след като постоянно потъвам в някакви дни, които са отдавна минали, а все едно са вчера; след Ранобудното петленце и Дела и Документи

попадам днес случайно на записките си от ранните 90, когато съм чела „Корона от тръни“ на Стефан Груев; не знам дали бих препрочела книгата в днешния политически контекст, но тогава помня бе въздействаща за мен; както и да е, ето едни мъдри думи за носталгията и спомените:

„От историографска гледна точка носталгията си има своята стойност. Подбирайки образи и случки от невъзвратимото минало, носталгията служи като добър пазител на спомени. Тя ги съхранява ревниво и с любов, запазвайки живи не само фактите, но също и настроението, и цвета на епохата.“

„Всичко това е тъй живо в спомените ни, а от друга страна, обективно то вече не съществува никъде другаде.“

и като лек контрапункт на горното, а може би в негово допълнение няколко реда от Саймък, „Градът“:

„Минало няма. Не съществува никакво минало, ако не се смятат спомените, които прелитат на нощни криле в сянката на съзнанието. Няма минало, което да може да се достигне. Никакви фрески по стените на времето. Никаква кинолента, която би могъл да върнеш обратно и да видиш какво е било някога.“

тъжно, но истина.

след Istanbul и Сняг ми дойде ред на Името ми е Червен

омаяна вече от Орхан Памук с предните четени неща имах завишени очаквания, които се оправдаха многократно

пленяващо целият текст е разказан от първо лице, но от много лица / неща – главният герой е различен във всяка глава, той е и Дяволът, и Кучето, и Дървото, и Убиецът и жертвата … и четейки виждаш света през очите и мислите на всеки един от тях, реалистично, без свян, в прав текст.

четох я бавно, така трябваше – модерен текст, който същевременно вплита като в сложна дантела история в историята, герои от фабулата с такива от митологията – wow! отново много линии, заплетени – естествено любов/и и омраза, завист, професионална и религиозна гордост, мисли за изкуството, мъдрост, много мъдрост

„Старите хератски майстори се стараеха да изобразяват света както го вижда Аллах и не се подписваха върху висунките си, за да скрият своята индивидуалност. А вие ще се подписвате, за да скриете отсъствието на индивидуалност.“

„Не мечтаеш ли, времето спира.“

просто така ми дойдоха и затова така неприлично ги намъквам в този пост, но все пак си позволявам да измъкна с едни гърди напред тази, на която повече се радвам:

„близо до бебето“ е поредната „зелена“ книга на Горичка и Сиела и може би първата, която стигна много близо до мен
често ми се случва като кажа, че родителството / майчинството е голяма радост, забава и дар да остана неразбрана и затова книжката на Василена Доткова идва като нужен и очакван разговор със себеподобен
родителството по лесния начин – в хармония с природата – е възможно и наистина лесно, само трябва да му се оставиш
в книгата – илюстраниите са симпатични, текстовете – леки и искрени
препоръчвам на всички, които скоро ще стават или отскоро са родители

* * *

„фасове“ на Ваня Щерева, мда, осъзнавам, че има нотка цинизъм да смеся двете книги в един пост, но животът е такъв … един пепелник с фасове – разчупена книга, събрано от всичко; харесва ми хаоса на текста и графичното оформление, някак много ми пасва; не знам доколко не е прекалено търсено, но не стои изкуствено, поне не на бързо четене
интервю с Ваня Щерева има тук

едно

идвам си от представянето на първата книга на Йордан Петков – „Със съкращения“

Грамофон беше доста препълнен (и опушен), Данчо скандално млад (само на 20) и както сам каза за себе си „гениално талантлив“, а книгата е на цена само 7 лева и мисля, че заслужава внимание

ето и едно бързо интервю, което авторът даде малко преди представянето днес

* * *

две

Михаела Петрова е втората дебютантка за седмицата – книгата й „Секс, любов и други глаголи“ ще видим на 1 февруари

Михаела е от най-човечните пишещи хора около мен, а освен това напоследък заедно пием вино, но това е друга тема; малко интервю с нея има онлай тук

* * *

и на Йордан и на Михаела – книгите им да намерят най-готините си читатели!

днес Георги Варзоновцев мило е писал за книгата ни с Гори

покрай излизането й пропуснах и сега бързам да наваксам – в книгата освен всички други хубавини има и три интервюта с трима от най-интересните хора от българската блогосфера, а именно:

Йовко
Пейо
Георги

и от миналата седмица се присещам за Георги, който бе така мил да напише в зората на масовото разпространение на Интернет у нас – още през 2001-ва година една статия наречена Супермен срещу граф Д’Зайн

„Всъщност комиксите както и мрежата са за мечтатели. Когато четеш една страница, виждаш връзка нанякъде и я кликваш, после следващата и следващата… Точно както става с мислите – никога не знаеш от къде си започнал и никога не знаеш къде ще те отведат…“

Георги бе така добър да напише по своя пленителен начин тази история и да я посвети тогава на новородения ми син, с което истински ме трогна

защо се присещам за това? защото все още, за жалост, хората мислят за Интернет в старите мерки, в стандартите за офлайн и не искат да приемат, страх ги е да приемат, че реалността вече е друга, но това, успокоявам се аз, си е най-вече за тяхна сметка, нали? <gring>

Борис Пастернак е сред най-любимите ми писатели – ето мнението му за стадността

в продължение на предния пост, леко като контрапункт, или не съвсем, а?

цитатът е от „Доктор Живаго“

„Стадността винаги е убежище за бездарните, независимо дали става дума за вярност на Соловьов, на Кант или на Маркс. Само отделни хора търсят истината и късат с всички, които недостатъчно я обичат. Кое на този свят заслужава вярност. Почти нищо. Мисля, че човек трябва да е верен на безсмъртието, това е другото име на живота, малко подсилено.“

някои постове напоследък ме размислиха отново по темата
да се поддаваш на стадното чувство или да се бориш винаги да си черната, зелената, розовата овца; тъй като човек изпълнява различни роли в някои мисля чепредпочита да е различен, но в повечето ще не ще е еднакъв

та прибягнах до тетрадките със записки, изрових няколко цитата от Ерих Фром – „Изкуството да обичаш“

„Ако съм като всеки друг, ако нямам чувства и мисли, които да ме правят различен от останалите, ако се приспособявам към общоприетите обичаи, облекло и идеи, аз съм спасен; спасен съм от страшното чувство на самота. За да наложат такъв конформизъм диктаторските режими прибягват до заплахи и терор, а демократичните – до внушение и пропаганда.“

„Човек може да разбере колко страшно е да бъде различен, да бъде няколко крачки извън тълпата само ако е осъзнал остротата на потребността да не остане изолиран.“

„Всъщност обаче хората искат да се приспособяват в много по-голяма степен, отколкото са принудени да се приспособяват.“

„… всички да изпълняват едни и същи команди, всеки да е убеден, че действа по собствено желание …“

„От раждането до смъртта, от понеделник до понеделник, от сутрин до вечер всяка дейност е станала рутина, предварително определена от възприет стандарт. Как заплетеният в мрежата на рутината няма да забрави, че е човек, уникален като личност, на когото е даден само един единствен шанс за живот, с надежди и разочарования, със скърби и страхове, с копнеж за обич и с ужас от нищото и изолираността!“

и за десерт нещо от „Дневникът на един гений“ на Салвадор Дали

„От най-ранно детство имам порочната нагласа да се възприемам като различен от обикновените простосмъртни. И това вече ми се удава добре.“

/следва продължение/

бях видяла линк към подобен сайт в блога на Allan, после, наскоро Valerie ме покани и се зарибих – социална мрежа за четящи – www.goodreads.com

начините, по които избирам коя книга да зачета са:
– познат автор, който вече харесвам
– референция от приятел
– любопитно заглавие, автор
– нещо, което съм прочела онлайн за книгата и ме е провокирало

е, вече си имам още един начин – като погледна по виртуалните рафтове на моите приятели, без да ги питам, просто като видя какво им е харесало напоследък, симпатично, нали?! 🙂

представянето на книгата мина много добре – благодаря (благодарим с Гори) на всички, които дойдоха!

Грамофон се напълни – много народ, все приятели, колеги, блогъри, все готини хора 🙂 Моят приятел и шеф на ИК Сиела Светльо откри, после моят приятел проф. Христо Кафтанджиев ни поздрави (голяма чест за нас!), казахме по няколко благодарствени думи и ние с Гори; последва томбола и разбира се – почерпка

на всички много благодарим! и за присъствието и за добрите думи и за цветята 🙂 още по темата – писаха Коцето и Богомил, мерси отново за което 🙂 много окуражаващо е да получиш мили думи от тези именно хора, а и от всички дошли, разбира се

както Гори вече съобщи, а и разпратихме не малко мейли на всички приятели – поканата е за представяне на новата ни книга този четвъртък, 22-ри, от 18.30 в Грамофон

първата ни съвместна работа с Гори бе една статия през 2000-та година – ретроспекция на навлизането на Интернет у нас; след като статията се получи доста добре решихме да я доразработим в малка книжка, а после се оказа сериозна книга и така стана „Първите в българския Интернет“. Книгата си има сайт Parvite.com издадоха я Сиела през 2003-та ако се не лъжа. Ценното бе самата работа по текстовете, любопитно ни бе и на двете ровенето в историята, погледът към нея през близо 100-те интервюта, които направихме. Нашият приятел Здравко Здравков прие нелеката задача да оформи добре книжното тяло, а Дани направи проекта за корицата. Резултатът ни радва и до днес. Книгата вече е почти изчерпана.

точно преди около година бяха първите ни разговори с Гори за новата ни книга. Този път е на тема онлайн маркетинг, продължение, надграждане над предната ми Онлайн реклама – мисията възможна от 2005-та. Като си гледам файловете – първите неща започнахме реално да пишем март-април. Имахме амбиции да успеем за юни, но както често става в живота – не успяхме. И както се казва – по-добре късно, отколкото никога – ето, че книгата вече е в печатницата и топла-топла я очакваме в четвъртък, когато ще е нейната премиера.

как мина това писане – много интересно, да. Колкото повече се задълбавахме в нещата, толкова по-интересно ставаше и все пак защото хартиената книга не е като онлайн нещата в даден момент трябваше да спрем и да финализираме текста. Надяваме се да е четим, полезен и интересен, но за това ще ни съдят читателите, скоро. Миряна много се постара с графиките. Отново Виктория Лазова бе така добра да ни е редактор, отново Любомила ръководи от страна на Сиела.

преди няколко години няколко години поред организирах едни редовни срещи на уеб бранша в Грамофон. Отдавна не сме се събирали, не мислите ли?! Е, който иска, моля, чувствайте се поканени 🙂