Как мислите се запознахме с Юлия? Разбира се – въвлечени в работа по обща кауза! А общите ни каузи се оказаха не една и две. Юлия Андонова се занимава от много години с доброволчество и е избрала това и за свое професионално развитие – битката за каузи, за по-доброто на отделни групи хора и на обществото като цяло. Абе, от хората, които като срещнеш си казваш Wow! и аплодираш бурно, искаш да помагаш и знаеш, че дават смисъл на цялото.
Затова и взехме да си поговорим, защото примерът й е заразен!
Кога и как Юлия откри доброволчеството? Или то те откри?
Въпросът ти ме провокира да проверя кога точно се случи това вълшебно намиране. Случи се преди около 14 години (УАО…). Бях в училище, тъкмо приета в гимназията и около мен имаше изобилие от възможни клубове – Млад икономист, Екология, ученически съвет, „Милосърдие“ към БМЧК и т.н. Мисля, че опитах от всички възможни клубове, но намерих своето място в клуба на БМЧК. И така неусетно се заразих с „вируса“ на БМЧК и отделях много, много, много от времето си в името на другите. Забавно, смислено и изпълнено с уникални моменти време. Мога да разказвам с часове какво се случи за тези 14 години.
Какво ти носи това, отвъд клишираното „удовлетворение“, което само по себе си не е никак малко?
Удовлетворението е само част от цялостното усещане, то е началото. Удовлетворен си, че днес си помогнал на деца да научат нови неща за наркотиците и вредите от тях, удовлетворен си, че в дома за сираци (по онова време бяха много разпространени) си си играл с децата от дома и си полагал грижи за тях и така безкрайности от примери.
Доброволчеството за мен донесе много повече от удолетворение. Помогна ми да се изградя като личност, да реша какво искам да правя, в каква сфера на живота бих искала да се развивам, даде ми смисъл и много, много спиращи дъха моменти, в които осъзнаваш, че наистина този свят може да се промени и точно ти си част от тази промяна.
Доброволчеството ми донесе много сила, знания и умения. С едни от най-близките ми приятели сме се намерили именно по време на доброволстването ни.
Доброволчеството ми позволи да видя колко лоши неща се случват в света, но също така ми позволи и да видя как те могат да се променят и как хората ЗАЕДНО помагат и променят.
Да, не е толкова лесно, колкото звучи, но е възможно и има десетки малки и големи примери, които го доказват. И това не са примерите по новините, които отшумяват за три дни. Това са десетките хора, с които съм се срещнала за тези 14 години, които не са в новините, но които са имали нужда от помощ и ние сме им помогнали.
Кои каузи припознаваш като свои и по кои работиш с най-голямо желание?
Често с приятели се шегувам, че щом става дума за наркотици и насилие значи съм в свои си води…. 😀 Извън странния ми хумор – каузите, които трайно се настаниха в живота ми са свързани с едни от най-тежките моменти, които хората преживяват. Моменти, в които хората има нужда от някой, който да повярва в тях и да се бори с тях и за тях. Защото работата с насилие и наркотици често пъти е една голяма битка.
Ще разкажа за това малко повече. Нали знаете, че мечтите се сбъдват? Когато бях на 15 мечтаех да порасна голяма, да имам подходящо образование и обучение и … да работя с хероинозависими на терен. Има едни специални програми – Програми за намаляване на здравните щети сред употребяващи наркотици. Ето в такава програма си мечтаех да работя. Но за да си част от такава програма трябва да отговаряш на много условия. Научих за тези програми на едно от обученията за обучители по превенция на зависимости, в което участвах. През годините натрупах много опит в обучението на връстници по тази и други теми. Неусетно годините си минаха, с опит, обучение, подходяща специалност в университета…
И така през не толкова далечната 2010 година станах част от екипа на Фондация „П.У.Л.С.“. Започнах работа на терен с хероинозависими и станах нощен дежурен в Кризисния център за пострадали от насилие или трафик.
Така каузите за подкрепа на пострадали от насилие и работа с употребяващи наркотици трайно се настани в живота ми. Мога дълго да разказвам и за двете каузи, за болката и смисъла да помагаш. Общото и в двете големи каузи е човешкото страдание и необходимостта от незабавна защита, която често пъти спасява животи. А усещането в края на деня, колкото и тежък да е понякога, че си помогнал истински на някой, е толкова приятно и истинско, толкова награждаващо и даващо смисъл и енергия да продължиш.
Има ли моменти, в които искаш да се откажеш или ти е трудно, предвид сложността на казусите, темите, с които си се захванала?
Понякога съм тъжна, понякога чувствам голямо безсилие пред действителността, в която живеем. Не само в Българя, в целия свят. И понякога се питам какъв е смисълът, защо са всички тези безсънни нощи, безкрайни усилия и битки… И тогава си мисля за всички хора, на които сме помогнали през годините, за онези истински, вдъхновяващи истории, за тези, които няма да чуете по новините, защото имат happy end и по един или друг начин, с екипа на Фондация „П.У.Л.С.” сме били част от този щастлив финал. За всички хора, които няма към кого друг да се обърнат… И не се отказвам, някъде намирам сили и продължавам, защото има смисъл.
Кога се чувстваш удовлетворена от работата си?
Всяка вечер. Аз съм щастлива с всичките си 1001 занимания, които вярвам, че правят този свят едно по-сигурно място за едни хора, по-усмихнато и позитивно за други и т.н.
Работата ми е такава, че удовлетворението е част от всеки един ден, защото във всеки един миг виждам смисъла от усилията ни.
Имам и безкрайно много истории, които просълзяват, спират дъха и те карат да се усмихнеш. Виждала съм деца, с които съм работила като малки, които виждайки ме отново години по-късно ми споделят колко важни са били срещите и обученията ни, как това им е помогнало в университета, работата и т.н. Понякога получаваме и-мейли или съобщения от клиенти, които ни благодарят, че сме част от промяната в техния живот, че вече живеят без насилие….
Какво казваш на всеки, който се колебае да помага и да се включва?
Понякога хората се колебаят дали има какво да дадат или как да помогнат- Всеки човек пази в себе си доброто, то е част от нас. Има безкрайности от каузи и възможности за помощ на другите. Просто трябва да си поемеш дъх и усетиш кое е твоето нещо, коя е твоята кауза….
И тук се сещам за една от любимите ми песни на Емил Димитров „Ако си дал“. Тя изчерпва отговора на този въпрос.
Ако имаше вълшебна пръчица какво би променила първо в нашия свят?
Толкова неща искам да променя в нашия свят… Истината е, че с много хора ежедневно работим за промяната на света.
Но ако наистина имах една вълшебна пръчица бих направила хората по-усмихнати, по-щастливи, вярващи в себе си, обичащи….
Вярвам, че всеки човек носи в себе си добротата и възможността да променим днешната ни действителност – нужно е само малко смелост и вяра за да се случи., а вълшебната пръчица се крие във всеки един от нас 😉
Благодаря ти, Юлия!
Follow
