ето с тези нежни и безкрайно приказни хартиени ангели се сдобих на предколедното тържество в училището на моя син
всяка година децата от Увекинд изработват сами тези уникални картички, украси, сурвачки и венчета и ги продават на родителите, дошли на коледното тържество, а със събраните парички се купуват нови книги за училищната библиотека
прекрасна инициатива! ангели за книги!
в ресторант Хемингуей в центъра на Пловдив е познат отдавна с това, че персоналът е любезен, издават фактури без да се мръщят, подпечатват командировъчни и има повече от приличен безжичен Интернет, както и наистина приятни цени, но в тези есенни дни дни към менюто с вкусна по принцип и приготвена с внимание храна е добавен уникален десерт – сладолед с тиква, канела и карамелизирани орехи! истински шедьовър! смес от всичко прекрасно като вкус от есента и с настроение за Коледа
ако имате път към Пловдив – не пропускайте!
снимката не е с претенции, но е поне малък опит да илюстрира описаното по-горе
след (студентите) педагозите и книгоиздателите вече имат свой блог – поздравления!!! дано го списват добре, да им е полезен и да се забавляват, списвайки го
след като не успях да убедя моите студенти ПР, че блог би било добре да се списва, че може да им е полезен и текущо и като упражнение (виждат го като губи време основно май), поне извоювах малка победа – успях да ги убедя да опитаме да работим заедно онлайн по конкретна тема; случва се чрез група във FB, но за момента само около 10% от курса са се включили; все пак не губя надежда!
тъй като днес им го казах, да го легитимирам и тук – текущият ми курс в НБУ е най-силният ми до сега и искам да ги поздравя специално!
курсът е от около 100 души, но на лекции идват традиционно около половината
факт е, че се справят много добре, активни са по време на час и взимат дейно участие, имат желание да се учат и достатъчно въображение и добри идеи, за да се превърнат в добри практици скоро! радвам им се и им го желая от сърце!
за разлика от студентите 3-та година ПР в НБУ студентите 2-ра година подагогика в СУ имат свой блог! приятно изненадана съм! браво!
създали са го, когато са били първи курс и блогът наистина се списва прекрасно – описани са целите му, кой пише, има напомняния за изпити и домашни! браво! браво! браво!
ето целите: „Идеята, целите и задачите на този блог могат да бъдат обобщени в три основни насоки: основното е да си обменяме тук инфорамция, свързана с учебния процес; да станем по-сплотени от нещо, което да вършим заедно за самите нас; и на трето място най-амбициозната цел – да популяризираме специалността.“
„Ще се опитаме да направим нещо по-позитивно тук, а именно да заслужим уважението и симпатиите ви, които за съжаление се изплъзват през годините. Ще ви представим какво в действителност представлява специалността ‘Педагогика’ или поне такава, каквато е тя в СУ. Публичното споделяне на материали и обмен на информация са добър начин страничният наблюдател да се ориентира за протичането и същността на академичната работа в тази специалност. И накрая – дори да не сте впечатлени и очаровани от нашия академичен живот, поне ще бъдете по-информирани.“
за всички любопитни – http://gemmarose.wordpress.com/
напоследък из семинарите Денис привнесе правилото „1 + 9 + 90“
то гласи:
1% от хората списват блог
9% го коментират
останалите 90% само го четат
в подкрепа на това твърдение идва фактът, че от новата ми вълна студенти, които са около 100 само 1 списва блог и това е Деница, макар напоследък да го е пооставила с радост открих, че последния й пост е с цитати от Дегбеде, а самият блог е с прекрасното име „Писма към утрешната Аз“
извод: дори и само с 1% си струва и пак е по-добре от 0! 🙂
Калима са испанска група от 15 музиканта от цял свят. Този с белите панталони се казва Тодор и е българин. Има и бразилец, венецуалец, американец, африканка и няколко испанци. Музиката им официално е фламенко, но е примесено с много друго – на моменти разчитах Брегович, в други – унгарски мотиви (може би заради цигулката), африкански и какво ли още не, но беше наистина приятен и силно цветен концерт
както вече става ясно – списването на корпоративен блог не е лека загача
някои от наблюдаваните няколко корпоративни блога напълно не се списват от месеци, други – нови пък се представят все по-добре
аплодисментите ми днес са за блога на ПИБ, който отговаря на блогърския апел на деня и се включва адекватно в Blog Action Day с пост за бедността – поздравления на екипа, списващ блога!
Follow