерите по новините, които отшумяват за три дни. Това са десетките хора, с които съм се срещнала за тези 14 години, които не са в новините, но които са имали нужда от помощ и ние сме им помогнали.

Кои каузи припознаваш като свои и по кои работиш с най-голямо желание?
Често с приятели се шегувам, че щом става дума за наркотици и насилие значи съм в свои си води…. 😀 Извън странния ми хумор – каузите, които трайно се настаниха в живота ми са свързани с едни от най-тежките моменти, които хората преживяват. Моменти, в които хората има нужда от някой, който да повярва в тях и да се бори с тях и за тях. Защото работата с насилие и наркотици често пъти е една голяма битка.
Ще разкажа за това малко повече. Нали знаете, че мечтите се сбъдват? Когато бях на 15 мечтаех да порасна голяма, да имам подходящо образование и обучение и … да работя с хероинозависими на терен. Има едни специални програми – Програми за намаляване на здравните щети сред употребяващи наркотици. Ето в такава програма си мечтаех да работя. Но за да си част от такава програма трябва да отговаряш на много условия. Научих за тези програми на едно от обученията за обучители по превенция на зависимости, в което участвах. През годините натрупах много опит в обучението на връстници по тази и други теми. Неусетно годините си минаха, с опит, обучение, подходяща специалност в университета…
И така през не толкова далечната 2010 година станах част от екипа на Фондация „П.У.Л.С.“. Започнах работа на терен с хероинозависими и станах нощен дежурен в Кризисния център за пострадали от насилие или трафик.
Така каузите за подкрепа на пострадали от насилие и работа с употребяващи наркотици трайно се настани в живота ми. Мога дълго да разказвам и за двете каузи, за болката и смисъла да помагаш. Общото и в двете големи каузи е човешкото страдание и необходимостта от незабавна защита, която често пъти спасява животи. А усещането в края на деня, колкото и тежък да е понякога, че си помогнал истински на някой, е толкова приятно и истинско, толкова награждаващо и даващо смисъл и енергия да продължиш.

Има ли моменти, в които искаш да се откажеш или ти е трудно, предвид сложността на казусите, темите, с които си се захванала?
Понякога съм тъжна, понякога чувствам голямо безсилие пред действителността, в която живеем. Не само в Българя, в целия свят. И понякога се питам какъв е смисълът, защо са всички тези безсънни нощи, безкрайни усилия и битки… И тогава си мисля за всички хора, на които сме помогнали през годините, за онези истински, вдъхновяващи истории, за тези, които няма да чуете по новините, защото имат happy end и по един или друг начин, с екипа на Фондация „П.У.Л.С.” сме били част от този щастлив финал. За всички хора, които няма към кого друг да се обърнат… И не се отказвам, някъде намирам сили и продължавам, защото има смисъл.

Кога се чувстваш удовлетворена от работата си?
Всяка вечер. Аз съм щастлива с всичките си 1001 занимания, които вярвам, че правят този свят едно по-сигурно място за едни хора, по-усмихнато и позитивно за други и т.н.
Работата ми е такава, че удовлетворението е част от всеки един ден, защото във всеки един миг виждам смисъла от усилията ни.
Имам и безкрайно много истории, които просълзяват, спират дъха и те карат да се усмихнеш. Виждала съм деца, с които съм работила като малки, които виждайки ме отново години по-късно ми споделят колко важни са били срещите и обученията ни, как това им е помогнало в университета, работата и т.н. Понякога получаваме и-мейли или съобщения от клиенти, които ни благодарят, че сме част от промяната в техния живот, че вече живеят без насилие….

11219063_10205634979026837_8007828283304519750_n

Какво казваш на всеки, който се колебае да помага и да се включва?
Понякога хората се колебаят дали има какво да дадат или как да помогнат- Всеки човек пази в себе си доброто, то е част от нас. Има безкрайности от каузи и възможности за помощ на другите. Просто трябва да си поемеш дъх и усетиш кое е твоето нещо, коя е твоята кауза….
И тук се сещам за една от любимите ми песни на Емил Димитров „Ако си дал“. Тя изчерпва отговора на този въпрос.

Ако имаше вълшебна пръчица какво би променила първо в нашия свят?
Толкова неща искам да променя в нашия свят… Истината е, че с много хора ежедневно работим за промяната на света.
Но ако наистина имах една вълшебна пръчица бих направила хората по-усмихнати, по-щастливи, вярващи в себе си, обичащи….
Вярвам, че всеки човек носи в себе си добротата и възможността да променим днешната ни действителност – нужно е само малко смелост и вяра за да се случи., а вълшебната пръчица се крие във всеки един от нас 😉

Благодаря ти, Юлия!

The Righteous mind. Защо добрите хора са разделени

IMG_5586

The Righteous mind. Why good people are divided by politics and religion от Jonathan Haidt бе книга, която нямаше как да подмина в книжарницата и жадно зачетох веднага, щом се сдобих с нея. Четох я бавно и с много връщания напред-назад. Много пластове в човека и обществото ни разнищтва авторът, задава убави, дълбоки въпроси и захвърля настрана, подлага на силно съмнение своите (либерални) виждания, за да опита възможно най-обективно да намери отговор на въпроса аджеба защо не могат умните и добри хора да се сработят, защо все позволяват да има линия на разделение между тях – я от религии, я от партийни принагделжности или политически възгледи.

„A landmark contribution to humanity’s understanding of itself“, както пише за книгата New York Times.

С мои приятели в последните години много сме обсъждали темата, извеждали сме различни хипотези, защото въпросът за разделението между нас, хората, силно ни вълнува. Търся обяснения в много книги. Тази е от тези, отговорила на много въпроси и намерила не малко важни детайли по темата.

Разсъжденията са най-вече за морала, моралните устои на човек, как се създават, как се променят. За това как и по-скоро защо съдим другите. Как решаваме кое е добро и кое – лошо. Защо уж сме цивилизовани, пък допускаме войни, реч на омразата и разделения.

Няколко много любопитни морални дилеми са споделени в книгата, част от голям набор подобни, с които екипът на Хаид е правил задълбочено проучване, за да изведе основните тези в книгата. С тях не веднъж напоследък забавлявах успешно (до силно изчервяване на част от компанията) приятели при събирания. Провокативни, измерващи границите ни и показващи, че всичко е процес. И процесът има нужда от провокации, за да се движи напред.

Екипът на Хаид проучва хора от различни места по света, за да сравни как те изграждат своя морал. Хора, от различни прослойки, образование, професии. Unexpectedly, the effect of social class was much larger that the effect of city. Well-educated people in all three cities were more similar to each other than they were to their lower-class neighbors.

Кое е правилно? Кое е вярно? Кой решава? Къде са твоите граници? А моите? А общочовешките? Кое ни прави хора? А кое – цивилизовани такива?

Като Спиноза, авторът, а и читателят в мое лице поне, се опитва не да се присмее на човешките помисли и действия, не да ги критикува, не да ги мрази, а да ги разбере.

Ето малко откъсчета от книгата:

„morality is the extraordinary human capacity that made civilization possible“

„morality is self-constructed by children on the basis of their experiences with harm“

„we’re born to be righteous, but we have to learn what, exactly, people like us should be righteous about“

„moral communities are fragile things, hard to build and easy to destroy“ – всеки, занимавал се с опити за това у нас е наясно, при мен опитът е доста пресен и болезнен

мисля, че това е доста важно за нас тук и сега: „many nations are failures as moral communities, particularly corrupt nations where dictators and elites run the country for their own benefit. If you don’t value moral capital, then you won’t foster values, virtues, norms, practices, identities, instructions, and technologies that increase it“

„moral capital leads automatically to the suppression of free riders, but it does not lead automatically to other forms of fairness such as equality of opportunity“

„if you are trying to change an organization or a society and you do not consider the effects of your changes on moral capital, you’re asking for trouble … (this explains why liberal reforms so often backfire and why communist revolutions usually end up in despotism)“ – тук има цяла, много задълбочена и любопитна част от книгата, в разгръщане на тази теза и защитата й, която ще оставя любопитните сами да прочетат

вероятно с това ще се скандализират доста хора „rather than building more prisons, the cheapest (and most humane) way to fight crime may be give more money and authority to the Environmental Protection Agency“

„as long as consumers are spared from taking price into account – that is, as long as someone else is always paying for your choices – things will get worse“

„the miracle of spontaneous order that emerges when people are allowed to make their own choices“

„anything that binds people together into dense networks of trust makes people less selfish“

„diversity makes people turn inward and become more selfish, less interested in contributing to their communities“

„emphasizing differences makes many people more racist, not less“ мисля, че е много важно да разберем това

и много хубаво за финал на този пост изречение от книгата „If you really want to open your mind, open your heart first“

p.s. макар четенето й да отне много време, оставям си я на нощното шкафче за още минавания и съм благодарна, че я срещнах тази книга

Рута Сепетис. Сол при солта

IMG_5608

„Сол при солта“ на Рута Сепетис (Salt to the Sea, Ruta Sepetys) е от книгите, които се помнят много дълго, а се четат на един дъх. От задължителните, поне по моя списък. И съм напълно склонна да се присъединя към New Yourk Times в твърдението „Най-забележителната книга на 2016“ и на Goodreads и Amazon, които я определят като най-добра книга за 2016-та.

Януари 1945. Войната е в края си, но не и за жертвите, които поглъща като безпощадна бездна. Германия и Русия завличат целия свят в битката си за надмощие и погубват милиони невинни. Полша и Източна Прусия стават главна арена на битки, глад, смърт … Сред всичко това все пак някои хора успяват да оцелеят и да запазят човешкото в себе си.

Историята е разказана през погледа на Йоана, сляпо момиче от Литва, Флориан, младеж-реставратор от Прусия, Емилия – 15 годишна полякиня, изнасилена от руски войници, Алфред – немски младеж, въвлечен във войната и Йоана, медицинска сестра от Литва.

Историята на бягството, оцеляването, потъването на „Вилхелм Густлоф“ – вероятно една от най-големите трагедии по време на Втората Световна война, с удавянето на на 9000 души на борда му.

„Отчаянието беше до такава степен осезаемо физически, че спокойно бих могъл да го рина с лопата от кея.“

„Мъничкото бебе се гушеше в прегръдките ми. … Как би могла да различи истините от лъжите? Щеше ли да повярва, че поляци, евреи, украинци, арменци и унгарци живееха заедно в мир в Лвов преди войната?

Войната беше изсмукала цветовете, оставяйки единствено вихрушка от сивота.“

„Ако историческите романи събуждат интерес у вас, проучвайте фактите, историческите документи, разказите и свидетелските показания на участниците в събитията. Те представляват раменете, върху които се крепи историческата проза. След като съвременниците на събитията напуснат този свят, не бива да позволяваме истината да изчезне заедно с тях. Моля ви, дайте им думата.“

След Тесният път към далечния север, който прочетох миналото лято и ми разкри Втората Световна, погледната от към войниците от Австралия, Нова Зеландия, хванати в плен в Азия, Сол при солта допълва картината през погледа на цивилните поляци, литовци, прусяци, в бягството им от / между еднакво безпощадните и загубили всичко човешко немски и руски войски. Войната ще е винаги неразбираема за мен, нелепа и грозна. Иска ми се да се поучим от всички войни и намерим по-скоро път към човечни решения, заедно, всички.

Сол при солта не е леко четиво. Но ми се иска повече хора да прочетат тази книга.

Присъединявам се към призива на Жоро към Сиела да издадат и другата книга на Рута Сепетис – Between Shades Of Gray.

Зеленчукови композиции идеални за компост

kompost

Това са отпадъците от подготовката за една семейна вечеря.
От една семейна вечеря. Салата. Зеленчуци за яденето. Около 200-250 грама обелки, семки, дръжки. Понякога може да достигне до килограм (динени кори, кори и семки от пъпеши, например). Ако се умножи за обяд и за вечеря стават около 0.5 кг на ден. Умножено по 300 дена в година прави около 150 кг. Да, 150 кг органичен отпадък, който отива в общия кюп отпадъци. От всяко семейство, от всеки вход, блок, къща, квартал на всеки град.

Ако дори малка част от нас компостират тези 150 кг годишно то това е био маса, която може да се превърне в прекрасна почва за зеленината около дома, блока, градинката в квартала. А и може да се спести разход за извозването на този отпадък към сметището.

Какво може да се компостира ли? Всякаква био маса – листа, обелки и други остатъци от плодове (ябълки, диня, пъпеш, круша, банан, цитруси и още и още) и зеленчуци (листа от зеле, обелки от картофи, семе и дръжки от чушки и още и още), черупки от яйца.

Другаде семействата са насърчени и дори на места задължени да компостират или изхвърлят био масата за компост в отделни контейнери. За това получават облекчения от данъци или глоби, ако не го правят.

Крайно време е това да започне да се случва и у нас.
Лесно е. Не е мръсно. Ползите са големи. За всички нас.

За компостирането писах още:
И пак ви казвам – компостирайте
Всеки може, навсякъде може
Моят начин лесно да изхвърлям разделно
а и едно чудесно видео с Любо Ноков, за който още не го е гледал, патриотично видео – тук.

Мат Ридли: Геномът

FullSizeRender

Геномът – автобиография на един биологичен вид в 23 глави на Мат Ридли е издадена от Сиела преди доста години, а е писана 1999-та. Въпреки това книгата е фантастично пътуване, поднесено с добра доза чувство за хумор и многоплатова информация из човешките гени. И не само човешките.

Дори да сте с не добри спомени от часовете по биология в училище, да сте забравили всичко, научено в класната стая, учителката ви по биология да ви е стресирала или отегчила, да се страхувате от тежка наука и досадни теории – тази книга няма да ви уплаши, напротив ще ви прилъсти.

Защо 23 глави ли – всяка глава е посветена на една от нашите 23 хромозоми.

Забавна, оптимистична, лека за четене е поднесена сложната иначе ДНК теория. Мат Ридли привнася една свежест и дори по-философските концепции ги поднася с приятна гарнитура от любопитни факти, биографични детайли за учените и обяснение на контекста на всяко откритие или ситуация в света на гените.

Корицата на българското издание не ми допада много, затова споделям една от чуждите такива.

 

Genome_(Ridley)_cover

Силно препоръчвам за любопитните.

 

 

Krista Scott-Dixon: Why me want eat

IMG_4748

Slowness is your friend. Една от многото симпатични мисли, които открих в книгата на Криста Why me want eat.

Книгата е лека и забавна. И няма как да се разкаже и сподели за нея. Но ето поне няколкото стъпки, които Криста подсказва:
1. Дишай. Упражнявай се да дишаш.
2. Яж бавно.
3. Упражнявай се да забелязваш.
4. Упражнявай се да вярваш, че заслушаваш добро хранене.

Какво може да ни нахрани?
. прегръдка
. подремване
. спанак
. ябълка
. яко викане
. време за себе си
. слънцето
. храна за душата
. топъл душ
. един блус
. куп храна

5. Достатъчно протеини.
6. С цвят и мирис.
7. Здравословни мазнини.
8. Движение.

Благодарност на Димитър Михайлов за споделеното за/на книгата.

Браво за Естония или каква може да бъде България

DDjxVy2XsAAQBgD.jpg:large

Естония поема председателството на ЕС и това е поводът за този пост. Цитираните в инфографиката данни радват толкова много!

Естония е първата страна в света, въвела електронно гласуване – това става още през 2005 година! Знаем, че там е електронно и управлението и много неща минават онлайн – в това отношение Естония е европейски лидер.

Близо 50% от територията на Естония е заета от гори – ехаааа!

БВП на глава от населението – 15 883 Евро – wow!

Инфографиката е от twitter на Европейския парламент.

Може ли и България? Сериозно питам.

Ивайло Славов за силата на обратните връзки и как се случва промяната

tedxsofia2017

Ивайло Славов за силата на обратните връзки и как се случва промяната – ако спомена, че Ивайло е учен и говори за наука и климатични промени вероятно ще намаля драстично броя на хората, които ще прочетат това и ще пожелаят да изгледат видеото. Но този TEDxSofia talk е прекрасно поднесен, с лекота се говори по сериозни теми, а Ивайло е артистичен и забавен, пък и публиката участва през цялото време с обратна връзка.

Основните тези:

Позитивната обратна връзка максимизира промяната, води до разрастване и ново състояние.

Негативната обратна връзка минимизира промяната, води до равновесие и стабилност.

Подробностите са във видеото. Едни смислено инвестирани 18 минути.

 

 

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране, не ги захвърляй безразборно

IMG_5010

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране и истинско съкровище, което най-често използваме само за малко (пием бира и хоп – празна бутилка, хапваме киселите краставички и хоп – празен буркан). Ако захвърлим сред природата (брррр това е снимка от тази неделя в планината) – това го считам за брутално порно в храма – ще стои там три човешки живота напред, зиме и лете и лете и зиме и няма мърдане. Гнусно, нечовешко.

IMG_5186

Посетих новата инсталация за сепариране на стъкло край София на Екопак и съм силно впечатлена (снимката горе). Машината отделя всичко ненужно (етикети, метални пластини), разделя стъкления амбалаж и по цвят и така е готов за рециклиране, т.е. да се превърне отново в бутилка или буркан. Планини от стъклени бутилки и натрошено стъкло произвеждаме всеки ден всички ние. Добрата новина е, че могат и се рециклират. Ако ги изхвърляме в зеления контейнер.

Може. Заедно можем. Остава да поискаме.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

Захвърлено богатство – отпадъците от опаковки

IMG_5156

Всеки ден всеки от нас небрежно и лежерно отнася кога в металните кофи, кога просто захвърля (не, не ти, но няма как да не се съгласиш, доста хора небрежно изхвърлят) на улицата бутилки от минерална вода, кенче от бира, опаковка от чипс или всякакъв друг отпадък от опаковки, които реално биха могли да бъдат рециклирани.

В последните много години човечеството изконсумира за около половин година това, което планетата може да ни осигури за цяла. С около две планети назад сме вече. В океаните има цели острови от пластмаса. Дърветата си ги сечем (ние в България и с лекота изнасяме за съседни държави безценната суровина) и използваме тонове хартия, вместо да я рециклираме. Дори стъклото – бутилки, буркани, което има опция да се рециклира безкрай много пъти изхвърляме в общия кюп отпадъци.

Абе ще каже човек, че нямаме мисъл в главата си и че цялата тази еволюция и интелигентност, за която претендираме, в моменти на ежедневна рутина позабравяме. А да, имаме оправдания – „ама те не ги преработват наистина“, „ама нямам наблизо разноцветни контейнери за разделно събиране“, „абе това не е моя работа, нали си плащам данъците на държавата“ и т.н. т.н.

Ето колко красиви и чисти, готови за преработка могат да бъдат събраните за няколко дена у нас отпадъци от опаковки. Събираме ги в една обща по-голяма чанта и после ги отнасяме за разделно изхвърляне в трицветните кофи в квартала. Намирам го за лесно, ненатоварващо и крайно необходимо действие. Боли ме, когато виждам чуден ресурс, който може да се използва още и още, вместо да замърси и без това позадръстената от боклук природа, да се изхвърля в общия кюп.

Много хора, отивайки на Запад, започват да изхвърлят разделно. Защото там има сериозни глоби ако не го правиш. По закон и тук има глоби. Но никой не прави контрол. За мен контролът от страна на държавата е нещо вторично и дори неприятно. Струва ми се всеки има мисъл, съвест и достатъчно възможности да вземе решение сам за себе си и да полага усилия да живеем по-чисто и разумно.

Ще се радвам, ако и ти го правиш. Защото само заедно можем да се измъкнем от боклучавото блато, което в момента сме подготвили за децата ни. Нали.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

p.s. Осъзнавам, че рискувам да стана досадна с периодично повдигане на темата тук, в блога ми и из социалните мрежи. Но ще го правя докато не видя наоколо си реално повече хора да започнат да събират и изхвърлят разделно. Така смятам за правилно.