Отново за БГ Сайт

Без да имам желание да изпадам в още по-задълбочени спорове относно Конкурса, който така или иначе вече няма да съществува, след поста ми вчера и обширния коментар от страна на г-н Димитров си позволявам да цитирам мнения от поста на г-н Евгени Динев, който ако не ме лъже паметта бе три поредни години член на журито на БГ Сайт:

„резултатите едва ли щяха да са други, ако времето за оценяване беше по-голямо, както и ако се плащаше хонорар на журито. Лошо направения сайт си личи веднага, такива още на подсъзнателно ниво ги затварям с CTRL+W, а добре направените БГ сайтове се броят на пръсти. Тази година личното ми оценяване се припокри на 100% с общата оценка на журито, което приятно ме изненада.“ – целият текст тук

симпатично ми е мнението на Евгени и за БУА (Българска Уеб Асоциация), която днес имаше УС, т.е. Управителен съвет, който усмишлено прескочих:

„С БУА и без БУА развитието на Уеб и Интернет ще си върви. Как точно ги популяризират сред обществото не ми е ясно, но щом го могат, нека си действат.“

Отворено писмо по повод БГ Сайт 2006

публикувам тук писмо, отговор на официално писмо към мен от г-н Тодор Христов по повод постовете на г-н Димитров, член на журито на БГ Сайт 2006, в личния му блог

Уважаеми Тодор,

Благодаря за писмото и за ангажираното отношение към темат БГ Сайт, както и за участията Ви през годините.

Като инициатор на Конкурса, от началото му през 1999 г. и като негов ръководител и в Българска Уеб Асоциация, която провеждаше конкурса в последните три години се наемам да отговоря на Вас и косвено на г-н Димитров. Ще си позволя да публикувам отговора публично, с което да научат и други, които си задават сходни въпроси.

На първо място бих искала да отбележа, че отношението и тона на г-н Димитров не отговарят на това, което лично аз бих очаквала от член на това жури (или на което и да е професионално жури) и не му правят чест (например, цитирам “Мор да тръшне тирана!”). С тези два свои поста той не само руши собствения си авторитет (ако има такъв), но и тези на БГ Сайт, граден 8 години, Българска уеб асоциация и всички други ангажирани страни (в т.ч. останалите членове на журито, парнтьори и т.н.).

Конкретно по коментарите:

1. Г-н Димитров признава, че е знаел че “всяка година постъпват голяма бройка сайтове за оценяване”.

2. Изречението “Аз подписвам декларация без детайли.” не отговаря на истината – всеки член на журито е получил предварително, заедно с декларацията, която подписва, комплект документи – Технологията на конкурса, където ясно са регламентирани начините и сроковете на оценяване – предварително! Г-н Димитров би следвало да се е запознал с тези детайли преди да приеме участие в журито и да подпише декларацията!

3. Твърдението “Имало е практика да се разпределят сайтовете между всички членове на журито (15 човека), за да се свърши работата все пак.” е вярно, но както сочи Технологията за 2006 г., която освен на всеки член на журито и всеки участник следва да е прочел (публикувана е на сайта) – това правило бе отменено в последните две издания на конкурса, с оглед оценяването на всеки сайт от повече хора, респективно – постигане на по-обективни оценки за всеки от участниците.

4. Относно безвъзмездното оценяване – отново и по Технология и по Декларация, която журито подписва – оценяването е безвъзмездно. Овъзмездяването е с престижа, който конкурса носи на всеки един от журиращите, както и от удовлетворението, че с работата си тези експерти и професионалисти допринасят за развитието на уеб у нас. Безвъзмездно е оценяването във всички подобни конкурси и с оглед на това, че журито не следва да е комерсиално.

5. Въпросът с критериите за оценка е многократно дискутиран. Отговорът, даден от PWC е ясен. Разчита се на професионализма и експертността на журиращия. Ако той наистина е експерт и професионалист също така няма да има нужда от много време за да се убеди в качествата и достойнствата на един сайт. Затова и оценяването е на два етапа – за да може да се отсеят най-добрите първо, а след това на останалите по-малко за оценяване да се отдаде необходимото време и между тях да се изберат победители – класическа схема при много конкурси.

6. Относно сроковете – всички сайтове, които са регистрирани и допуснати до участие са онлайн веднага, т.е. не чак след края на регистрацията. Голяма част от журиращите, които са позитивно, конструктивно настроени и отдадени на идеята БГ Сайт започват с преглеждането на сайтовете предварително. Дори това да не е случая – отново подчертавам, че всеки журиращ бе запознат предварително с условията и датите и е могъл да прецени за себе си дали ще успее да изпълни качествено и в срок поетият ангажимент. Съответно е имал възможност да се откаже, ако преценва, че това журиране не е по силите му, вместо да претупва работата и за свое оправдание – да бълва негативните си мисли срещу конкурса.

7. По отношение на приходите и разходите по БГ Сайт, сметките за това къде са отишли тези “12 000 лева” – има официален отчет, който е наличен в Българска уеб асоциация. Разходите при организацията на подобно мащабно събитие са значителни и със сигурност печалбата не е финансова. Жалко, че хора, като въпросния член на журито, не осъзнават каква е ползата от подобно трудоемко, както самия г-н Димитров отбелазва, начинание.

8. Отново за сроковете – тъй като, повтарям, организацията на подобно събитие, с такъв мащаб и покритие, изисква координацията на много страни, много хора, промяна в датите на оценяване наистина би била твърде трудна и би нарушила ритмичността в провеждането му. Затова и сроковете не бяха променени. И отново, наистина, всеки от журито знаеше и за броя на сайтовете (приблизително) и за времето – като дати и срокове и е следвало да прецени за себе си участието си.

В заключение на това дълго обяснение бих искала да изкажа за пореден път благодарността си към всички останали членове на журито на БГ Сайт 2006, които съвестно изпълниха поетите ангажименти, отдадоха необходимите часове и дни труд от своето ценно време и излъчиха победителите, с което допринесоха за популяризирането на уеб у нас, за изграждането на професионални стандарти, за развитието на уеб общността и утвърждаване на всички ценности, които БГ Сайт е издигал по време на своето осем годишно съществуване. Благодарност и към всички членове на журито през предходните години.

Бих искала да използвам случая и официално да кажа, че БГ Сайт вече няма да се провежда. Ако питате защо – защото се уморих да давам по хилади пъти подобни обяснения, а нямаше някой по-силен от мен самата, който да поеме щафетата и да види смисъла в провеждането на конкурса.

С уважение,
Жюстин Томс

за общото събрание на БУА

да, стигам до днешната тема – акцентът на моя ден – общото събрание на БУА, асоциацията на уеб фирмите (разработчици, медии, други сходни), сред чиито основатели съм и все още (не за дълго) в УС (управителен съвет)

оповестих официално решението си да не се занимавам повече и да не организирам БГ Сайт, както и факта, че все още БУА не е намерила време и желание да направи договор и прехвърли легално собствеността на Конкурса от Ей Би Си Дизайн към БУА.

та за семките … многоуважаваните от мен колеги от Информационно обслужване и други от БУА изказаха възмущението си от тях, както и от факта, че Део бил по маратонки, а на сцената да връчват награди и да пеят излизали хора по дънки … оставям без коментар, всеки интелигентен човек (какъвто се надявам да си ти, който четеш тези редове) може да си направи изводите и за въпросните колеги и може би за БУА и да разбере защо след 8 години бъхтане изоставям детето си, наречено БГ Сайт

да кажа още нещо за общото събрание и БУА като цяло – какъвто бранша – такава и организацията му, за жалост (моя) според мен в настоящия си формат това е неработеща организация, представляваща в голямата си част фирми, които са все още във фаза на „начално натрупване на капитала“, които не са готови са обществено полезна и обща дейност, затрупани в собствените си грижи, въжделения, амбиции, проценти, дялове .. неслучайно Георги Варзоновцев повдинга въпроса има ли я въобще тази общност … и така, макар като единици да има ценни, дори супер ценни хора в тази асоциация, стигаме до приказката за орела, рака и щуката, на която всички знаем края …