забавното лятно четене е проект, който намислихме в един хладен мартенски ден при гостуването ни в Детски отдел на Столична библиотека Ирина, Спаска, Светла и аз. измислихме го с цел да върнем децата към книгите, колкото и амбициозно да звучи това, но и реално да знаем колко четат децата и какво

през 2011-та обиколихме по библиотеките в Севлиево, Габрово, Варна, Пловдив, а тази година продължихме с Русе, Плевен, Варна, Стара Загора, Бургас и Пазарджик и ще бъдем в Кюстендил в началото на септември

навсякъде срещаме усмихнати, умни и красиви деца, като тези на снимката. деца, които ходят в библиотеката и четат, но и играят, защото е ваканция и защото са деца

навсякъде срещаме отдадени на работата си за книгите и децата хора в библиотеките. библиотеки с различни възможности, по-често за жалост окаяни, но обслужвани вярно от хора с дух

ще ми се да спомена за библиотеката в Русе, която се помещава в прекрасна сграда, която за жалост се руши, а няма средства за възстановяването й (между 100 и 200 000 лв). библиотеката в Русе има и чуден салон, в който могат да се поставят пиеси, да се прожектира кино или да се изнасят концерти, за жалост също с нужда от средства за възстановяването му (около 80-100 000 лв)

искрено ме възхити инициативата на Фондация Децата на Русе, събрала пари с благотворителни концерти, продажба на детски рисунки и подобни и с тях закупила над 800 книги за Детски отдел на библиотека Русе и 3 електронни четци! твърдо мога да кажа, че от обиколените от нас библиотеки тези в Русе и Варна имат наистина завиден брой книги

библиотеката в Пазарджик също има разкошна, макар и в леко соц стил сграда. недостатък е, че е леко в периферията, но пък сградата си струва. отново самата сграда плаче за ремонт. струва ми се, че и още дарения от книги, специално за детски отдел няма да са излишни

с цялото ми възхищение към тях трябва да отбележа, че библиотекарите от детските отдели не получават специална квалификация или обучение за работа с деца, а се налага сами да „напипват“ правия път, да намислят интересни неща, с които да привличат и забавляват децата и да ги запознават с книгите

в същото време навсякъде библиотеките се ползват като безплатни летни занимални за децата, което е добре. наред с времето пред компютъра, който задължително е там по програма „Глобални библиотеки“, децата и четат или поне разглеждат книжки, играят си сред книгите

изключителна радост носят всички тези срещи в страната с децата – с искрени погледи, огромни усмивки, цял куп стихове и песни за изява пред микрофона, с техните родители и учители, окуражени за своите деца, с авторите за деца от всеки град – защото често те са малко познати там далеч в София, а работят за децата и обичат срещите си с тях, с хората в библиотеките, скромни и отдадени на професията си, с хората от общините, които биват насърчавани да се замислят, че все пак библиотеките са ценно място …

ще ми се проектът Забавното лятно четене да продължи и догодина. дано.

писах след старта на кампанията 2012 тук

време за почивка. с книга на плажа или в планината – чудно!

за седмица помъквам три книги. всеки от семейството по 2-3 също. това си е цяла чанта книги. носим задължително и четци. защото от миналото лято знаем колко са полезни

оказва се, че изчиташ трите книги за три дена и оставаш без четиво …
оказва се, че едната е много тежка, другата не ти допада, пак оставаш без четиво …

и тук на помощ идва четецът – на него има заредени много, много заглавия, от които можеш да избираш
даже да не ти се чете това, намираш друго, или сваляш нова книга
цялата класика е свободно достъпна
има вече доста книжарници, от които да си купиш електронни книги
и така решаваш всички проблеми – един четец и четенето през отпуската е уредено в голямо разнообразие!

четец може да се намери нов за от 200 лева, много електронни книги са безплатни, други са с по-ниска цена от хартиените, все по-достъпни са електронните книги ми се струва

да живеят електронните книги и четци!

дишащия хълм е една приказка за приятелството, нежността и любовта, за докосването като тайнство, за разговорите без думи, за случването на живота с разперени ръце, в много цвят и с детска лекота. такъв, какъвто си го направим сами, с неочаквани извивки, изпъстрен с дребни детайли и неспестени усмивки.

дишащия хълм е идеалната книга за твоето лято, за твоя уикенд, за твоята нощ. книга, която няма да те натовари, а само ще те направи щастлив.

„Преди ти се струваше, че името ти мирише на мляко с каймак, топъл хляб и ягодово сладко. Сега е поле от прегорели слънчогледи.“

„Този хълм ми прилича на неговата буза, на малката трапчинка на едната буза, а разстоянието до хълма е колкото да протегна ръка и да вляза в неговата ръка като в хралупа, в която ръката ми не знае дали усеща ръката му или просто въздуха, толкова е нежен допирът… цяло едно хълмисто тяло, като че неговото,… излегнало се, за да го разгледам.“

„Тя разбира се ми каза “знаете ли колко ви обичам”, аз казах, че “това са измислици, Мари и … изобщо не трябва да ми казваш нещо, което аз знам.” Тя каза че всичко трябва да се казва, щом е измислица, и … така както си вървяхме, и … изведнъж ме попита дали може да ме целуне.“

Дишащия хълм, Бети Файон

тази книга дойде и ме отвлече в спомените, любовите, морето, липсата, носталгията, болката

оказа се идеална за безвремието на плажа и топлите юлски нощи

„… или си мисля, че е любов, иска ми се да е любов, Боже, как ми се иска да е любов, а не поредната победа, защото след победите оставам сам и срутен, побъркан от белезите на отсъствието на истина в живота ми, чужд на самия себе си …“

„понякога сме страшно неподготвени за местата, към които се връщаме… “

Боян, Тея Денолюбова

„- Кой е истинският път, отче? – попита най-после той. – Как да различа този път от другите пътища?

– Ако вървиш в посоката, в която твоят страх расте, знай че си на прав път.“

Милорад Павич, Последна любов в Цариград

„За какво е цялото безпокойство – да очертаваш граници, да сплиташ въображаеми нишки, при положение че в действителност нещата не са нито хармонични, нито противоречиви, това не принадлежи на онова, едно плюс едно не прави две, началото има вкус на края и смъртта всъщност не е никакъв проблем. Смъртта не променя нищо. Трябва да съм казал нещо в този дух, защото помня, жената, която ме бе довела при доктора, се опита да ме утеши – и това беше някак нелепо, понеже аз се смеех“

Крака на костенурка на Николай Грозни – една книга за Индия, не каквато я виждат туристите от лъскавата й страна, книга с много мъдрост и смях, една книга за пътя към хората, през който минава и пътя към себе си

премиерата е утре,  20 юни от 18.00 часа в Америкън Корнър, площад Славейков 4А, София

„Пусто гръколудие, като зараза ходи по българите! Все им дай на някой друг да ся правят! …“

„Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …“

„Тъй като гледаш, умни да са втасали? Умът не процветява в света. Хитрост да, но ум не. Не знам за какво е той направен, но не е за живот. А което не е за живот направено, нали знайш …

Но ей на, как съм се възмечтал така, зел съм аз, че съм заспал. Тъй е тя. Природата е много досетлива – на сичко му намира лесното.“

„Той светът и без това е толкоз пропаднал, че ся нуждай от грамадное едно объртане!“

„Невежеството е корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия край на реката на другия. Другия не го касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?“

„Българе, българе … Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки. Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадослки османлии.“

„Глава человеку е боклукчарник, какъвто втори няма. Но някой ще рече – там сред свинете и бисери се намират. Да, и аз в туй вярвам. Трудно е само да ся разбере кое кое е.“

„Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.“

„Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!“

Милен Русков. Възвишение.

задължителен.

този пост чака дълго. мисля, че днес е точният му момент. като поздрав за всички на #orlovmost

изрових си старите тетрадки прашасали, в които преди много години, около онези безгрижни 20, съм си записвала всяка прочетена книга и най-вълнуващи откъси, стихове, мисли. изрових ги и си поплаках. и пожелах и днешните безгрижни 20-годишни да посегнат дори и за малко към нещо от Бредбъри

„Бъдещето се втурва към теб. Разполагаш само с един миг, за който да успееш да го превърнеш в приятно, смислено и добро минало. Миговете се нижат и ти примигваш срещу утрешния ден. Не сграбчиш ли тези моменти, без да ги спреш, и не ги ли оформиш, без да ги унищожиш, не оставяш нищо след себе си. Моята цел, неговата цел, всички цели трябва да се отпечатат в тези малки парченца бъдеще, които при докосване се превръщат в бързо изчезващи дни.“ Гробище за лунатици, Рей Бредбъри

„Малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш.“ Вино от глухарчета, Рей Бредбъри

„Everyone must leave something behind when he dies, my grandfather said. A child or a book or a painting or a house or a wall built or a pair of shoes made. Or a garden planted. Something your hand touched some way so your soul has somewhere to go when you die, and when people look at that tree or that flower you planted, you’re there.

It doesn’t matter what you do, he said, so long as you change something from the way it was before you touched it into something that’s like you after you take your hands away. The difference between the man who just cuts lawns and a real gardener is in the touching, he said. The lawn-cutter might just as well not have been there at all; the gardener will be there a lifetime.“ Fahrenheit 451, Ray Bradbury