Гори ми подметна едно линкче (спонсорирано от BMW) и изгледах в неделното почивно няколко от филмчетата – не че са гениални, напротив, със семпли думи са описани любопитни и мъдри понякога неща; доста като за американци, но и за нас става; ще пусна линкове към някои, започвам с последното – извод, до който рано или късно (по-скоро рано) стига всеки умен човек:

колкото повече избор имаме, толкова по-нещастни ставаме; разбира се рекламистите нямат полза народа да осъзнава това – класика в бранша са всичките там купи с ябълки / круши зелени, само една жълта / червена и други подобни

но, както е казал Сартр, а наскоро бе успешно използвано в една реклама на банка – колкото и избор да сме имали, нашият си живот си е най-ценен, защото е именно нашият и е уникален

Борис Пастернак е сред най-любимите ми писатели – ето мнението му за стадността

в продължение на предния пост, леко като контрапункт, или не съвсем, а?

цитатът е от „Доктор Живаго“

„Стадността винаги е убежище за бездарните, независимо дали става дума за вярност на Соловьов, на Кант или на Маркс. Само отделни хора търсят истината и късат с всички, които недостатъчно я обичат. Кое на този свят заслужава вярност. Почти нищо. Мисля, че човек трябва да е верен на безсмъртието, това е другото име на живота, малко подсилено.“

някои постове напоследък ме размислиха отново по темата
да се поддаваш на стадното чувство или да се бориш винаги да си черната, зелената, розовата овца; тъй като човек изпълнява различни роли в някои мисля чепредпочита да е различен, но в повечето ще не ще е еднакъв

та прибягнах до тетрадките със записки, изрових няколко цитата от Ерих Фром – „Изкуството да обичаш“

„Ако съм като всеки друг, ако нямам чувства и мисли, които да ме правят различен от останалите, ако се приспособявам към общоприетите обичаи, облекло и идеи, аз съм спасен; спасен съм от страшното чувство на самота. За да наложат такъв конформизъм диктаторските режими прибягват до заплахи и терор, а демократичните – до внушение и пропаганда.“

„Човек може да разбере колко страшно е да бъде различен, да бъде няколко крачки извън тълпата само ако е осъзнал остротата на потребността да не остане изолиран.“

„Всъщност обаче хората искат да се приспособяват в много по-голяма степен, отколкото са принудени да се приспособяват.“

„… всички да изпълняват едни и същи команди, всеки да е убеден, че действа по собствено желание …“

„От раждането до смъртта, от понеделник до понеделник, от сутрин до вечер всяка дейност е станала рутина, предварително определена от възприет стандарт. Как заплетеният в мрежата на рутината няма да забрави, че е човек, уникален като личност, на когото е даден само един единствен шанс за живот, с надежди и разочарования, със скърби и страхове, с копнеж за обич и с ужас от нищото и изолираността!“

и за десерт нещо от „Дневникът на един гений“ на Салвадор Дали

„От най-ранно детство имам порочната нагласа да се възприемам като различен от обикновените простосмъртни. И това вече ми се удава добре.“

/следва продължение/

не искам да имам друга Бъдни вечер и Коледа от тези, които имам – с цялото семейство заедно, с миризмите на печени фъстъци, питка и кисело зеле, с украсата, с подаръците около елхата и детските усмивки, с очакването на Дядо Коледа;

неизбежно това е и времето, когато имаме една идея повече време да сме сами със себе си, да направим равносметка на годината, да помечтаем за идната …

противя се на предколедната истерия, псувам задръстванията и лудницата по улиците и магазините, но не си давам уюта и топлината, които ми носят тези празници

не мисля, че Коледа е само напиване или преяждане (поне за нашето семейство не е), това е време да сме заедно с тези, които обичаме и ни обичат, това е време, в което да си поговорим, да си спомним, да благодарим …

… и да получаваме и подаряваме, а този подарък, който получих като линк от блога на Милена Фучеджиева нека е и моят малък подарък за който е онлайн сега – мъдростта на Carl Sagan – Pale Blue Dot

„Научих, че не можеш да накараш някого да те обича. Единственото, което можеш да направиш, е да станеш човек, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другите.“

от поста на Майк Рам

защото моята любима Magic си няма блог, макар че има какво да пише в него, но си мисли, че няма нужда да има блог, та затова тук с нейно разрешение поствам един мейл от нея, който ме потресе с неочакваната си откровеност и дълбочина

„Изведнъж и xxx стана enemy 🙂 нищо лично само pvp (player vs player)
Enemy не го изпозлвам в лош смисъл. Играта много ме научи да разграничавам отношението на хората.Когато някой те убие в играта той не го прави за да ти е гадно на теб – просто се борите за един и същи замък – нищо лично 🙂

В една битка сме с живота напоследък… той гледа да ми се покаже мега сложен, аз гледам да си го опростя, но е трудно … Нито пък съм се променила достатъчно.. пак се заплесвам по неща.. и хора… Винаги съм си мислела, че колкото по-възрастна съм толкова по-лесно е всичко… а то става все по-сложно и по-сложно…

Ама сигурно е дет се вика неизбежно… В един момент като се замисля и аз не знам вече какво искам. Сигурно ако успея по-точно да го формулирам ще е по възможно да се случи. 🙂

Сравнително ново явление при мен е неспособността ми да се справям със стреса… Или стреса е станал в повече или аз съм почнала да обръщам повече внимание някак си на това… Но липсата на време или по скоро желанието да направя, създам, постигна всички неща, които са ми в главата…

Докато четях твоя блог установих, че не ми пука толкова за морето ни… а по скоро за това, че ти не си му се нарадвала както преди… странен начин на взъприятие… когато бях малка исках най-доброто за нашата планета… сега искам най-доброто за любимите хора…

Целувки отиваме на лю лю!!! „

този пост идва от последните коментари по темата за виртуалните книжарници. позволявам си цитат, чиято гледна точка съвпада с моята и предполагам би разгневила мнозина: „Но аз живея в доста идеалистичен балон, където исляма е люлката на философия, математика и астрономия, интелекта зад откриването на Америка и Индия, архитектурата на пиринейския, Авицена, Руми и Омар Хайам.“

по този повод – поезия от преди 800 години – Руми (предполагам няма авторски права, само върху английския превод, но се надявам преводачът на дяма против този пост); за съжаление не намерих адекватна автентичка музика онлайн, затова няма линк към музикален фон

This World Which Is Made of Our Love for Emptiness

Praise to the emptiness that blanks out existence. Existence:
This place made from our love for that emptiness!

Yet somehow comes emptiness,
this existence goes.

Praise to that happening, over and over!
For years I pulled my own existence out of emptiness.

Then one swoop, one swing of the arm,
that work is over.

Free of who I was, free of presence, free of dangerous fear, hope,
free of mountainous wanting.

The here-and-now mountain is a tiny piece of a piece of straw
blown off into emptiness.

These words I’m saying so much begin to lose meaning:
Existence, emptiness, mountain, straw:

Words and what they try to say swept
out the window, down the slant of the roof.

звучи толкова актуално, нали?!

защото се възхищавам на Лидия и защото не съм писала отдавна – поемам хвърлената ръкавица и разказвам за успеха – моите разхвърляни мисли за него в този ден и час

не мисля, че за успеха има мерило, както и за щастието (точно днес взимах интервюта на моите студенти за нашия документален филм за щастливото детство) – какво е да си успял – задавали са ми няколко пъти въпроса в интервюта, мислила съм – не знам, мисля, че съм успяла, когато видя усмивка на лицата на децата си, макар че не това е, което искаш да чуеш

за един приятел да си успял беше да има снимката ти на корицата на Егоист, за друг успехът е да има хубава кола, още по-хубава жена (или в обратен ред) и достатъчно пари да се напива със скъпо питие всяка вечер

не мисля, че успех е да имаш пари, нито пък да си много популярен
като че за мен успех е когато моите родители имат повод да се гордеят с мен
за да успееш със сигурност трябва да искаш да успееш

Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?
Класически отговор: 99% труд + 1% късмет; много бачкане, денонощно, винаги, навсякъде, по всяко време; няма почивка, няма работно време, последователност и време и работа, работа – това е 99%; и късмета да срещна готини и точни хора, които да харесат мен, идеите ми или да ми повярват, да ме подкрепят – това е също важният 1%.

Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти.
Много са. На първо място аз съм си пречка, моите страхове (всеки го е страх, няма човек да не го е страх – от неуспеха, от несигурното утре – ще се справя ли, ще се справя ли и този път, не ми стигнат ли силите. Много хора по пътя, всеки ден, постоянно се опитват да ми кажат – не, това не става така, това няма да стане, това не е възможно, защо го правиш, не го прави.
не мисля, че успелите хора са мошенници, далавераджии – познавам много успели хора, които са честни, бачкат до дупка, испяват да напипат пулса на времето, ниша, късмет или както и да го кажем

познавам и много неуспели хора, но това като че ли идва от тяхната житейска философия; тръгваш с идеята, че няма да успееш и естествено – не успяваш

трябва да знаеш на къде вървиш, за да стигнеш до там – трябва да знаеш, че ще успееш, да правиш всичко, за да успееш и ще успееш

толкова за сега, че си купих на Пелевин Шлемът на ужаса и ме чака

взимайте решения колкото се може по-бързо; колебанията са предпоставка за загуба

онези, които владеят спокойствието, са дисциплинирани; непремереният устрем поражда хаос

водачите трябва да бъдат почтени, защото ако не са, администраторите няма да им се подчиняват; водачите трябва да имат достойнство, защото ако го нямат ще загубят своята власт

онези, които бъдат все по-великодушни, ще бъдат силни

пътят е, за да бъде извървян от хората, добродетелста – за да бъде постигната

човечността провлича хората

така управлявай хората, че да ги направиш равни, създавай равенство чрез чистотата на взаимоотношенията и хората ще намерят своето място, а в света ще цари мир и покой

да пренебрегваш  стореното добро, да се колебаеш, когато трябва да действаш, да търпиш злините край себе си – ето къде е краят на Пътя
да бъдеш благ и спокоен, уважителен и сериозен, силен, но гъвкав, търпелив, но твърд – ето с тези четири неща е белязано началото на Пътя

„Число невменяемых прямо пропорционально зарплате вменяемых. И это хорошо.“

http://www.narisoval.ru/

има и други текстове на същото място на Рома Воронежский, които си заслужават