размисли за кирилицата и шльокавицата

photoтова на листа написаха деца от Градския ученически парламент в Шумен днес, след като ги помолих да напишат най-екстравагантно изглеждащите думи на „шльокавица“. имах нужда от „превод“, наистина не се оправих …

дебатът идва по повод Интернет и масовото клише, че Интернет е голямото зло, довело до подобни явления, до неграмотността на младите хора. истината е, че това явление не е от днес. Интернет само подсилва, прави по-видими тези процеси.

децата масово пишат на фонетична, например. защо ли? защото така се научават да пишат сами. защото всички игри са на английски и цялата информация достига до тях е на друг език, по друг начин, а не на кирилица, на български. в 5-ти клас започват да ги учат как се пише на компютър и ги карат да преминат на БДС, след като от поне 2-3-4-5 години те вече пишат на фонетична, ако пишат на кирилица въобще.

от друга страна писането на латиница или „шльокавица“ прикрива неграмотността. но и се пренася – колко пъти в реклами, вестници, документи виждаме „какав“, вместо „какъв“, например.

и все пак – това са нормални процеси. езиците се развиват, нещата се променят. днешните българи са вероятно толкова грамотни, колкото и предците си, просто критериите днес са други.

неграмотният си е неграмотен на всеки език, а и по-важно е какво пишем, а може би не чак толкова – как го пишем. дори на академиците това да звучи ужасно.

тези размисли дойдоха от дискусията на PR Thursday днес в Шумен. радвам се, че дойдоха и много университетски преподаватели, ученици, културни дейци и се получи интересно. поздравления за Милена и Алекс, които организираха събитието и за инициативата Шумен – живият град

технологиите и образованието, дали ще се срещнат?

Учениците са онлайн и най-естественото първо и често единствено място за търсене на информация е именно Интернет. Без значение дали за домашно или за да отговорят на въпрос в клас, за формула или доклад – информацията е налична онлайн. Дори да не е на български – умело се използват онлайн речници за автоматичен превод. Не рядко ученицитие прибягват и към готови курсови работи. Това е така не само в България, учениците по цял свят променят своите навици в подобна посока. И този процес е необратим. Вместо да сакнционираме или променяме учениците, вероятно ще е по-лесно и по-ползотворно да се съобразим с тези нови форми на комуникация и активно да ги интегрираме в учебния процес.

Как трябва да се промени образованието в ерата на новите технологии? Най-естественият и лесен отговор – като във всяка класна стая се въведе компютър. Но истината е, че това е формално погледнато. Всъщност промяната трябва да започне от учителите и учебните програми, както и с методиките на преподаване. Възможни са много и различни форми:

  • уроци под формата на презентации, интегриране на кратки видео клипове по конкретни теми;
  • прожекция на видео филми и видео уроци;
  • домашни под формата на презентации, мултимедийни проекти;
  • работа по колективни интерактивни проекти;
  • интерактивни форми на проверка на знанията – онлайн тестове, въпросници;
  • виртуални посещения на обекти, отдалечени физически – музеи, научни центрове;
  • създаване на затворени групи в социалните мрежи с оглед оптимизация на комуникацията;
  • активно въвеждане на блогове и други Web 2.0 форми на общуване по общи теми от учебния материал, училищния и обществен живот на учениците;
  • дистанционни онлайн срещи с учени, експерти.

Модернизиране на образованието включва задължително:

  • технологично обезпечаване – компютри, а скоро и мобилни устройства (четци, телефони);

  • промяна на учебното съдържание – това е изключително сериозен елемент от промяната, модернизацията, спрямо новите изисквания към младите хора, които излизат от училище;

  • промяна на начините и методите на преподаване, съответно – стабилна подготовка на учителите.

Как да се случват всички тези промени?
Нещата не могат да се променят с вълшабна пръчица. Изискват се средства от една страна за техническо обезпечаване, от друга – време за обучение на педагогическите кадри и най-вече – залагане на промените в образователните планове и методики. И за всички тези промени трябва да се мисли и действа веднага. Защото ясно е – технологиите изпреварват много образованието, то не успява да ги догони, но е добре поне да се задвижи в позитивна посока. Иначе рискуваме още повече да изолираме децата си и да ги оставим небообразовани и недоподготвени за бъдещето.

наскоро Цвети ме покани да напиша текст за технологиите и образованието. това е част от него. целият е публикуван в списание Мениджър. още – тук

писах също: има ли шанс за промяна в масовото образование, децата като наше огледало, е-учебници и е-книги vs хартиени

технологични неволи

twitter сдава багажа поне 2 от 5 пъти опит да туитвам, което разочарова

71 души в списъка чакащи да ми станат приятели и над 100 съобщения във FB, абсурд да отделя толкова време и разгледам, потвърдя, прочета, отговоря на всички

партиите – поне от година Атака ме спамват с писма на два от мейл адресите ми, във FB ме канят в коя ли не група на политическа партия, само тези, за които гласувам не ми обръщат грам внимание нито с мейли нито във FB, ще го преживея, но явно всички действат на кило и не подбират кого да канят, пък където захапе, което не е добър подход по принцип, камо ли за социалните мрежи онлайн

спамващите ме с SMS вече са минимум 3, като отново номерът ми им е попаднал без никакъв подбор, защото ме канят на събития, на които не ходя по принцип (например вечер на горещите момчета в еди кой си клуб и от сорта), съобщенията валят всеки ден, а в по-досадни дни са до 2-3! звънях на mtel и операторът любезно ми каза, че трябва да съм си дала съгласието, за да получавам подобни съобщения, а аз не съм (!) и няма механизъм да се отпиша или той да ми каже кой ми ги изпраща – ужас (!)