„Каква майка си ти, щом толкова много работиш! Кога ти остава време за децата!“ – ако си от отбора работещи майки, особено от този на майките-предприемачи вероятно редовно си чувала подобни реплики. Днес срещнах моя приятелка, майка на три деца, която започна свой бизнес наскоро. Та тя ме попита как реагирам при подобни реплики.

Въпреки че и майчинството и бизнеса не са отскоро постоянно чувам критики в тази посока. Защо съм на среща, вместо у дома. Кой се грижи за децата. Как така не става.

Убедена съм, че майчинството и работата не си пречат. Има място и за двете в живота на една жена, че дори остава пространство и да е жена, повярвай. Въпрос на организация, дисциплина, светоглед.

Аргумент 1. Децата имат нужда да общуват и с бащата, баби и дядовци, други роднини и приятели. Няма нищо лошо да са една или няколко вечери седмично в друга компания. Дори напротив – плюсовете са много!

Аргумент 2. Качество за сметка на количеството. Плътно, пълноценно, забавно време заедно може да се получи и в по-кратък интервал. Ако е осмислено, осъзнато, прието от всички като такова. И от децата – и от родителите.

Аргумент 3. Майката ще е щастлива като майка ако е пълноценна и като жена и като професионалист. Майчинството е малка част от ежедневието, макар и водеща. Но щастието и усмивките вървят ръка за ръка през 24-те часа на денонощието.

И вместо край: хайде стига сме робували на стереотипи от преди години, на клишета и хорски приказки. Винаги ще има някой да говори нещо. Момичета, горе главите! Както си го усещате майчинството – така си го изживявайте и подреждайте!

Харесвам хората, които действат с мащаб и успяват да излязат от собственото си малко битие, за да помогнат и направят нещо за другите. Вярно е, че няма много подобни хора. Но имам късмета да срещам такива. И винаги ме завихрят.

В случая говоря за Мария. Мария Василева е учител, родител, студент, активен човек. В курса ни по онлайн комуникации в НБУ тази година реших да обвържа проектите за оценка със социални кампании по избор на всеки. Докато други студенти се оглеждаха какво да подхванат, Мария започна една идея, в която въвлече толкова много съмишленици, че вместо нещо проформа само за оценка в един от курсовете си, превърна задачата в национална кампания!

Говорим за Куче от станиол. Учениците от 44-то училище, учениците от НПМГ София, студентите от НБУ и много организации се включиха в помощ на Фондация Очи на четири лапи и канят всеки да се присъедини. Целта е да съберем за две години 15 000 лв. нужни за отглеждане и обучение на едно куче-водач на незрящ човек. Кучето е Макси (бебето на снимката) и  е прекрасно. Целта е ясна, а средствата са още по-благородни – да събираме цветни метали битови, да ги предаваме за вторична преработка и събраните средства да даряваме. Звучи като не трудна задача, да видим ще се справим ли.

В подкрепа на кампанията при старта на Куче от станиол дойдоха много незрящи, вече разполагащи с кучета. На снимката виждаме Жан, горд водач на Панчо. На снимката са и Албена, човекът в основата на Фондация Очи на четири лапи, както и треньорите, обучаващи кучетата.

Хайде, ако искате – включвайте се!

Най-малкото с лайк тук.

Честита 2015 година!

Нека и през новата 2015 година Нов Български Университет бъде олицетворение на просветата, свободата и подема!

Нека придобитите познания будят у нас жажда запромени, възход и устрем към едно по-добро бъдеще!

Нека и през 2015-та ние, студентите на НБУ, бъдем пример за подражание, пример за целеустременост  и увереност!

Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени! И помнете: Ne varietatem timeamus!

Наталия Войнова, студент НБУ, департамент Масови комуникации

В един разговор с изключителния Дамян Яков той ми каза нещо, което оттеква често в мислите ми:

Когато подарявам книга, винаги казвам „Спасих те!“

Да, може да звучи претенциозно или високомерно, но има много голяма доза истина в тези думи. Обичам да подарявам и подарявам основно книги с или без повод. Особено когато някой ми е симпатичен – задължително си мисля коя ли книга, от тези, които съм чела би му харесала и му я взимам. Например подарих 18% сиво на младежа, който продава плодове и зеленчуци до офиса. Или пък разкази, които четях в момента, на една възрастна дама в трамвая, която полюбопитства какво чета. Това е незаменимо удоволствие, признавам.

Тези празници отново, но този път основното, което раздавах бе аудиокнига – Сестри Палавееви на Алек Попов от Audioknigi.bg

Като цяло предпочитам да подарявам съвременни български автори. Смятам, че имаме искрени таланти, чиито творби носят модерен дух, мащабни идеи и истинска наслада.

Същото – съвременни български автори, важи и за детските книги. Там изборът не е много голям, но е изключително приятен. Ще спомена само Юлия Спиридонова Юлка, Маги Благоева, Петя Кокудева, книгите на Рибка и на Точица, например.

Ето така с книгите и подаръците. А ти?

Този пост е по покана на Калин и щафетата му. Каня Ади и Събина ако решат да споделят

Оригиналната версия на тази забавна и полезна игра е „Космос в кутия“ (например стара кутия от обувки, служи за небето), нашата версия се оказа малко по-обширна и не се побра в кутия, та стана „Космос в кухнята“ 🙂 За да научат по-лесно реда на планетите от Слънчевата система и да си ги представят по-добре ето какво направихме. Нужните материали са подръчни във всяка къща с деца – цветни моливи, бяла листове хартия, ножица, конец, тиксо или лепило и добро настроение. Не използвахме пергел, рисувахме на ръка планетите. Гледахме от една енциклопедия и импровизирахме цветове и размери. Вероятно е доста ненаучно, но като за първа фаза върши идеална работа. И забавлението е голямо, а кухнята – украсена! Ето така с децата и планетите 🙂

Наскоро имах любопитна среща с директори на училища от цялата страна. Работихме с тях и по една от темите имахме да си представим каква искаме да е България.

Та ето каква искат да е България директорите на училища у нас:

• Чиста
• Модерна
• Просперираща
• Привлекателна
• Мъдро управлявана
• Да е държава
• Единна
• Добронамерена
• Свободна
• Моята родина.

Много исках да го споделя тук. И се надявам да си пропомняме по-често в каква страна искаме да живеем, за да я правим, създаваме ежедневно именно такава. Че понякога, напоследък сякаш по-честичко – не се справяме много много.

#продължавамеНапред

по темата за започнатите тефтери писа Денис, пък Мирянка продължи в посока размисли за мотивацията да се продължи напред, та се включвам и аз в темата, нали е време за равносметки

да, фокусът е много важен, за да успееш. търпението и настойчивостта да допишеш започнатата тетрадка, да довршиш започнатият проект, който знаеш, че е важен, не само за теб, а за още хора – това дава смисъл, носи ценност

но също да, възможността да опитваш в различни посоки, да тръгваш нанякъде без план, да започнеш неща, с идеята че може и да не ги довършиш – не бива да си го отнемаме, защото това е да вкусваш, това е да експериментираш, да твориш, да си жив

във времето се научих да стискам зъби и да продъжлавам напред за важните неща, без да губя фокус (или поне не за дълго). това е уморително, изисква доста воля, особено когато проектите се движат с години (например 15 за БГ Сайт)

във времето се научих да си позволявам да започвам проекти, знаейки, че част от тях ще отпаднат по пътя. някои съвсем скоро след началото си, други доста след това. но ако няма драма излишна, подобни проекти също носят. може би не точно удовлетворение, но със сигурност опит, нови и интересни хора наоколо, бъдещи възможности

така че #продължаваменапред

има някои неща в нашия град, които ми харесват повече как се случват тази година. малки промени, някои по-видими, други не толкова. но се случват. затова и ми се ще да не ги подминем.

места за паркиране на велосипеди. има ги на все повече и дори понякога неочаквани места. значи и велосипедистите са повече. скоро вероятно дори и велоалеите ще са повече. чудесно!

по-пълни места за узкуство. театри, коцерти, клубове са все по-пълни, често много пълни. кипи живот. същинска европейска столица. ама наистина.

по-чисто. особено пътувалите наскоро в Париж или Рим вероятно ще се съгласят веднага – градът ни е доста чист. и това е приятно. за всички ни.

освен това няма как да пропусна готините проекти People of Sofia и Сподели София и още много великолепни онлайн и офлайн неща, които се случват тук и сега.

както много пъти съм казвала – обичам София!