„нещо в мен се затвори завинаги, вглеждам се в това затворено пространство, опипвам го, изследвам го, искам да разбера какво е то, по дяволите, какво точно е то, всеки има право да се влюби … защо тогава тази болка в мен, тази изтръгнатост, защо бродя нощем по улиците, а не благодаря и не вървя по пътя си … Една и съща кухота. Една и съща липса на Бог. Една и съща яловост.“

обичам Теодора Димова да ме отвежда в този свят на болка и обич, на трескавост и спокойствие, на приятелство и любов, на лутане и вяра, на мъка и освобождаване, тъга и оптимизъм, из малките улички на всеки български град и влаковете тракащи през полетата. един безкраен път. в който човек открива още и още от света и от себе си. и иска още и още.

задължително четиво е Влакът за Емаус, също както и Майките

и съм толкова щастлива, че имаме човек като Теодора Димова сред нас днес тук, който твори така прекрасно!

Follow

Душата на света на Фредерик Льоноар ме поведе леко в магическия свят на мислители, учители, просветени хора от всички религии, които обединяват мисълта си, за да спасят човечеството

много мъдрост, събирана с векове от всички краища на Земята

„не се молим заедно, но сме заедно в молитвите си“

„нещастен е човекът, който не знае, че е човек“

„трябва да се научим да го живеем съзнателно, с отворени очи, съсредоточено … да се домогваме действително да сме самите себе си“

още за книгата има в Kafene.bg

Follow

по традиция последния пост за годината завършвам с цитат от книга, която чета в момента.

Душата на света. Фредерик Льоноар

„Срещат се също и хора, които изобщо не желаят да станат свободни. Корубата на страхпвете и вредните им навици ги успокоява. Нищо не може да се направи срещу подобна доброволна подвластност, остава единствено надеждата, че животът им ще стане непоносим и накрая ще решат да се освободят от своите окови.“

„Любовта представлява могъща енергия, най-силната, която цари във Вселената. Любовта иде от Душата на Света … любовта ни залива с все същата музика на свързаността и даруването.“

последно за 2012 – Карин Бойе
последно за 2011 – Калин Терзийски
последно за 2010
последно за 2009 – Айн Ранд
последно за 2008 – Мураками

Follow

da capo /Започни отначало/ на Александрина Пендачанска е нежна, лека, романтична история, която върви прекрасно с мързелив следобед и чаша горещ шоколад

този откъс, който си избрах да споделя, не е никак представителен за книгата, дори напротив, но е актуален в дните на хората тук в момента:

Въпросите за истинската идентичност на комунизма, за хората, които го бяха познали и живели, останаха незададени, отваряйки място на едно голямо, мастодонтско НЕ, което се срещаше на всяка крачка в това не-осмислено време на не-изповядани грехове, не-разследвани престъпления, не-произнесени присъди, не-опростени вини, не-признати грешки, не-осмислени провали, не-разказани животи, не-написани книги, не-заснети филми и т.н. Катарзисът остана не-случаен. На негово място се случи друго: нихилистично – неовъзмездено – неудовлетворено – нескончаемо невремие, което се живееше никак си от едни никакви хора.

Райна, благодаря ти!

Follow

около големите имена винаги има някаква мистика. затова и с любопитство посегнах към книгата на Ричард Брансън „Бизнесът на бъдещето“. ясно е, че тайни големи в книга не се разкриват, но пък очаквах вдъхновение

е, тази книга Е вдъхновение. от нея няма как да се научат правила, липсва списък с основни точки, които всеки мениджър да отметне в пътя си към по-високи постижения. но има визия, колкото и банално да звучи това, има начин на мислене, задължителен за всеки бизнес не утре, а още от днес

„сутрин се събуждам с положителни мисли. позитивизмът ми се дължи на дълбоката ми вяра, че ние, обикновените жители на планетата, не само искаме, но и ще направим необходимото. ние ще се справим с проблемите не само защото нямаме друг избор, но и защото този живот и този свят са единтвените, които имаме“

„ясно и просто: нещата трябва да се променят“

„бизнесът е сила, която твори добро. иначе казано, правенето на добро е добро за бизнеса“

„забавлявайте се и парите ще дойдат“

ще пиша още за Брансън. а междувременно – следвай го в twitter, fb, прочети писанията му. задължително за всеки начинаещ, млад или зрял предприемач

p.s. благодаря на БАУХ за книгата, подарък ми е от тях

Follow

прочетох я преди няколко месеца, но още е у мен историята на малкият Енаятолах Акбари, който изминава дълъг път от родното си афганистанско село до свободния живот в Европа. животът и жаждата за свобода като водачи. възможностите, които дебнат отвсякъде. суровите обстоятелства и силата на човешкия дух.

присетих се, че не съм писала тук за „Има крокодили в морето“ на Фабио Джеда, размишлявайки за съдбата на сирийците, които търсят своя път, прогонени далеч от родината.

макар да не е мой, а на моите предци, нося спомен от бягството от родината. гоненията и геноцида над арменците на няколко пъти. прогонени из целия свят, немили, недраги. и за Яворовото „Арменци“ се присетих. за емпатията, състраданието, гостоприемството, човещината.

и се питам къде останаха? какво се промени тук в годините, че изгубихме човещината си?

***

малкият Енаятолах е на около 10, когато майка му го отвежда в Пакистан и го оставя на съдбата. за да го спаси. пътят му минава през Иран, Турция, Гърция до Италия. чудото се случва.

„Всички (включително и аз), обичаме живота, нали? И за да живеем, сме готови да вършим и неща, които не са ни приятни.“

„Възпитанието на един е благо за всички.“

„Никога не ме е страх. И винаги ме е страх. Вече не умея да различавам едното от другото.“

и една сладка случка, много показателна. мисля си я и за бг вариант. по пътя някъде Енаят среща двама младежи. единият казва, че е французин и основното, което Енаят знае за Франция и казва е „Зидан“, другият е от Бразилия – „Роналдиньо“. Енаят казва за себе си, че е от Афганистан и двамата чуждоземци го сочат и казват всичко, което знаят за тази страна – „Талибан! Талибан!“ …

ако не си я чел, макар и тежка – препоръчвам ти я

още за книгата има в Kafene.bg

Follow

усмихна ме, замисли ме, натъжи ме, зарадва ме. има спасение за всеки от нас и то е у нас самите.

от нас тръгва промяната. от нас тръгва светът. защото всички сме свързани.

„всички сме отговорни и за най-малкия свой жест. дори и за най-незначителния. … всяко действие отеква като безкрайно ехо във Вселената …

благодарение на свободния избор всеки прави каквото реши и всеки отговаря за своите действия по време на живота си.

никой не е невинен за извършващите се около него престъпления. макар и непряко човек е отговорен за тях.“

„- а ако ви кажа, че не ми пука за хармонията във Вселената?

– на Вселената й пука за вас.“

откъсите са само от сериозната част, но не е само това. четивото си заслужава. и се минава бързо. а после дълго остава.

Кармичният часовник на Бернар Вервеб може да си изтеглиш безплатно тук

Follow