twitter сдава багажа поне 2 от 5 пъти опит да туитвам, което разочарова
71 души в списъка чакащи да ми станат приятели и над 100 съобщения във FB, абсурд да отделя толкова време и разгледам, потвърдя, прочета, отговоря на всички
партиите – поне от година Атака ме спамват с писма на два от мейл адресите ми, във FB ме канят в коя ли не група на политическа партия, само тези, за които гласувам не ми обръщат грам внимание нито с мейли нито във FB, ще го преживея, но явно всички действат на кило и не подбират кого да канят, пък където захапе, което не е добър подход по принцип, камо ли за социалните мрежи онлайн
спамващите ме с SMS вече са минимум 3, като отново номерът ми им е попаднал без никакъв подбор, защото ме канят на събития, на които не ходя по принцип (например вечер на горещите момчета в еди кой си клуб и от сорта), съобщенията валят всеки ден, а в по-досадни дни са до 2-3! звънях на mtel и операторът любезно ми каза, че трябва да съм си дала съгласието, за да получавам подобни съобщения, а аз не съм (!) и няма механизъм да се отпиша или той да ми каже кой ми ги изпраща – ужас (!)
Ихихи, така е то. А поне в есемесите не пише ли, че това е непоискано търговско съобщение?… Наскоро споделих с един познат, че нещо ми се е увеличил спамът в пощата. Той вика: „Сигурно са пуснали оня спамер от затвора…“. Ама в Щатите…
пусни си I’m a looser baby
Виктор, нв нв пише …
opa, да любимата ми песен 🙂 предполагам и ти я харесваш
Все още си мисля, че FB е голяма глупост, призвана да губи времето на хората, под дегизировката на „социален thingie, дето ти помага да общуваш по-добре“… 🙂
Истината е, че който навлезе твърде навътре във Facebook, забравя често за личния си блог, flickr, забравя да общува на живо с приятели (щото нали, „имам си facebook, що не ме добавите?“), и …така нататък.
Другото, което не ми харесва е, че е затворена система, изолирана. Аз съм ти FB приятел, ти си ми FB приятел, ела да гледаш снимки. Ама ако аз имам FB а ти нямаш, не можеш да гледаш снимки… което е супер-тъпо. Ако споделяш снимки във flickr, просто отиваш и разглеждаш. Ако някой чете личния ми блог – просто отива и чете, не се иска регистрация… Така е нормално. 🙂
[ /end fb rant ]
Наистина на уеб варианта на Twitter не може да се разчита, за предпочитане е някой native клиент, като например TwitterFox или TwitterBar за Firefox.
BTW, едното от съобщенията във FB е от мен с молба да се включите с послание във „Аз Гласувам!“ 😉
Нали знаеш, че навън – offline – все още е възможно да се живее. Мнозинството от света го прави (не знам как. аз излизам да погледна докъде са стигнали разсада, малинките, да прибера възглавниците от слънчевите легла – и обратно в мрежестото).
Излязла е първата книга Фейсбук Маркетинг. Поръчах я. Видях как са я заплюли в амазон (откъдето аз си избирам какво да чета, какво да пропусна) и си поръчах и другата за ЛинкдИн.
И на двете места съм отскоро. Ползвам ги за различни неща.
Отскоро и сърфирам през блекбъри. Чудя се как е било възможно да се живее без смарт телефон последните години ))
Интересно е да се потребител, но от другата страна е по-забавно.
да, от другата страна е по-забавно 🙂