3 сигурни доказателства, че протестиращите са извънземни

IMG_2932

водещи учени доказаха категорично, че родните протестиращи са извънземни и приложиха неуспорими доказателства за това:

1. кой човек може 160 дена да извършва тежък физически труд на открито – викане, ходене, скачане и да е все още на площада?! ясно – извънземни са!

2. кой човек може да удържи на плюене, хулене, лайномети, клюки, бой, силно полицейско присъствие и то 160 дена, без да се срине психически?! ясно – извънземни са!

3. възможно ли е толкова хора да са на площада всяка вечер, а да е чисто, да няма боклуци след тях. то поне хартийки от баничка, бутилки, кенчета … а на снимката от ден 160 е видно дори млади екземпляри (Христо, студент и Мария, 4 г) събират фасове (фасове?!?!) между жълтите павета на площада пред Парламента. не, това не са хора, твърдо. ясно – извънземни са!

IMG_2933

#протестнамрежа #дансwithme #оставка #протест

Президентът срещна Преподавателите и говорихме

IMG_2984

32 преподавателя от различни университети бяхме днес на среща с Президента на България г-н Росен Плевнелиев. разбира се, за да изкажем своето силно безпокойство от случващото се в страната и да предадем Отворено писмо

г-н Плевнелиев започна с думите, че живеем във време на исторически шанс, но и на исторически срам. И продължи:

  • Протестът е нещо положително, според него, защото ни пуха, а не сме безразлични.
  • Задаваме нов дневен ред.
  • Проблемът с олигархията е вече посочен.
  • Институциите обслужват един автобус хора.
  • Промяната ще се случи само при споделени ценности и работа за постигането им ден след ден.
  • Трябва не да се смутим и поемем към Терминал 2, а да запретнем ръкави.
  • Младите хора, студентите, имат позиция – значи са готови да поемат държавата в свои ръце.

А какво се случва сега ли?!
на студентите – контрастуденти
на протестите – контрапротести
на гражданите – контраграждани …

Имаме сериозен проблем, защото политиците не искат да чуят хората.

доц. Кристиан Таков: Събуждането е оглушителен факт. То е във всяко кътче, на всяко място.

Сметката на това правителство ще бъде плащана от следващите поколения. Правителството днес си позволява да извади от най-черните подземия най-гнусните зверове, за да остане на власт. Това е национално предателство.

проф. Калин Янакиев: Нарушени са човешките ни права. Насилието спрямо студентите е документирано. Все по-тревожно е увеличаващото се полицейско и жандармерийско присъствие.

проф. Александър Кьосев: Спешните проблеми скриват стратегическите. Единството на нацията е преди законите, дори преди Конституцията. Единството на нацията е воля на хората да живеят заедно. Как ще живеем след всичко това? Сред пустош в душите ни?

#дансwithme #occupysu #оставка

протестът като семейство

530325_231005210394399_1196825478_n

в деня на християнското семейство ми се ще да разкажа за моето любопитно ново семейство – протестът.

вече повече от пет месеца сме заедно. живеем на площада. просторно ни е. макар да сме все по-оградени и наглеждани.

и се караме и се обичаме, разделяме се и се събираме. рамо до рамо. хванати за ръце. прегърнати. близки. споделяме си. мислим. спорим. мечтаем. после се уморявам и избягвам за малко и после пак. отнема време. взима енергия. дарява любов и приятелство. дава сили. дава надежда. дава вдъхновение. дава увереност, че тук, в България, може да се случи промяна и тя вече е в ход.

моето любопитно ново семейство е уникално. то е пъстроцветно като косата на Джейн или Бебо. то е топло като прегръдката на Радина или Виктор. то е мило като усмивката на Михаела. то е добро като очите на Жоро. то е чаровно като Любена. то е решително като Люба. то е енергично навсякъде като Иво. то е силно и непоколебимо като Ивайло. то е инатливо като Асен. то е опако като Яшу. то е позитивно като Лъчо. то е спокойно като Миряна. то е критично като Марти. то е непримиримо като Сирма. то е непреклонно като Галя. то е начетено като Юли. то е смислено като Емо. то е забавно като Лео и Самуил. то е закачливо като Тео. то е изумително като Фани. то е тичащо към утрето като малката Мария. то е с мъдростта на Юлия и Юри. то е непредвидимо, пулсиращо, приемащо, променящо, менящо се, ново всеки ден. то е повече от всеки един от нас. заедно. семейство.

#дансwithme #протест #протестнамрежа #оставка

снимка: People of Sofia

Прага 1939. Атина 1973. София 2013. ранобудните. респект.

IMG_2650

През 1939 г. нацистката армия атакува Карловия университет. На 17 ноември девет студенти са убити и над 1200 са изпратени по лагерите. Две години по-късно започва да се отбелязва 17 ноември като ден на студентите. През 1973 г. гръцки студенти окупират Политехническия университет в Атина, в знак на протест срещу режима на Военната хунта. На 17 ноември режимът изпраща танкове срещу университета. Вследствие на атаките 23 студенти са убити и над 1500 са ранени. Няколко години по-късно, отново на тази дата, започват студентски демонстрации в Чехословакия, които дават началото на Нежната революция.
Наясно с извършеното от нашите колеги в миналото, ние, Ранобудните студенти, продължаваме да се борим за по-достойно бъдеще и по-добър свят. Защото в историческия речник зад думата студент стоят думите: независимост, кауза, бунт.

#occupysu #протест #оставка #солидарност

протест, преподаватели, провокации и ранобудни студенти

IMG_1695

Дните започнаха да се търкалят още по-бързо. Студентите се вдигнаха. И, няма какво да се лъжем, вдъхнаха нов живот на протеста. В 134-тия ден от началото му. Тъкмо бяхме започнали да се питаме – къде са? Тъкмо си мислехме, че напълно сме ги изгубили. Между мечтите за спасителката-чужбина, заведенията, безхаберието.

Студентите се събудиха. Нарекоха себе си „ранобудни“. И взеха нужните мерки гласът им да бъде чут. След два дена окупирана най-голямата зала 272 на третия цялата сграда на Ректората осъмна заключена отвътре. В началото шепа – с всеки изминал ден студентите ставаха повече и повече. Разбира се, както и можеше да се очаква, още първата нощ започнаха провокациите – опити за проникване в сградата, окачане на неграмотно написани плакати с цел да се дискредитират студентите. В неделя провокациите продължиха – предвождани от депутата от БСП Борис Цветков младежи с бръснати глави се опитаха да влязат в сградата, счупиха прозорци, плашеха удряйки по вратата. В същото време журналисти от присъстващата телевизия Атака късаха плакатите и декларациите на студентите, окачени пред входа откъм двора. Скандално, брутално, безцеремнно. Случващото се за минути събра множество граждани пред двора на Ректората, дошли да защитят студентите. Разбира се, след намесата на полицията и активност от страна на самите студенти провокаторите бяха изведени. И окупацията продължи.

От прозорците на СУ студентите провесиха падписи: „Окупация“, „Не сме платени – държавна поръчка сме“, „Желязото се кове, докато е студентско“.

Своеобразна кулминация бе понеделника, когато за 14 ч. бе свикан Академически съвет в СУ със задача да реши статута на студентската окупация. Новината мотивира задвижването на друг уникален процес – обединяване на свободомислещите преподаватели от ВУЗ-овете от цялата страна. Само в рамките на уикенда над 250 преподавателя се организираха, излязоха с декларация в подкрепа на студентите, насочена именно към АС на СУ. Подписи продължават да се събират и до днес, като все повече и повече преподаватели се включват в подкрепа на студетската окупация. Около час преди АС в двора на Ректората се събраха около 60 преподавателя, сред които много доценти и професори. Те застанаха в шпалир пред входа на сградата, за да посрещнат членовете на АС. Държаха в ръцете си плакати с еднозначно послание „България цяла сега вази гледа“, а при преминаване на хората от АС скандираха „Подкрепете студентите!“. Проф. Цочо Бояджиев прочете декларацията от страна на преподавателите в подкрепа на окупацията.

След дълго заседание, обсебено от силно напрежение във въздуха на Ректората АС излезе с решение. Ректорът, проф. Иван Илчев съобщи становището – АС подкрепя студентите, но ги кани да спрат окупацията и да намерят друга форма на протест. Гласувалите “за” това решение са 37, а “против” – двама: деканът на Историческия факултет Пламен Митев и докторантът от Физическия факултет Генко Генов. Студентите и насъбралото се мнозинство граждани приеха решението с викове „Оставка!“. Това бе голям шамар за всички ни, но като че можехме да очакваме друго в създалата се ситуация … Вечерта шествието се събра отново пред СУ и бе толкова многобройно. Някои носиха своите дипломи, върху които бяха поставили надпис „Срам“.

Добрата новина е, че въпреки провокациите, въпреки решението на Академическия съвет студентите продължават. Твърдо решени са да устоят. Стават все по-многобройни. След нощните провокации граждани организират нощен патрул, за да пазят сградата. Други носят храна и вода на студентите, одеала, спални чували, лекарства. 24-часова библиотека отвори врати в Ректората, хора даряват книги.

Какво се случи нататък ли? Присъединиха се много други учебни заведения – НБУ, НАТФИЗ, УНСС, Пловдивски универстет, Велико Търново, Бургас, Благоевград, Русе … Към преподавателите се присъединиха и учените от БАН с призива „Децата ни… децата ни… те ще умият срама от лицата ни!“ Продължава присъединяването на различни общности със символични стачки, блокирания на транспортни артерии, арт перформънси.

Разбира се абсурдите продължиха. Но безспорно първо място държи безумното изказване на ректора на УНСС проф. Стати Статев „Като не ви харесва в България – емигрирайте, но не пречете на колегите си.“

Случващото се е изумително, уникално по своя мащаб, сила и потенциал. Въпреки опитите на жълтите медии да компрометират студентите, преподавателите, застанали зад тях – ясно е, че битката е обречена и решимостта на цялото общество да доведе нещата до край този път е огромна. Няма равнодушни. Студентите се събудиха и вдъхнаха нов живот на протеста срещу правителството Орешарски и абсолютно неработещото в името на България 42-ро НС. Студентите бяха с нас на площада от ден първи. Но никога така категорични и единни, както сега. И някак съвсем навреме. И някак съвсем искрено, както отива на младостта им. И някак съвсем закономерно, защото не само бъдещето на България е в техни ръце, а и настоящето.

Единственият изход от тези абсурдни и най-черни месеца в родната ни история е незабавна оставка.
Време е.

#оставка #occupysu #occupy272 #протестнамрежа

текстът е публикуван във в-к Протест

окупирана съм

IMG_1634

окупирана съм.

окупирана съм. от десетилетия. вече дори едва дишам. окупира ме грубостта. окупира ме жестокостта. окупира ме жълтата медийна помия. окупира ме чалгата. окупира ме цигарения дим. окупира ме безразличието. окупира ме задкулисието. окупира ме комформизма. окупира ме човекът с купена диплома. окупира ме успехът на успелия. окупира ме неграмотността. окупира ме духовната мизерия. окупира ме страхът. окупира ме инерцията. окупира ме натегачеството. окупира ме безличието. окупира ме шуробаджанащината. окупира ме подлизурковщината. окупира ме мазното позьорство. окупира ме хамелеонщината. окупира ме погромът. окупира ме безхаберието. окупира ме злобата. окупира ме нетолерантността. окупира ме липсата на желание за промяна. окупира ме нагненената омраза. окупира ме робската психика. окупира ме средният пръст от депутатска кола. окупира ме въпросът „кой?“ но повече въпросът „защо?“ и най-вече „до кога?“. окупира ме мълчанието. окупира ме отказът от мечти. окупира ме отказът от бъдеще. окупира ме отказът от себе си.

окупирана съм. от десетилетия. вече дори едва дишам.

вдишай. издишай. вдишай. издишай. вдишай …

#оставка #occupysu #дансwithme

ранобудни студенти, ние сме с вас!

1394044_1398499947053974_243994597_n

хей, ранобудни, вълнението е голямо. вълнението да възстанеш. да отстояваш свободата си. да получиш подкрепата на хиляди. да чуваш „ние сме с вас“ и да знаеш, че наистина силата е с теб

.

тези,, които гледате само от телевизора случващото се – дори не можете да си представите мащаба, красотата и силата на този процес, който тече в България вече повече от четири месеца. дори не можете да си представите какво е хиляди да сме пред Ректората и да викаме „ние сме с вас“ на студентите, които за поредна нощ окупират университета, с убеждението че това е единствения верен път за тях.

хора, даден ни е невероятен шанс. пишем история.

елате утре пред СУ, по което и време да е и изкажете своята подкрепа към младите хора. те го заслужават, вие го заслужавате, България го заслужава

#оставка #occupysu #дансwithme

още за ранобудните студенти и разбуждането: Светла, Нервната акула, Свободата

човешките права. твоите. моите. човешките.

blog action day е денят, в който всички блогъри пишат по една тема. за 2013 темата е човешките права

често успяваме да направим и най-простото нещо – много сложно. омотали сме се в правила, мащабни дела, а на моменти изпускаме малките, важните детайли.

в същото време: оплакваме се. мрънкаме за какво ли не. а губим радостта от всичко, което имаме. едновременно с това сме склонни да предадем нак-ценното си – свободата.

мое човешко право е да съм. и с това – да искам и да мога да отстоявам всички останали свои човешки права. дори когато това е много трудно.

за начало предлагам едно: незабавна оставка

за #BAD13 писаха също Ками и Мирянка

какво ми донесе протестът. 4 месеца по-късно

IMG_0825

в ден 123 от началото на протеста, 4 месеца по-късно отново се върнах на темата какво ми донесе протестът. няма как да не го споделя.

протестът ми донесе увереност, че хората, искащи промяна и готови да дарят време, усилия за да имаме тази промяна са много.

протестът ми донесе убеденост, че доброто има шанс, стига хората да го искат и да работят за постигането му.

протестът ми донесе много нови приятели. истински.много.

протестът ми донесе голямо количество емоции и усмивки.

протестът ми показа, че не съм сама в желанието си за промяна.

протестът ми помогна да дам важни уроци на децата си за гражданско общество, за ценности, за България.

протестът ми даде сила.

протестът ми донесе любов, по-голяма любов към хората, към България.

123 дена по-късно протестът продължава. и това е неговият най-голям успех. на фона на все по-затъващото правителство.

# оставка

още важни и добри текстове по темата за протеста: какво научих на протеста, Ивайло Захариев за протеста във видео на Протестна мрежа, протестът не предлага алтернатива?, успелият млад човек и да не пропусна – новият брой на в-к Протест

здравей, приятелю и събуди се

IMG_0088

хей, здрасти.

знам, че си объркан точно колкото мен. нищо, че не го казваш и показваш. чудиш се защо се получи така. чудиш се до къде ще отведе. признаваш, пред себе си, че е лудост. следиш случващото се, нищо, че даваш вид, че не ти пука.

знам, че ти пука. защото си тук и нямаш път. защото и ти, като мен, си в кочината затънал и няма излизане. и дори да вдигаш рамене и да казваш, че нищо не можеш да промениш, че нищо не зависи от теб, дълбоко в себе си знаеш, че не е така.

чувстваш се като това дръвче – появил си се на неправилното място. нямаш шансове да оцелееш. но си тук. ти си тук и сега. и живееш, тук и сега. знаеш ли – има неща, които зависят от теб.

например това да гласуваш. мда, на онзи 12-ти май някак много те домързя да минеш до изборната секция. нямаше за кого да гласуваш. или пък гласува както винаги – за сигурното, макар да не ги харесваш тези. абе всички са маскари.

а сега – доволен ли си от резултата? харесва ли ти г-н Пеевски като депутат? а като шеф на ДАНС? не, нали?!нищо, че не го признаваш – ние с теб мислим еднакво.

скрил си дипломата за инженер дълбоко в чекмеджето. караш такси или зареждаш търговски обекти с минерална вода. а пееше Бийтълс, в училище, тайно. днес пиеш горчиво кафе и хвърляш фас след фас, докато събираш пари да изпратиш дъщерята да следва навън. и се надяваш никога да не се върне в родината-мащеха.

иска ми се пак да изгледаме заедно Коса или Обществото на мъртвите поети. иска ми се да възвърнеш смисъла, който поизгубихме из пътя. иска ми се дори да не излезеш днес на площада да отидеш да гласуваш на следващите избори. и ама наистина да не играеш да жмичка, а да помислиш сериозно.и може би някак ще отлепим. някак ще променим заедно нещата. няма да е лесно. но може би някъде след като завърши, дъщеря ти сама ще пожелае да се завърне. и тогава ще разбереш, че е имало смисъл. и тогава ще поплача с теб от радост. обещавам ти.

само заедно ще успеем. събуди се.